Много харесвам Julia M Usher. Възползвала съм се неведнъж от нейните идеи, също и за тази торта. Разгледайте и другите и́ сладкарски шедьоври. Сигурна съм, че ще останете възхитени от ювелирните и́ способности. Тортичките направих със съвсем подръчни материали. Горещо препоръчвам тестото за кексчетата. Използвайте го за всякакви шоколадови торти, великолепно е на вкус и консистенция.

С удоволствие ви представям една великолепна торта на един от любимите ми сладкари Йохан Лафер. Опознах този човек от различни телевизионни готварски предавания, които той води в Германия, както и такива, в които е само участник. В тях той се занимава повече с готварство, отколкото със сладкарство. Но действително истинската му стихия е сладката част от кулинарията. Всъщност, Лафер е австриец и едва след приключване на военната си служба се премества да живее в Германия. През 1981 година става главен сладкар в мюнхенския ресторант Aubergine von Eckart Witzigmann. Но една година по-късно започва да работи в парижката сладкарница Gaston Lenôtre. След още една година наследява главното готваческо място в ресторант Le Val d'Or. Днес този ресторант има звезда Мишлен и 16 точки Гол Мийо. Лафер има още един ресторан, награден с 14 точки, собствено кулинарно училище, множество книги и великолепен усет към вкусната и красива храна!

Моята Великденска торта-гнездо е в кафявата шоколадова гама. Ако ви харесват повече свежите и весели цветове направете кремовете само с бял шоколад. Желираният крем за черупките оцветете с различни бои. А гнездото отстрани може да посипете с оцветен в зелено кокос. Гарнирайте с различни цветенца или други подходящи Великденски украси. Да ви е сладко и светъл Великден!

Поширането е процес на варене на продукт във вода или друга течност на температура 70-80°С. Течността не трябва да достига точка на кипене. По този начин се запазва целостта на продукта, текстурата и истинския вкус. Може да поширате по два начина:
1. Кипнете основната течност, в която сте решили да поширате. Махнете съда от огъня и сложете продуктите вътре. Оставете ги да престоят от 20 минути до няколко часа в зависимост от твърдостта им.
2. Загрейте продукта заедно с течността, но не повече от 80°С. Поширайте 15-20 минути, но времето отново зависи от плътността на продукта

Осмостенната кафеварка, която у нас до ден днешен наричаме "кубинска" е изобретение на италианеца Алфонсо Биалети. Неговите първи кафеварки от 1933 година са изложени в музеи в Милано и Ню Йорк. Една история разказва, че не кой да е, а самият Аристотел Онасис проправя пътя на Биалети към успеха с популяризирането на кафеварката. Според великия магнат това е било най-хубавото кафе, което е пил. Кафеварката бързо навлиза в домовете на хората, които нямали възможност да притежават машини за еспресо, а кафето, приготвевно в тях се нарича "мока". До ден днешен много хора са на мнение, че мока-кафето е по-добро от еспресото. Разбира се, и тук си има златни правила: кафето трябва да е специално смляно за мока, а не за еспресо, водата трябва да е прясна и не варовита. Кафето във филтъра трябва да е сипано до горе и след това добре притиснато. Вкусно кафе и концентриран извлек се получават само, ако се вари на тих огън и лекичко къкри. И най-важното: никога не мийте кафеварката с препарат, камо ли в миялна машина! Изплаква се само и единствено с вода. Италианците твърдят, че колкото по-дълго време използвате една кафеварка, толкова по-добро мока-кафе ще пиете. А те ги разбират тези работи ...