Любимият ми шоколад е натурален с чили. Толкова е зарибяващ, че след всяко парченце искаш още едно. И причината за това е леката пикантност, която придава чили-пипера. Който го е опитвал знае, че шоколадът не е лют, а по-скоро има само загатка на пиперливост, която най-вече се усеща като послевкус. Точно такива са и днешните бисквити. Попаднах на рецептата тук. Не знам дали наистина са мексикански или просто са ги нарекли така заради многото шоколад и лютивината в тях. В крайна сметка и двата компонента са традиционни за Мексико. Това е без значение. Важното е, че бисквитите са много вкусни, крехки и нежни. Много шоколадови, с малко мазнина и брашно и с консистенция на брауни. Любителите на пикантните храни ще са очаровани, както и тези, които не обичат люто. Пропуснете пипера, ако не го харесвате или приготвяте сладките за деца.

Малките фини маслени бисквитки с форма на плочка са любими навсякъде по света. Подредени една зад друга имитират керемиди по покрив, а оттам и името. На български е прието да се казават "туиля", но може би е по-правилно да ги наречем "тюил". Ако сред вас има френско говорящи ще съм признателна, ако ми окажете малко помощ по правилното произнасяне и изписване. Но както споменах, приели сме да ги наричаме "туиля, туили".
Ще откриете много рецепти за това фино лакомство. Както сладки варианти, така и солени. Незаменими са към сладоледи и кремове, като гарнитура към солени предястия и ястия или просто за хрускане. Представям ви един класически прочит на туили, но в крак с настъпващата есен съм ги оформила като листа. Ще се радвам да ги опитате.

Croquant de Cordes са плоски хрупкави бисквитки с бадеми и са може би най-продаваните сладкиши в живописния френски град Cordes-sur-Ciel. Дотам, че всяка година в града се организира фестивал в чест на популярното лакомство. Казват, че сладките са изобретени от Жак Сикар в края на 19 век, но стара легенда твърди, че първата бисквитка е направена от майка Бордес, която през 17 век е управлявала хан в средновековното градче.
Без значение кое е вярно, важното е, че сладките са фини и деликатни, хрупкави и леки като перце. Карамеленият вкус и печените едри бадеми са истинска наслада. Бисквитите са така вкусни, а толкова простичко е всичко! От продуктите до приготвянето им. Ето рецептата:

Един от любимите сладкиши на всички е шоколадовият брауниз. Можем да го поднесем и под форма на малки бисквитки. Тъничката хрупкава основа с парченца шоколад в нея запазва целостта на шоколадовата смес и ги прави още по-вкусни.

Шпрингерле са традиционни празнични сладкиши в южната част на Германия, части от Австрия и Швейцария, Елзас и Унгария. Името, южногерманското умалително на Springer, идва или от популярен мотив с ездач, или по-вероятно от напукване (надигане) на сладкишите по време на печене. При изпичане тестото се удвоява на височина, като в долната част се образува „крак“.