Един от най-любимите сладкиши на германците са ореховите ъгълчета. Продават се целогодишно във всяка пекарна, но точно по Коледа много домакини запретват ръкави и ги приготвят у дома. Уханието на масло и ядки е неповторимо, а вкусът е великолепен!
Историята на тези ядкови ъгълчета (Nussecken) ни води до Бавария. Първите източници, в които се споменават са от 1700 година. По това време е имало липса на суровини, а захарта е била истинска ценност. Нюрнбергският майстор-пекар Вилхелмус Брантвайн се сблъсква с този проблем и решава да създаде сладкиш само от брашно и лешници, почти без захар. Така са поставени основите, за да се роди доста по-късно днешният Орехов ъгъл.
Следващата година, през която в писмени източници в Бамберг се споменава този сладкиш, е 1763 година. След това започва да се разпространява в цяла Германия и става любим на всички. Толкова обичан, че на 17 декември 2010 година пекарите от Рейн-Мозел-Айфел изпичат в Кобленц най-големия орехов ъгъл в света и влизат в книгата на Гинес. Сладкишът е тежал 450 кг и е бил дълъг цели 9 метра! Продаден е на 5000 парчета, приходите от които отиват като дарение за детска организация.
Ще намерите стотици рецепти за ореховите ъгълчета и въпреки малките разлики помежду им ви уверявам, че всяка една си струва. С тези продукти няма как да не е изключително вкусно. Представям ви един от многото варианти на сладкиша, който е с марципан (рецепта за домашно приготвен може да намерите тук). Бадемовата паста засилва още повече ядковия вкус и придава мекота и сочност на пълнежа.

Дойде ред да ви покажа коледната торта за тази година. Тя е за мама, която днес има рожден ден. Да ми е жива и здрава!
Тортата е много необичайна и по-скоро бих я оприличила на сладкиш, независимо от вида. Приготвя се само с едно яйце и е без масло, което по принцип е в пълен противовес с моите разбирания за вкусен десерт. Но колкото и да е странно, много е вкусна. Тип бисквитена торта, но когато всичко е домашно приготвено и нишестения крем изцяло е заместен със заквасена сметана, нещата се получават перфектно. Преди да се поднесе тортата задължително трябва да престои в хладилник 1-2 дена, за да може всичко да се спои и омекне. При разрязване се получават интересни шарки, донякъде напомнящи дърво. Ще се радвам да я опитате. Благодаря на Anna Grońska за интересната рецепта.

Млечният карамелен сос се приготвя с бял шоколад вместо масло, а сметаната се замества с прясно мляко. На вкус е много по-лек и с изразен млечен аромат. Отсъствието на сметаната го прави по-течен, но ако желаете да го сгъстите варете соса на тих огън още няколко минути.

Като допълнение към вашето новогодишно шампанско бих искала да ви предложа тези изключително вкусни бадеми на Патрик Розентал. Приготвят се много лесно, трайността им е голяма и просто не може да спрете да ги хапвате. Тук може да видите рецептата за захаросани бадеми.

У дома за всяка Нова година се правеше баклава. Много хора я приготвят за Коледа, но в нашето семейство традиционната баклава се хапваше на Нова година. Разбира се, правеше я баба ми. Като беше по-млада сама си точеше корите, а като поостаря ползваше готови. Правеше различна на вид баклава, но на вкус винаги беше една и съща. Татко обичаше саралия, мама предпочиташе класическата наложена баклава, нарязана на малки ромбове. А на мен най-много ми харесваха тези охлювчета. Тази баклава баба наричаше "Улорто". До ден днешен се чудя откъде дойде тази дума, търсила съм в Интернет поне нещо сходно, но никъде нищо не открих. Може и аз грешно да съм запомнила, но това са спомените ми. Предполагах, че е нещо гръцко, тъй като този вид баклава се правеше от целия ни гръцки род по дядова линия. Един приятел вчера каза, че "Улуорта" означава открито, пред очите на всички. Но най-вероятното обяснение е, че баба ми явно е произнасяла грешно думата "Рулото". От нея често можеха да се чуят смешни думи, особено, ако бяха по-сложни за произнасяне, нови или чужди. Всъщност, няма никакво значение. Най-хубавото от всичко е, че благодарение на тези ми спомени сега целия ми род нарича тази баклава Улорто. Просто си я кръстихме с това име, само наше си е.
Години не бях правила тези вкусни охлювчета, но братовчедка ми Венци ме запали наново. Истината е, че тя прави Улорто по-вкусно и от баба. Венци има няколко тайни трика, за да стане баклавата наистина неустоима и днес ще ги споделя с вас. Четири са важните неща - много масло, много орехи, температура на сиропа и специално печене. Ето какво ви е нужно.