Хлебчетата са много ароматни и вкусни. Лесни са, защото не искат предварително правене на квас и дълго време за втасване. Сместа за намазване е вкусов спомен от моето детство. Бях 8 или 9-и клас, когато трябваше да ми се купи виолончело. Да имам мой собствен инструмент. Майка ми се хвана да работи през лятото в голямата сладкарница в центъра на Приморско. Целта беше родителите ми да си помогнат финансово, да успеят да съберат без много заеми пари за чело. Знаете, хубавите инструменти винаги са скъпи. Е, та в тази сладкарница правеха най-хубавите сандвичи на света! С машинка за мелене на кайма смилаха кашкавал и го смесваха с меко масло и сминдух. Мажеха със сместа филии хляб и печаха принцеси в най-обикновен малък парти-грил. Обожавах тези сандвичи! И безгрижното си детство. Плаж, игра до тъмно и никакво свирене през лятото! А на челото свиря до ден днешен. То се превърна в най-ценното и прекрасно нещо в живота ми!
За тези пухкави хлебчета съм избрала пълнеж от сушени домати. Рецептата за пестото може да видите тук, но разбира се, може да напълните хлебчетата с най-различни пълнежи. Както солени, така и сладки. Надявам се да ви допаднат.
Отново ви представям лесен и бърз хляб без месене. Приготвя се буквално за минути без дори да изцапате ръцете си. Хлябът е с айрян, но е чудесен и с кефир, който може да купите от руските магазини. Уханието и вкусът на намазаната с макло коричка е просто уникален! И още едно преимущество-хлябът остава мек и влажен дни след изпичане, но кой ще го чака толкова? Опитайте!
Има много рецепти с варена царевица, повечето от които са сладки или под форма на солен кекс. Исках да опитам да направя хляб с мая и сурова царевица, предварително смляна на пюре. Получи се мек, пухкав и влажен хляб с чудесен вкус и цвят. Убедена съм, че ще стане много хубав и с варена царевица. Ще се радвам да го опитате!
Швейцарският флаг представлява изображение на бял пресечен равен кръст върху червен квадрат. Този национален символ е приет сравнително наскоро (XIX век), но историята му датира от Средновековието. Още тогава по време на битки швейцарските воини са се сражавали с униформи, на които е бил пришит бял кръст. След това Наполеон забранява използването на кръста и официалният флаг става трицветен-зелено, червено и жълто. Това знаме не се приема и запазва като символ от швейцарците и след падането на профренската власт в страната е решено да се върне стария флаг. Въпреки това до началото на XIX век Швейцария няма единен флаг, обединяващ всички кантони. Едва след края на гражданската война през 1847 година националното знаме на страната се утвърждава като червен квадрат с бял равен пресечен кръст в средата.
Днес ви представям рецепта за швейцарски ванилови кифлички, символизиращи кръста върху националното им знаме. Пухкави, ароматни и неустоимо вкусни. Благодаря на Marcel Paa за чудесната рецепта.
Японският млечен хляб е популярен не само в Страната на изгряващото слънце. Приготвя се навсякъде по света, но е традиционен за азиатските страни. В Корея се нарича Wuyu Sikppang, в Китай и Тайван Shokupan, а в Япония Hokkaido. Хлябът се отличава с нежна структура, наситен млечен вкус и ядково ухание. Не изсъхва бързо като повечето бели хлябове и сърцевината се запазва влажна и пухкава, което се дължи на технологията «тангжонг» (Tangzhong). Какво е tangzhong ? Най-просто казано това е сварена гъста каша от брашно и вода, която престоява в хладилник минимум 12 часа. След това с нея се замесва основното тесто и се оформя хляба. Този бял хляб донякъде прилича на бриош, тъй като е с повече захар от обикновено. Лично на мен това не ми допада и слагам в тестото само 1 ч.л. захар, колкото да подхрани маята, а не 40г. В някои рецепти танжонг се прави с прясно мляко, в други с вода. И двата варианта са чудесни. Ето и рецептата.