Швейцарският флаг представлява изображение на бял пресечен равен кръст върху червен квадрат. Този национален символ е приет сравнително наскоро (XIX век), но историята му датира от Средновековието. Още тогава по време на битки швейцарските воини са се сражавали с униформи, на които е бил пришит бял кръст. След това Наполеон забранява използването на кръста и официалният флаг става трицветен-зелено, червено и жълто. Това знаме не се приема и запазва като символ от швейцарците и след падането на профренската власт в страната е решено да се върне стария флаг. Въпреки това до началото на XIX век Швейцария няма единен флаг, обединяващ всички кантони. Едва след края на гражданската война през 1847 година националното знаме на страната се утвърждава като червен квадрат с бял равен пресечен кръст в средата.
Днес ви представям рецепта за швейцарски ванилови кифлички, символизиращи кръста върху националното им знаме. Пухкави, ароматни и неустоимо вкусни. Благодаря на Marcel Paa за чудесната рецепта.

Докато все още през зимния сезон има хубави тикви, може да опитате тези ароматни масленки с тиквено пюре. Пригответе по-голямо количество пюре и замразете. Така ще имате чудесна добавка към други сладкиши, чийзкейк и бисквити. Подправете пюрето с подправки, които харесвате към тиква. Може да сложите само един аромат или няколко смесени.

Ароматна гозба със заешко месо, чоризо, нахут и сини сливи. На пръв поглед необичайна комбинация, но всеки продукт отлично кореспондира с останалите.

За първи път опитах този ликьор на един коледен базар в Германия. Беще подгрят до горещо и с черпаче го разливаха в малки чашки, колкото един шот. За разкош шприцваха отгоре мини-розичка разбита сметана. Толкова ме впечатли вкуса и толкова ми хареса, че потърсих домашна рецепта за тази напитка. Има най-различни варианти, повечето от които са с ябълков сок. Но не беше това, което търся, а истинския вкус, идващ от печените ябълки. Затова се доверих на рецептите на бабите, в чиито домове този ликьор се приготвя поколения наред. Може да го поднесете студен, топъл, горещ, без или със сметана. Всякак е вкусен и може би за момента е най-харесвания от мен ликьор. Далеч по-любим от лимончелото, което ви предложих в предходния пост. Коледа мина, но докато свърши зимата има още време. Ликьорът е идеален за сезона и ще се радвам да го опитате и вие. Наздраве!

Ароматният лимонов ликьор е незаменим в сладкарството. Кремове и сладоледи стават невероятно свежи, ако към тях се добави малко лимончело. Неизменна съставка е и за различни коктейли. Подарете лимончело на близките си хора, като към бутилката прикрепите малко листче с рецептата. Напитката толкова ще се хареса на приятелите ви, че ще пожелаят сами да я направят.
В интернет ще намерите много рецепти за домашно лимончело. Аз се спрях на ликьора на Бенедета от блога "Fatto in Casa da Benedetta". Исках да се придържам към италианско предложение, как да направим сами лимончело. Получи се много добра напитка, далеч по-хубава от тази, което може да купим в магазина. По-силна, по-ароматна и по-вкусна. Ще се радвам да опитате и вие.