Хрупкави отвън, сочни отвътре и с дъх на ягоди. Вкусни бисквити, към които винаги протягаш ръка. За плодовия сос освен ягоди може да ползвате малини, къпини или боровинки. Подходящи са и замразени плодове.

Неповторимото ухание на тези сладки идва от предварителното препичане на брашното. В комбинация с шоколад и ядки се получава истински неустоим вкус!
Има два начина да препечете брашното-във фурна или на котлон. Във фурна става по-равномерно, но по-бавно. На котлон е по-бързо, но изисква постоянно разбъркване и слаб огън, за да не прегори. Аз го правя във фурната. Степента на препичане зависи от вашите предпочитания. Колкото по-препечено е брашното, толкова по-интензивно е на вкус. За мен брашно с леко розовеещ цвят и приятно ядково ухание е оптимален вариант.

Маслени сладки с марципан и хрупкава бадемова глазура. Съхранявайте ги затворени в кутия, за да не се овлажняват. Пресни и вкусни са до 2-3 седмици. Рецепта за домашно приготвен марципан може да прочетете тук.

Едни от най-ароматните сладки в арабската кухня са Рога на газела. Изящнно гравирани, елегантни и вкусни. На пръв поглед приготвянето им изглежда сложно, но не е така. Всъщност е изключително приятно да направиш шарките по тестото, прищипвайки го съвсем леко с пинсета или друга подходяща щипка. Арабите имат мънички щипки с най-различен релеф и сладкишите им изглеждат наистина ювелирни. Жените приготвят всичко с много любов, търпение и внимание. Аз нямам от тези специални инструменти и използвах най-обикновена щипка за лед. Малко по-трудно е, защото е голяма, но пак се получи добре.
В Интернет ще намерите различни рецепти за тези сладки. Тъй като начинът им на оформяне е по-различен от всички сладки, които обикновено правим, заповядайте кратко видео, за да може да видите как се прави всичко. Аз ще се опитам по-долу в рецептата да обясня с думи, но е най-добре, когато очите видят.

 Любимият ми шоколад е натурален с чили. Толкова е зарибяващ, че след всяко парченце искаш още едно. И причината за това е леката пикантност, която придава чили-пипера. Който го е опитвал знае, че шоколадът не е лют, а по-скоро има само загатка на пиперливост, която най-вече се усеща като послевкус. Точно такива са и днешните бисквити. Попаднах на рецептата тук. Не знам дали наистина са мексикански или просто са ги нарекли така заради многото шоколад и лютивината в тях. В крайна сметка и двата компонента са традиционни за Мексико. Това е без значение. Важното е, че бисквитите са много вкусни, крехки и нежни. Много шоколадови, с малко мазнина и брашно и с консистенция на брауни. Любителите на пикантните храни ще са очаровани, както и тези, които не обичат люто. Пропуснете пипера, ако не го харесвате или приготвяте сладките за деца.