Кускукът е тестено изделие от малки зрънца, които се правят от твърда пшеница или пшеничен грис. Днес кускусът се произвежда механизирано, но преди жените са се събирали на групи и са го приготвяли в продържение на дни. Да направиш кускус си е истински трудоемка работа.
Всъщност у нас истинският кускус е малко познат. Под наименованието „кус-кус“ се подвизава макаронено изделие, тип паста с форма на дребни зърна. Те са популярни в Източна Европа, позната са в Италия като пеперини, ачини ди пепе или пиомби, в Унгария като tarhonya, на английски egg barley. Израелският кускус, известен като мафтул или перлен кускус, е по-едър вариант на кускуса и се приготвя по по-нетрадиционен за нас начин. В Западната кухня кускус често се поднася към ястия от сьомга или пиле или се добавя в салати. Ето един вариант на кускус в доматени палачинки.  

Преди години ми беше много любимо да хапна в някоя кръчма байганети. Най-много ми харесваха с кашкавал, но и със сирене не бяха лоши. Байганетите са панирани дребни хапки от кашкавал, пушено или бяло сирене. Облечени в нежна и въздушна панировка, тези аретитни хапчици наистина бяха харесвани от много хора. У дома също ги правя, но тези, които ви предлагам в днешната рецепта са много по-различни. Ароматни топчета от различни видове сирене в лека панировка с куркума и подправки.  Пробвайте и няма да останете безразлични.

Булгурът става много вкусен, ако се залее с бульон, а не с вода и се остави да набъбне. Той не се нуждае от варене, тъй като е твърда пшеница, която предварително е бланширана, след което е изсушена и натрошена. Все пак, ако някоя рецепта изисква сварен булгур, варете го не-повече от 15 минути.

За тези апетитни рулца може да ползвате различни видове сирене. Колкото по-ароматни са, толкова по-вкусно ще стане ястието. Но и само с кашкавал е хубаво. Пълнежът и пестото може да направите ден предварително и да ги съхранявате в хладилник. Всъщност, като се замисля, същото важи и за грилованите зеленчуци. Те също могат да се изпекат ден-два по-рано.

Често се питаме, каква е разликата между пай, тарт и галет. И трите се правят най-вече с маслено тесто. Пълнежите са най-различни, сладки или солени.
Тартът има само основа, просто една маслена кора, върху която се слага пълнеж. При него липсва страничен борд и не се покрива отгоре с втора кора.
При пай задължително има страница от тестото. Освен това той може да бъде и напълно затворен с втора кора отгоре.
Галетът е полуотворен пай. При него краищата на кората леко се обръщат нагоре, като образуват борд, който не позволява на пълнежа да изтече.
Е, вече знаем кое какво е. Както и да го наречем, все е вкусно.