Със сигурност мога да кажа, че това е моята рецепта-фаворит за приготвяне на тиква. Опитвала съм какви ли не сладки и солени варианти, но повярвайте ми, няма по-добра комбинация от тази! Вкусът е просто неустоим! Ако ми се доверите и опитате буквално ще забравите за швейцарското фондю. Няма значение, че то се приготвя по различен начин и изисква други продукти. Печената тиква с разтопен камамбер, допълнително овкусена с песто и поръсена с орехи е истинска наслада! Да не говорим, че и на вид се получава добре и ще впечатлите гостите си с това изискано предястие.
Не всеки сорт тиква би бил подходящ. Препоръчвам Хокайдо, тъй като тази тиква има плътно месо, запазва формата си, не отделя вода при печене и кората се консумира. Важно качество е ядковия аромат, както и по-ниската захарност при този сорт тиква.
За по-бързо задушаване и след това запичане на тиквата може да ползвате пликовете за печене. Знаете, че са отличен помощник в домакинството. Всъщност, основната причина да пека тиквата в плик е не толкова по-бързото и́ приготвяне, колкото избягването на миризмата, която идва от изгарянето на мазнината. Тъй като намазвам кората на тиквата с малко олио, по време на печене то започва да прегаря и в печката се образува пушек, а това действително мирише неприятно. Да не говорим, че пликът ми спестява и чистенето на фурната след готвене. А е важно кората на тиквата да се намасли, тъй като след печене на вкус е повече от чудесна!
Бързо лятно ястие с тиквички и маслини. Средиземноморски вкус и много свежест. Чудесно е леко топло или дори студено.
Камамберът е едно от най-известните видове сирене в света. Историята разказва, че по време на Френската революция 1789 година абат Жан Бонувист, родом от Бри, бягайки от войниците стигнал до Камамбер. Намерил убежища във фермата на Мари Харел и в знак на благодарност и́ разкрил тънкостите при приготвяне на сирене, което правили в неговия роден край. Мари започнала да го прави за семейството си, но променила рецептата. Една от дъщерита и́ месила страхотни питки, в средата на които слагала от сиренето. Веднъж посетила Наполеон III и му занесла от вкусните питки с разтопено вътре сирене. Наполеон бил толкова очарован от вкуса, че наредил то да носи името на града, в който се приготвя. Много бързо Камамберът става известен в цяла Франция, а по-късно и навсякъде по света. Любопитен факт е, че сиренето вдъхновило и самия Салвадор Дали. Той обожавал Камамбер и всеки ден похапвал по няколко парчета. Веднъж го забравил на слънце и то се разтекло от топлината. Дали веднага видял във въображението си нова тема за картина. Така се ражда "Устойчивостта на паметта", в чиито център са разтопени часовници.
Представям ви една рецепта от италианския север. Типична е за планинските им райони, там, където скотовъдството и производството на сирене са били основен поминък. Първите източници за Фрико са още от 15 век. Името на ястието се свързва със свети Ермакора, който днес е патрон на Удине. Историята говори, че свети Ермакора бил нагостен от местен овчар с парче полента и купичка цвик. Били бедни и гладни години. Той и домакинът му сложили цвика на огъня да го сгреят. Нямало какво да сложат в него освен изсушени корички от сирене. Те започнали да се топят и може би така възниква и първоизточника на днешната вкусна рецепта. Сега всеки има свой вариант за Фрико, но най-популярния е с картофи и сирене. Именно нея ще ви представя днес. Надявам се да ви хареса, опитайте.
Чушките бюрек са любимо българско блюдо и всеки ги приготвя с удоволствие у дома. Научих от свекърва ми един трик за предварително леко втвърдяване на яйцата, което не позволява на плънката да изтече от чушките. Но най-важното е, че така в пълнежа могат да се сложат повече яйца. Освен това двойната панировка допълнително ги подсигурява от изтичане. Истината е, че вкусът на чушките, приготвени с повече яйца е просто великолепен!
Има най-различни рецепти за печени червени чушки с прясно мляко. Повечето са с брашно, слага се яйце и понякога натрошено сирене и чесън. Този вариант с карамелизирането на млякото е просто великолепен! От години приятелката ми Тони ми говори за тези чушки, та чак сега се наканих да ги направя. Е, имам си още една любима българска гозба! Благодарско, Тони!
