Лечебните свойства на хряна са толкова много, че ми е трудно да ги изброя. От векове се ползва в народната медицина на много народи. Тук има една чудесна статия, където може да прочетете интересни неща за чудодейния корен. Аз ще кажа няколко думи за кулинарното му приложение. Чудесно пасва към студено говеждо или свинско месо, различни видове шунка, варен език, пача, риба и яйца. Незаменим е в туршиите, киселото зеле, а често се слага и в различни конфитюри. Ползва се само в прясно състояние, тъй като сушен изгубва аромата и лютивината си. По тази причина не се подлага и на термична обработка, а се добавя съвсем накрая към вече сготвените ястия. След като се настърже, хрянът се залива веднага с нещо кисело (оцет, лимонов сок, бяло вино), защото бързо потъмнява и буквално изветрява. Така може да го съхраните дълго време в хладилник. Също може да добавите настърган хрян към сметана или кисело мляко.
Днес готова паста от хрян може да се купи навсякъде. Това се е чисто облекчение, тъй като не се налага сами да го стържем. А стърженето на хрян е не само трудоемко, а и неприятно. Както знаете, когато хрянът се реже или стърже много люти и това дразни очите и синусите. Лично аз правя това под аспиратора. Чувала съм, че някои го стържат с очила или на двора.
Днес ви предлагам пъстърва със сос от хрян, приготвен от готова паста. Все пак, ако искате да си направите сами бурканче с вкусен хрян, ето една чудесна рецепта.

Като допълнение към вашето новогодишно шампанско бих искала да ви предложа тези изключително вкусни бадеми на Патрик Розентал. Приготвят се много лесно, трайността им е голяма и просто не може да спрете да ги хапвате. Тук може да видите рецептата за захаросани бадеми.

У дома за всяка Нова година се правеше баклава. Много хора я приготвят за Коледа, но в нашето семейство традиционната баклава се хапваше на Нова година. Разбира се, правеше я баба ми. Като беше по-млада сама си точеше корите, а като поостаря ползваше готови. Правеше различна на вид баклава, но на вкус винаги беше една и съща. Татко обичаше саралия, мама предпочиташе класическата наложена баклава, нарязана на малки ромбове. А на мен най-много ми харесваха тези охлювчета. Тази баклава баба наричаше "Улорто". До ден днешен се чудя откъде дойде тази дума, търсила съм в Интернет поне нещо сходно, но никъде нищо не открих. Може и аз грешно да съм запомнила, но това са спомените ми. Предполагах, че е нещо гръцко, тъй като този вид баклава се правеше от целия ни гръцки род по дядова линия. Един приятел вчера каза, че "Улуорта" означава открито, пред очите на всички. Но най-вероятното обяснение е, че баба ми явно е произнасяла грешно думата "Рулото". От нея често можеха да се чуят смешни думи, особено, ако бяха по-сложни за произнасяне, нови или чужди. Всъщност, няма никакво значение. Най-хубавото от всичко е, че благодарение на тези ми спомени сега целия ми род нарича тази баклава Улорто. Просто си я кръстихме с това име, само наше си е.
Години не бях правила тези вкусни охлювчета, но братовчедка ми Венци ме запали наново. Истината е, че тя прави Улорто по-вкусно и от баба. Венци има няколко тайни трика, за да стане баклавата наистина неустоима и днес ще ги споделя с вас. Четири са важните неща - много масло, много орехи, температура на сиропа и специално печене. Ето какво ви е нужно.

Няма как да не останете очаровани от тези бисквити! Ухаят на карамел и масло, невероятно хрупкави и вкусни. Ако останат ден-два и не са затворени в кутия се овлажняват и омекват, но и аз самата не мога да реша, дали така не ми харесват повече. Леко дъвщащи, напомнящи на бонбони "Лакта" или "Карамел Му"-все любими вкусове от детството. Опитайте ги, няма да съжалявате!

Тези бадемови квадрати са наистина неустоими! Ухаят на масло, бадеми, коняк и мандарина. Тестото е класическо маслено, което може да ползвате като основа на други сладкиши или от него да изпечете бисквити.