Тези пълнени с конфитюр печени бухти са много типични за немската, чешката и австрийската кухня. Тестото донякъде наподобява нашето козуначено, но не става на конци, тъй като мазнината не се добавя на малки части по време на месене, както е при козунака. Много са вкусни, пухкави и ароматни. Заслужава си да ги приготвите за неделната закуска.

Може да оформите този уханен хляб по най-различен начин, както и да направите от тестото малки хлебчета. Важно е само едно, ароматното песто да остане на пластове във вътрешността на хляба.

Рецептата за този хляб е изключително лесна. Всичко се приготвя с миксер само за минути. Въпреки това трябва да имате търпение, тъй като тестото втасва много дълго. На практика багетите са готови след 2 дена. Лично аз съм очарована от качеството и вкуса на хляба и го приготвям доста често. Маята в рецептата е много малко, а течността много, което прави тестото изключително лепкаво и не може да се обработва с ръце. Всичко това, както и дългото втасване спомагат за образуването на големи шупли и невероятна еластичност на тестото. Като краен резултат са получава хляб с твърда кора и жилава вътрешност. Не препичайте багетите, тъй като коричката ще стане наистина много твърда. Поради тази причина във фурната се слага купичка с вода, която донякъде предотвратява изсъхването на хляба.  Вече спометах, че тестото е много лепкаво, почти течно. Това изисква ползването на някаква форма. В противен случай тестото ще се разлее в тавата и ще стане като плоска питка. Ако нямате форма за багети може да изпечете хляба в продълговата кексова форма. Аз често го правя кръгъл, като изпичам тестото наведнъж в чугунена тенджера. Ще се радвам, ако багетите ви харесат и споделите мнението си!

Един от многобройните видове френски багети е този, който се оформя като житен клас. В Интернет ще намерите безброй рецепти. В общи линии тестото е класическо, но различното е в повечето хрупкава коричка, която се получава благодарение на срезовете. Дълго втасване и печене на силна фурна са другите две неща, които правят хлебчетата още по-хрупкави. Опитайте!

У дома за всяка Нова година се правеше баклава. Много хора я приготвят за Коледа, но в нашето семейство традиционната баклава се хапваше на Нова година. Разбира се, правеше я баба ми. Като беше по-млада сама си точеше корите, а като поостаря ползваше готови. Правеше различна на вид баклава, но на вкус винаги беше една и съща. Татко обичаше саралия, мама предпочиташе класическата наложена баклава, нарязана на малки ромбове. А на мен най-много ми харесваха тези охлювчета. Тази баклава баба наричаше "Улорто". До ден днешен се чудя откъде дойде тази дума, търсила съм в Интернет поне нещо сходно, но никъде нищо не открих. Може и аз грешно да съм запомнила, но това са спомените ми. Предполагах, че е нещо гръцко, тъй като този вид баклава се правеше от целия ни гръцки род по дядова линия. Един приятел вчера каза, че "Улуорта" означава открито, пред очите на всички. Но най-вероятното обяснение е, че баба ми явно е произнасяла грешно думата "Рулото". От нея често можеха да се чуят смешни думи, особено, ако бяха по-сложни за произнасяне, нови или чужди. Всъщност, няма никакво значение. Най-хубавото от всичко е, че благодарение на тези ми спомени сега целия ми род нарича тази баклава Улорто. Просто си я кръстихме с това име, само наше си е.
Години не бях правила тези вкусни охлювчета, но братовчедка ми Венци ме запали наново. Истината е, че тя прави Улорто по-вкусно и от баба. Венци има няколко тайни трика, за да стане баклавата наистина неустоима и днес ще ги споделя с вас. Четири са важните неща - много масло, много орехи, температура на сиропа и специално печене. Ето какво ви е нужно.

Бабановите пури са бърза и вкусна закуска. Стават златисти на цвят, той като се мажат с яйце, но ако ги намажете само с белтък и ги оваляте целите в захар ще получите супер хрупкави банички!

Корите за баница ни дават много възможности за импровизация. Пълнежите могат да бъдат най-различни, както и начините на оформяне. Ето една идея за баница на хармоника.

Бих искала да ви предложа една идея за солени банички. Вкусни са и се приготвят изключително бързо и лесно. Нужно ви е парено тесто, чиято рецепта може да видите тук.

Интересното в рецептата е кафявото масло (beurre noisette), което придава на баничките ядков вкус и неповторим аромат. Пригответе предварително по-голямо количество и го съхранявайте в хладилник като всяко нормално масло. Така винаги ще имате под ръка чудесна ароматна добавка към всяка храна, в която има масло, независимо дали е сладка или солена. Кафявото масло е незаменимо към паста, риба, морски дарове, пиле, сладкиши и много други ястия. Лесно ще го направите, само съблюдавайте температурата на котлона да е ниска. Сложете масло в подходящ съд, добре е да е по-дълбок, за да не пръска. Оставете го на котлона на слаб огън. Като пример мога да посоча, че моите котлони са с 9 степени. Приготвям кафяво масло на 3-та или максимум 4-та степен. Маслото ще започне бавно и постепенно да се топи. Колкото повече време минава, толкова по-лимонено жълто и златисто става на цвят. Водата ще започне да се изпарява и ще се образува пяна. Маслото бавно ще потъмнее до карамелено и на дъното ще започнат да се виждат кафеви млечни частици. Ароматът ще започне да напомня на печени ядки и пяната ще намалее. Вашето кафяво масло е готово! За да прекъснете процеса на готвене го пресипете го в друг съд (ако желаете го прецедете), оставете го да изстине и го приберете в хладилника. При употреба наново го затоплете до течно или меко състояние.
Процесът отнема от 5 до 20 минути, в зависимост от силата на огъня. Лично аз предпочитам по-дългия вариант. Не го разбърквам, оставям всичко да се случи от самосебе си. Преценете сами, как на вас ще ви е по-удобно. Само да повторя още веднъж, не гответе на силен огън. Маслото бързо ще прегори без да се изпари ненужната вода, ще образува пяна и ще изкипи. Бъдете търпеливи, за да получите отличен резултат.

