В сладкишите с история винаги има нещо специално и магическо. Коледното пънче (Buch de Noël, fr. Bûche de Noël) е традиционна френска торта под форма на дърво, което обикновено се завива като руло. Най-често се изработва от пандишпан, крем и се украсява с фигурки от марципан (рецепта за домашно приготвен може да видите тук), целувчени гъбки и пудра захар, която символизира снега. Глазурата на тортата трябва да е напукана и да наподобява дървесна кора.
Историята на коледното пънче ни връща далеч в средновековна Франция. Още в 12 век се появява традицията цялото семейство да се събере в двора на къщата около коледното дърво (по онова време най-вече черешово). Главата на семейството е поливал дървото с вино и масло, а девойките са го запалвали с останали от предната година полуизгорели клонки. Хората са вярвали, че запазвайки ги, както и част от пепелта, ще се предпазят от злото. Това е бил хитър измамен трик за дявола, да бъде държан далеч от къщи през цялата година. Всеки, който е участвал в запалването на дървото е трябвало да бъде с чисти ръце.
Другата страна на историята е, че в бедни и тежки времена най-добър подарък от съседа е било голямо парче дърво. Дарът е не само практичен, но и директно свързан с празника. Каква Коледа би била без топлина и светлина? Без уют? И у нас Бъдникът гори в огнището през цялата нощ на Бъдни вечер, символизирайки раждането на малкия Исус и новото Слънце. Първият къшей обреден хляб се нарича на Божията Майка и с чаша червено вино се оставя през цялата нощ за да могат душите на починалите ни близки да ни гостуват.
Да се върна към тортата. Разбира се, запалването на Коледното дърво във Франция в течение на времето вече не е така актуално, но традицията е запазена. От 19 век на трапезата на хората се появява сладък и вкусен символ, наподобяващ дървесно пънче. Тортата е празнична и е чудесна не само за Коледа, а и за посрещане на Новата година. Вариантите са много, рецептите стотици. Днес искам да ви представя един от тях. Начинът на приготвяне е много лесен, а вкусът великолепен! Точно този вид торта французите правят с изпечени на дълги пръчици целувчено, кроасаново или маслено тесто. Събрани заедно пръчиците наподобяват сноп сухи клонки. Аз избрах един руски вариант (торта Полено), който ми е любим. Ще се радвам да се хареса и на вас. Желая на всички светли, уютни и весели празници!

Преди да сервирате тортата отстранете ринга. За да е максимално гладка отстрани леко духнете със сешоар по ацетатните ленти. Така те ще се отлепят без да има залепнал крем по тях. Режете тортата с горещ подсушен нож. Вместо теменужки може да ползвате други ядливи цветя.

Имах удоволствието и честта отново да бъда в състава на журито за определяне на годишните награди за кулинарни блогове 2016, организирани от "Блоговодител".  Тъй като нямах възможност да присъствам на събитието се включих онлайн. Създателите на "Блоговодител" - Илиян и Иво ме изненадаха изключително приятно, като ме удостоиха с един много висок приз. Да си носител на наградата "Кулинарно вдъхновение" е нещо повече от приятна изненада. Това е истинско признание, чест  и отговорност. Много, много съм щастлива и поласкана. Благодаря от сърце и на двамата за доверието и добрите думи. Благодаря на всички мои последователи, които успявам да вдъхновя. Това е симбиоза, аз се вдъхновявам от вас, вие от мен. Да споделяш с приятели това, което ти е на сърце и най-хубавото нещо. Да споделяш означава да обичаш. Благодаря, че ви има, скъпи мои читатели.
Честити награди на всички победители в тазгодишния конкурс на Блоговодител. Напълно заслужени признания! Моите адмирации за всички вас! Продължавайте да творите все така красиво и вдъхновено. Продължавайте да бъдете все така вкусни хора!
Много ми се иска да направя и аз нещо за "Блоговодител", да отвърна по някакъв начин на жеста им. Наричам тази торта "Блоговодител" и пожелавам на създателите на това чудесно кътче много здраве, усмивки и любов. Да продължават да ни водят из вкусния свят на българските кулинарни блогове!
   

Една много свежа и вкусна торта с дъх на лайм и мента. Карамеленият крем подхожда изключително на тези два вкуса, а блатовете се сиропират с любимия на много хора коктейл "Мохито". Разбира се, коктейлът е под форма на сироп. Ще останете очаровани, непременно опитайте тази торта, придружена с чаша ледено Мохито.

Кое е вярно и кое не? Като всяка наложила се във времето рецепта и тази за любимото италианско Тирамису има своите истории. Десертът наистина е популярен и обичан навсякъде по света и има защо. Самите съставки са невероятно вкусни и добре пасващи помежду си.
Една от легендите гласи, че това е сиенски десерт, направен за първи път в чест на тосканския херцог Косимо Медичи. Той буквално се влюбил в сладкото изкушение и го нарекъл "Супата на херцога". Защо супа? На мен ми звучи напълно логично, имайки предвид, че оригиналното тирамису се приготвя в дълбок съд и се гребе с лъжица. Всъщност, малко след това тирамисуто става известно в Англия под имате "Английска супа" и "Trifle".
Друга история гласи, че венецианските куртизанки много тачели десерта, който им давал сили за любов през цялата нощ. И това не е напразно.  На италиански: tiramisù, „вдигни ме на крака!“, „ободрѝ ме!“, от гл. tira – дърпам, mi – мен, su – нагоре. Маскарпонето прави крема много калоричен, а какаото и кафето действат определено ободряващо.
От друга страна историците твърдят, че маскарпонето произхожда от Ломбардия. По това време в разпокъсана Италия хората консумирали най-вече местни продукти и надали са пътували до Ломбардия само за да си купят сиренето Маскарпоне.
Днес вариантите на този десерт са десетки и действително не е важно каква е истината. Важното е, че тирамису остава любима сладост из целия свят. Една от вариациите на десерта е и моята торта, която с удоволствие ви представям.