Хрупкави хапки качамак

В Куба през далечната 1492 година  двама моряци от екипажа на Колумб донесли на кораба зърна царевица, силно впечатлени от вида и вкуса на растението. Месните жители го наричали maize. Така царевицата се появява в Европа и много бързо се налага като земеделска култура. Твърде дълго царевицата е наричана в множество европейски страни "турско жито". Причината за това трябва да е било първото наименование, което френският ботаник Жан Рюел и́ дал през 1536 г. - Turcicum fromentum. Странно, че в самата Турция понякога я наричали "Румско (християнско) жито". Всъщност, може би не е чудно, имайки предвид, че в Западна Европа към края на 16 век е било на мода всичко чуждо да се нарича "турско". Кога царевицата се появява и в нашите земи не е съвсем ясно. Историци предполагат, че е около 1532 година, но активно навлиза в битието ни след средата на 17 век. Софроний Врачански описва в своето "Битие", че 1799 година е ял царевица в Плевен. Защо ние я наричаме "царевица"? Етимолози смятат, че произлиза от думата "цар", но на много хора не им се вижда много царско да ядат качамак. Царски или не, ето една чудесна рецепта за по-различно приготвяне на качамак.

Продукти:

125 г царевичен грис за качамак
250 мл прясно мляко
100 г настърган кашкавал
30 г настърган Пармезан
1/2 ч.л. сушена салвия
30 г масло
сол и черен пипер на вкус

Панировка:

брашно
яйце
галета

Приготвяне:

* В тенджерка загрейте млякото и маслото до кипване. Изсипете царевичния грис и салвията. Бъркайте енергично 1-2 минути на слаб огън. Свалете качамака от огъня и добавете сирената. Подправете със сол и пипер. Разбъркайте докато се стопят.

* Постелете дъното на малка тавичка с фолио. Изсипете качамака, загладете го и оставете да се втвърди за 1 час.

* Нарежете качамака на кубчета. Всяко кубче оваляйте в брашно, след това в разбито яйце и накрая в галета. Изпържете хапките в маслена баня. Отцедете ги върху кухненска салфетка и сервирайте леко топли. Да ви е сладко!

Добавете коментар