Тези вкусни сандвич-бисквити идват от град Тортона в италианската област Пиемонт. Класическите Baci di dama са създадени през 19 век и са с лешници, които са емблематични за района Пиемонт. „Baci di dama“ означава "дамски целувки", които се състоят от две бисквитки, свързани заедно с шоколад, представляващи "целувката" на името. Сладките са класифицирани като традиционен защитен пиемонтски продукт и се продават почти във всяка италианска пекарна. Толкова са харесвани навсякъде по света, че рецептите варират. Моят вариант е със запечени орехи и на големина са толкова мънички, че лесно се побират по две сладки в супена лъжица.

Швейцарският флаг представлява изображение на бял пресечен равен кръст върху червен квадрат. Този национален символ е приет сравнително наскоро (XIX век), но историята му датира от Средновековието. Още тогава по време на битки швейцарските воини са се сражавали с униформи, на които е бил пришит бял кръст. След това Наполеон забранява използването на кръста и официалният флаг става трицветен-зелено, червено и жълто. Това знаме не се приема и запазва като символ от швейцарците и след падането на профренската власт в страната е решено да се върне стария флаг. Въпреки това до началото на XIX век Швейцария няма единен флаг, обединяващ всички кантони. Едва след края на гражданската война през 1847 година националното знаме на страната се утвърждава като червен квадрат с бял равен пресечен кръст в средата.
Днес ви представям рецепта за швейцарски ванилови кифлички, символизиращи кръста върху националното им знаме. Пухкави, ароматни и неустоимо вкусни. Благодаря на Marcel Paa за чудесната рецепта.

Докато все още през зимния сезон има хубави тикви, може да опитате тези ароматни масленки с тиквено пюре. Пригответе по-голямо количество пюре и замразете. Така ще имате чудесна добавка към други сладкиши, чийзкейк и бисквити. Подправете пюрето с подправки, които харесвате към тиква. Може да сложите само един аромат или няколко смесени.

Ароматна гозба със заешко месо, чоризо, нахут и сини сливи. На пръв поглед необичайна комбинация, но всеки продукт отлично кореспондира с останалите.

За първи път опитах този ликьор на един коледен базар в Германия. Беще подгрят до горещо и с черпаче го разливаха в малки чашки, колкото един шот. За разкош шприцваха отгоре мини-розичка разбита сметана. Толкова ме впечатли вкуса и толкова ми хареса, че потърсих домашна рецепта за тази напитка. Има най-различни варианти, повечето от които са с ябълков сок. Но не беше това, което търся, а истинския вкус, идващ от печените ябълки. Затова се доверих на рецептите на бабите, в чиито домове този ликьор се приготвя поколения наред. Може да го поднесете студен, топъл, горещ, без или със сметана. Всякак е вкусен и може би за момента е най-харесвания от мен ликьор. Далеч по-любим от лимончелото, което ви предложих в предходния пост. Коледа мина, но докато свърши зимата има още време. Ликьорът е идеален за сезона и ще се радвам да го опитате и вие. Наздраве!