Зад сините планини на изток, из едно море от светлина и слава, се показваше пламналото лице на майското слънце и събуденото зелено поле широко и весело се къпеше в лъчите му и празнуваше. Навсякъде миришеше на пролет, на зеленина, на вретенила ръж, на цъфнали овошки. Нейде се обаждаше гугутка, по отрупаните с цветя сливаци бръмчеха пчели. По синурите подвикваше пъдпъдък, по трънаците любовно се боричкаха немирни врабчета, вдигаха се на облаци и с цвъркот изчезваха над зелените нивя. Сърцето на пролетта биеше усилено, бързо и новият живот над земята трескаво се готвеше да използва хубавия ден. От близкото село се носеше набожен ек на камбана и приятно трептеше в пресния сутрешен въздух.

За всеки българин баницата е любимо ястие. Вариантите са много, от вкусни, по-вкусни. Спях се на банички със спанак. Реших да ги направя като пурички, подходящи както за закуска, така и за парти. Пълнежът също промених спрямо формата им. По този начин може да импровизирате с него:  класиката яйца и сирене, праз-лук, кромид-лук, различните видове зелници и кайма. Или нещо сладичко: с тиква и ябълки. И още много други...

Една идея за вкусна закуска. Виждала съм подобни варианти с цели пълнени франзели, но с малки хлебчета лично на мен ми харесва повече. Рецепта няма, само идея.

Това е един много любим хляб у дома. В общи линии го правя пред ден-два. Коричката е така хрупкава, а средата така мека и еластична, че всяка следваща хапка те кара да затваряш очи и да промърморваш "ммм...". Хлябът се приготвя без никакво месене, но е нужно дълго втасване. Ако искате топъл хляб на сутринта, забъркайте тестото преди да си легнете вечерта и го оставете да си втаса спокойно през нощта. Ще ви отнеме точно 3 минути. За да се получи истински хрупкава коричка и еластична вътрешност е много важно да се спази технологията на печене, температурите и да не се подценява чугунената тенджера. Именно тя замества изцяло селските пещи, опалвани дълго време с много дърва. Благодарение на нея можем сами да си направим у дома истински селски френски хляб и направо да се пренесем в Прованса. Като последно искам да спомена, че ако решите да направите изцяло бял хляб, намалете количеството на водата с 50 мл.

Посочените продукти са за малък хляб. Може да увеличите всичко и да го изпечете в друга по-голяма форма. Не е нужно тестото да втасва два пъти. Достатъчно е да бухне добре след като го сложите във формата. Руколата може да замените със спанак, магданоз, левурда или каквото желаете. Целта е сместа за намазване да е ароматна.

Има ли по-хубави пирожки от руските? Категорично не! Без значение дали са големи пироги или малки пирожки, печени или пържени, солени или сладки, те са харесвани и предпочитани навсякъде по света. Разнообразието на пълнежите и видовете тесто е много голямо, което прави пирожките идеална храна при всякакви поводи. Руснаците ги сервират като закуска или предястие, за парти, като основно към супа или бульон или просто си ги хапват по всяко време.
С удоволствие ще ви представя един от много варианти на пирожки. Интересното тук е тестото, което е много лесно и бързо. Преди да прочетете рецептата нека ви обясня малко по-подробно за начина му на приготвяне.
След като тестото е омесено се загъва в хартия за печене и се поставя в тенджера с малко хладка вода. Това му дава възможност да се отпусне и да стане съвършено меко и еластично. Ползвам хартия Fino, тъй като е по-плътна от повечето, които се намират на пазара и е леко намаслена. В случая това е идеален вариант, тъй като тестото в нея остава изолирано от водата. След като е престояло 15 минути в затоплената вода, се разделя на части и се разстила с ръце върху плота на много тънко. Толкова тънко, че да прозира повърхността под него.  Точилка не е нужна, тестото е толкова меко, че дори може да си го намажете на филийка. Моят съвет е да го разстелете върху тефлонова или силиконова подложка. Ако нямате такава ползвайте отново хартия за печене. Така ще завиете пирожките много лесно. Около пълнежа се получават няколко фини тесто, а липсата на набухвател в него прави пирожките хрупкави. Непременно ги опитайте и експериментирайте с пълнежа. Ето и рецептата:

Една идея за вкусни домашни сандвичи. За да ги направите ползвайте хлебно тесто с мая, каквото вие предпочитате. Рецепта няма да пиша, тъй като всеки харесва различен хляб. По-скоро ще ви опиша как да направите сандвич-джоб.

Това са най-вкусните милинки, които съм яла. Рецептата е на моя приятел Ники Куманов, който за жалост вече не е сред нас. Познавате Ники от други рецепти, които съм публикувала. Нека ви припомня, че великолепният козунак, меденките, Кумановата гъбена чорба и италианската плодова салата Macedonia са негови рецепти.
За тези милинки Ники казваше, че най-важното нещо е крема, с който се маже тестото. И непременно да се направи с мандраджийско масло за да е по-ароматно. Ще се радвам да опитате милинките и да споделите дали ви харесват.

