Традицията повелява на Коледа или Нова година на трапезата да има баклава. Ще споделя с вас класическа рецепта, в която няма нищо изненадващо освен това, че е с шамфъстък и малко орехи (защото не ми стигна шамфъстъка, признавам). По-различното тук е начинът на оформяне. Постарах се да направя кратък клип с надеждата, че така ще е по-ясно. Тези симпатични малки баклавички на плисета са класика в източната кухня и домакитине обикновето ги приготвят с домашно приготвени кори за баклава. Но с готови кори е много по-лесно и уверявам ви, не по-малко вкусно. Ще се радвам да опитате и вие.

Сладките, които ви предлагам днес са изключително ароматни и вкусни. Приготвят се с карамелено масло, което само по себе си е чудесно като крем за слепване на бисквити, за измазване на торта или просто да си го хапнеш, намазано на филийка или бриош. Заслужава си да разнообразите коледните сладки с тази рецепта и домът ви да заухае неустоимо на масло и карамел, повярвайте ми!

За Коледа всяка година приготвям торта, като се старая да бъде с подходяща за празника визия. Правила съм и друг път коледно пънче, но корите, които имитираха дървесна кора бяха от фондан. Този път исках да са от нещо вкусно, което ще се хапне с удоволствие. А какво по-добро от джинджифилови бисквити? Или меденки? Или маслени, лешникови, бадемови? С други думи, за да направите тази имитация може да използвате вашите любими бисквити. Няма да пиша рецепта, тъй като съм убедена, че правите сладки за Коледа. Само ще опиша с две думи как се случиха нещата в моето въображение. Накъсах тестото за бисквити на малки парчета. С пръсти ги понамачках и изтъних. Постарах се да са колкото се може по-неравни (снимка 1). Сложих ги в тава и ги изпекох. След като изстинаха ги поизстъргах с малко ножче, с върха му направих вдлъбнатини, наподобявайки неравностите по дървесна кора. И накрая с четка напудрих с малко какао (снимка 2).

Няма как да не направим за Коледа медени бисквити. Уханието им носи уют и коледна магия. Всеки народ има своя любима рецепта, свой предпочитан набор от подправки и свой начин на оформяне. Рецептите и ароматите са доста сходни, но все пак има достатъчно различия, за да поискаме да опитаме нещо ново.
Представям ви традиционна швейцарска рецепта с мед от кантона Апенцел-Швейцария. Днес сладките лакомства носят симпатичното име Биберли и първите източници за тях идват от 14 век от Цюрих и Базел. Първоначално са се казвали Бимент (Biment), като тази стара немска дума най-общо е означавала „подправка“. Във времето името търпи много промени и днес достига до нас като Бибер (Biber), независимо, че е грешно и няма нищо общо със старата дума за подправка. Бибер е голяма плоска бисквита без пълнеж и много често върху нея се щампова изображение на мечка, тъй като тя е част от герба на Апенцел. Малките пълнени меденки се наричат Биберли (Biberli) и пълнежът е винаги ядков. Първата писмена рецепта е открита през 1708 година. Под нея се съветва към питието преди лягане непременно да се хапне малко бибер. Сладко, нали? Днес всеки пекар в Швейцария има своя собствена рецепта за биберли и своя смес от подправки. Тази, която аз ви предлагам е на Марсел Паа, от който често взаимствам вкусни идеи.

Един от най-любимите сладкиши в Германия е масленият сладкиш с бадеми. Изключително фин, ухаещ на масло, с лъскава глазура от хрупкави бадеми и неустоим на вкус! Може би няма домакиня, която да не го приготвя, особено по Коледа. Ще се радвам, ако и на вас ви хареса!