Представям ви една рецепта от италианския север. Типична е за планинските им райони, там, където скотовъдството и производството на сирене са били основен поминък. Първите източници за Фрико са още от 15 век. Името на ястието се свързва със свети Ермакора, който днес  е патрон на Удине. Историята говори, че свети Ермакора бил нагостен от местен овчар с парче полента и купичка цвик. Били бедни и гладни години.  Той и домакинът му сложили цвика на огъня да го сгреят. Нямало какво да сложат в него освен изсушени корички от сирене. Те започнали да се топят и може би така възниква и първоизточника на днешната вкусна рецепта. Сега всеки има свой вариант за Фрико, но най-популярния е с картофи и сирене. Именно нея ще ви представя днес. Надявам се да ви хареса, опитайте.

Една класическа рецепта от италианската кухня. Преди години много обичах да гледам едно италианско кулинарно предаване. Казваше се La Cuoca Dentro и водещ бе чаровната Antonella Clerici. Този вкусен пай бе представен в един от епизодите и реших да го опитам. Вкусен, типичен за Италия и лесен за приготвяне. По рецепта паят е без шунка. Лично аз добавих, тъй като обичам, но публикувам рецептата в раздел "Без месо" за да се придържам към първоизточника. Сами преценете дали да превърнете ястието в месно или да остане така, както го представиха в предаването.

Кускукът е тестено изделие от малки зрънца, които се правят от твърда пшеница или пшеничен грис. Днес кускусът се произвежда механизирано, но преди жените са се събирали на групи и са го приготвяли в продържение на дни. Да направиш кускус си е истински трудоемка работа.
Всъщност у нас истинският кускус е малко познат. Под наименованието „кус-кус“ се подвизава макаронено изделие, тип паста с форма на дребни зърна. Те са популярни в Източна Европа, позната са в Италия като пеперини, ачини ди пепе или пиомби, в Унгария като tarhonya, на английски egg barley. Израелският кускус, известен като мафтул или перлен кускус, е по-едър вариант на кускуса и се приготвя по по-нетрадиционен за нас начин. В Западната кухня кускус често се поднася към ястия от сьомга или пиле или се добавя в салати. Ето един вариант на кускус в доматени палачинки.  

Преди години ми беше много любимо да хапна в някоя кръчма байганети. Най-много ми харесваха с кашкавал, но и със сирене не бяха лоши. Байганетите са панирани дребни хапки от кашкавал, пушено или бяло сирене. Облечени в нежна и въздушна панировка, тези аретитни хапчици наистина бяха харесвани от много хора. У дома също ги правя, но тези, които ви предлагам в днешната рецепта са много по-различни. Ароматни топчета от различни видове сирене в лека панировка с куркума и подправки.  Пробвайте и няма да останете безразлични.

Булгурът става много вкусен, ако се залее с бульон, а не с вода и се остави да набъбне. Той не се нуждае от варене, тъй като е твърда пшеница, която предварително е бланширана, след което е изсушена и натрошена. Все пак, ако някоя рецепта изисква сварен булгур, варете го не-повече от 15 минути.