Около тортите винаги има някаква история. Редовно ги правим по повод, но често се случва някой продукт да ни провокира и много да ни се иска да го вложим в това сладко изкушение. Една торта е многокомпонентен сладкиш, което ни дава изключителна възможност за творчество. Добавяш различни вкусове, съчетаваш ги с основния продукт, стараеш се цветово също всичко добре да си пасне и накрая стигаш до украсата. Моята торта започна с това, че съседът ми донесе една пълна торба с манго. Поне 3 кг. Истинско богатство! Но такова количество няма изяждане, не може и всичко наведнъж да направиш на сладкиши. А плодовете бяха идеално узрели и нямаше да издържат дълго време. По-голямата част от тях направих на пюре, което замразих. В момента имам фантастична заготовка за крем, сладолед или сорбе. И тъй като е пролет и наближава най-хубавия ни празник 24 май, е време за нещо свежо. Какво по-леко и приятно от торта с много лайм, манго и кокос? Тропически вкусове, допълнително подчертани с мента. За колорит-спаначени блатови, които сами по себе си са прелестен сладкиш. Идеята взаимствах от Maren Lubbe. Заслужава си да надникнете при нея!
И така, заповядайте една дълга рецепта за торта, придружена със снимки. Надявам се да ви хареса!

Сибирският лук, познат още като див лук, шивес, резаниц, влашец, е незаменим в салати, дресинги и сосове. Ароматът е нежен, мек и на вкус не е лют. Обикновено се консумира суров, тъй като топлинната обработка отнема голяма част от качествата му. Фините зелени пера и красивите лилави цветове са незаменими като декорация. Храна, гарнирана с тях веднага привлича поглед и става специална. Както се казва, много е шик.

Скиачата (Schiacciata) е тосканския отговор на фокачата и по нищо не отстъпва на вкуса на добре познатата ни питка от Лигурия. Скиачата е също плосък хляб, който се приготвя малко по-тънко от фокачата и следователно е малко по-хрупкав от нея. След втасване тестото се притикса с пръсти, за да се получат характерните дупки, полива се с малко зехтин и се поръсва с едра сол. Питката е идеална за закуска, като аперитив с различни видове сирене и шунка, за обяд или вечеря. С други думи-страхотна е!
Покрай приготвянето на този тънък хляб идват и различните вариации с други продукти-картофи, тиквички, резене, гъби и др. Целта е да се изпекат на тънка кора до хрупкаво. Днес ще ви запозная с най-лесния и достъпен вариант, този с картофи.

Отлично подхождащи вкусове, добро съчетание на продукти и точни пропорции. Точно тези неща носят на френската кухня високия клас, с който се слави навсякъде по света. Много често продуктите са съвсем достъпни и се намират във всеки дом. Също много често процесът на работа е елементарен, изисква минимум усилия и време. Днешната рецепта е точно такава. А резултатът е фантастичен!

У дома този начин за приготвяне на агнешко е любим! Рецептата е скъп за мен спомен от приятелката ми Ели Драгомирова, която за жалост вече не е между нас. Блогът с нейните вкусни рецепти все още съществува. Заслужава си да го разгледате! За това агнешко Ели режеше месото на малки парченца, а на мен ма харесват повече големите мръвки. Гозбата е от тези, за които казваш, че ще си оближеш пръстите. Сега е времето да я приготвите, докато през пролетта всичко е свежо!