Всеки има своя любима рецепта за содени питки. Моите са жив спомен от детството. От мама. Има рецепти-класика, които е грехота да изменяме. Нека тази бъде една от тях. Ще се радвам, ако ги опитате.

След Великден често остават доста яйца. Хапваме ги с удоволствие на салата, но можем да ги сложим и като пълнеж във вкусно солено руло. Ето рецептата:

Едно солено допълнение към Великденската трапеза е този ароматен щрудел.

Харесвам сухарите на Maretti с манатарки. Много по-вкусно е, ако си ги приготвите сами в къщи. А е и лесно. Може да пробвате най-различни вкусове. С пармезан, различни подправки и лют пипер. Вариантите са много, импровизирайте.

Защо не и с тиква? Ако опитате ще получите около 12 пухкави блини с аромат на есен.

Искам да ви разкажа за една страхотна българка-Дешка от Горно Драглище. В подножието на Южна Рила има едно истинско българско местенце с истински хора. Хора, които живеят в "зелена къща", милеят за българските традиции и вкусове, съхраняват ги, опазват ги и ги предават на идните поколения. Обичат красивата ни природа и живеят според нея. Имах щастието да се запозная с Дешка благодарение на Десислава Димитрова, която е координатор на Slow Food за България. Гостувайки в зелената къща на Дешка, имах възможност да опитам традиционните за този край Чекане с кокал, Полейница, Задушено и да видя с очите си как се прави уникалния Нафпавок. Можеби не изписвам съвсем правилно тези думи, защото диалекта там е нещо специално. Толкова различен от всеки друг в България. Колко е малка родината ни, и колко е богат етноса ни! Просто е уникално!
Дешка ни нагости с тиквеник, който днес искам да ви предложа. Тя беше направила  десерта само с кори и тиква. Нищо друго. Нещо много простичко и вкусно. Толкова ми хареса различния начин на приготвяне, че реших да го направя и аз. Сложих в тиквеника неща, които аз обичам, но това не е важно. Знаете, че е въпрос на личен вкус какво да добавиш или отнемеш в една рецепта. Мисля, че спазих технологията на правенето на тиквеника, а именно тя е това, което искам да споделя с вас. Опитайте Дешкиния тиквеник, няма да съжалявате. А аз със сигурност пак ще и отида на гости в Горно Драглище!

Една от любимите ми баници е с праз. Рецептата е класическа, няма нищо ново. А и всеки предпочита да прави баниците, които най-много харесва. Тук по-скоро бих искала да ви предложа по-различен начин на оформяне. Обикновето така усукваме тесто за хляб, но и с кори за баница се получи чудесно. Що се отнася до моята рецепта, освен задушен праз, яйца и сирене, добавям малко мащерка. Мисля, че отлично си подхожда с праза.

Едно от любимите ястия в Германия е Фламкухенът. Произходът му е от Елзас, но е разпространен не само във Франция и Германия, а и в цяла Европа. Разликата между фламкухен  и пица е много голяма. Може би на вид си приличат, но на вкус категорично не. Тестото при фламкухена е много по-тънко отколкото при пицата. В него няма домати, нито средиземноморски подправки. Сервира се в продълговата форма непременно върху дървена дъска. По ресторантите в Германия може да се намери най- различно гарниран фламкухен, но класиката си остава крем фреш или шманд, див лук, суров солен бекон и стар лук. Лесно и семпло ястие. В Елзас пекарите са пробвали готовността на пещите именно с парче тънко разточено тесто преди да сложат в тях да се пече хляба. Оттам идва и името фламкухен или tarte flambée. Няма да пиша рецепта с точни пропорции, просто ще ви разкажа как се прави и какво ви е нужно като продукти. Количествата преценете сами. Да ви е сладко!

Бих искала да ви предложа една фокача с лук, която е повече от лесна. Не иска месене, а само разбъркване. Не подценявайте маста в рецептата, тъй като тя е най-важния продукт. Тестото става много въздушно, леко, крехко и ароматно. За гарниране съм избрала само лук, но вие може да сложите всичко, което обичате да хапвате.

Преди да сложите листата спанак върху тестото ги подсушете добре в кухненска кърпа или центрофуга за листни зеленчуци. Не трябва да има много вода по тях за да не стане тестото тикливо.

За хачапурите ви е нобходимо най-обикновено хлебно тесто. Като знам заетостта на съвременните домакини просто можете да си го купите готово от магазина.
Нужни са ви и видове сирене, каквито имате в хладилника : бяло сирене, кашкавал, синьо, пушено и т.н. След това всичко е лесно и бързо.

По Великден винаги у дома има повече яйца, отколкото можем да изядем. Често се опитвам да ги вложа в различни рецепти. Ето една вкусна идея за хлебчета с варени яйца.