За тези мини-банички точни пропорции на продуктите не са нужни. Направете толкова банички, колкото ви се хапват. Ако тиквата е по-воден сорт първо леко я посолете и след това изстискайте водата с ръце.

Тези ароматни хлебчета напомнят за любимия навсякъде по света маймунски хляб. Това е един от любимите сладки хлябове в Щатите. Направен е от топчици тесто, които са залети с карамелен сос от масло, канела, ядки и стафиди, мариновани в коняк. Името всъщност идва от приликата на хляба с плодовете на африканското дърво баобаб. Тези плодове са много хранителни и вкусни и вероятно са били и част от менюто на местните маймуни. Оттам идва и името на огромното дърво. Непременно опитайте и моите мини-хлебчета с подправки. Чудесни са както за закуска, така и към основно ястие.

Реших да направя хляб с бира. Получи се фантастично, но преди да прочетете рецептата ще ви разкажа още няколко любопитни факта за бирата.
Бирата е една от най-старите напитки в света. В шумерските писания молитвата към богинята Ninkasi е служила едновременно като молитва и като метод за помнене на рецепта за бира. Върху един от най-старите исторически документи на шумерите – „Монумент Блау” (два релефа върху камък от около 4000-3500 г. пр. Хр.) също са изобразени хора, които почистват зърнени култури за приготвяне на пиво.
При египтяните се появяват специални работилници за производство на малц, големи пивоварници и прочути пивоварни градове, известни с търговията на пиво, като например град Пелусий (Суни) на устието на река Нил.
За мен бе много интересно да науча, че в периода, за който говорим, жените са майсторите на пивото. Приготвянето на кехлибарената напитка е било част от задълженията на стопанката на дома. При това питието е било толкова любимо, че  има своя богиня – да подчертаем – отново жена! Възможно е през този период бирата да е приготвяна от хляб. За аромат и вкус са добавяни треви, а може би и хмел.
Не случайно на вавилонците принадлежи поговорката: „Пивото е течен хляб”. Затова избрах днешната рецепта да не е ястие, а хляб с бира. Повечето от хлябовете с пиво са без мая, а с бакпулвер или малко сода бикарбонат. Приготвят се много бързо и могат допълнително да се овкусят с маслини и лук. Защо не е нужна мая? Защото дрождите в самата бира сами по себе си са достатъчни и им е нужна съвсем малко помощ, за да се активират. Лично аз обичам хляб с мая и днес ще ви предложа един ароматен хляб с ръжено-пшеничено брашно.
Иска ми се да спомена и нещо за историята на бирата в България. След Освобождението швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които  работят по строежа и експлоатацията на Баронхиршовата железница се заемат и с фабрично производство на бира. Така в периода 1879 – 1881 г. е построена пивоварната фабрика в Пловдив. Една година по-късно в Шумен, а след това в Русе, София, Велико Търново, Лом, Стара Загора отварят врати все повече пивоварни. И така до ден днешен – производството се развива и радва българите с все повече и по-хубава бира, която неизменно присъства на нашата трапеза.
Време е за рецептата. Хлябът е така вкусен, че не му е нужно нищо повече от парче сирене, домат и чаша студена бира! Наздраве!
   

Няма точни количества продукти. Повечето неща са по ваш избор. А това означава, че не говорим за рецепта, а просто за идея. Едно бързо предястие или закуска. Много вкусно и лесно. Ще се радвам, ако споделите и вашите варианти. Да ви е сладко!

Едно предложение за вкусна закуска през почивните дни. За да зарадвате децата си може да изрежете от тестото различни фигурки с формички за сладки. От посочените продукти се получават бухти, достатъчни за 4-6 души. За двама половин доза е напълно достатъчна.

Много пухкави, бързи и лесни блини. Спестяват времето за чакане, което е необходимо за втасване на маята, както е при истинските блини. Опитайте!

Хлябовете без месене са предпочитани от много хора. Стават вкусни, приготвят се лесно и бързо. Тестото е с по-малко брашно от обикновено, което го прави лепкаво и еластично. Тъй като този вид хляб е по-влажен изисква по-дълго печене и е добре да се разреже след като изстине напълно. Опитайте, чудесен е!

Идеята за бюрека може да видите тук. Променила съм почти всичко според собствения си вкус. Направете така и вие, сложете пълнеж, който ви харесва най-много. Ще получите сочна и мека баница, богата на вкус и аромат.

Любимото "домати със сирене" е също много подходящ пълнеж за различни тестени изделия. Тук го виждаме в красив венец от пухкаво и нежно тесто.

Сочни палачинки с грис, които са вкусни и студени. Дори след ден са хубави, влажни и меки, а грисът ги прави много ароматни. С какво ще ги хапнете е въпрос на личен вкус. Тъй като са големи и дебели, 1-2 палачинки са достатъчни да заситят и най-гладните.

За рецептата може да ползвате различни видове крем-сирене с подправки. Разбира се, това е само в случай, че ще поднесете палачинките като солен вариант. Обратното, за сладък подправете крем-сиренето с ванилия, канела, лимонова или портокалова кора или други аромати, които харесвате.