Едни симпатични сладки от моето детство. Помня, че много се радвахме на тези таралежчета и обичахме да играем с тях повече, отколкото да ги хапваме. Баба ги правеше различни на големина и с приятелчетата ми измисляхме цели приказки с тях. Какви ли не горски сценки разигравахме...

Сладките се пекат на ниска температура. Не усилвайте фурната. Нужно е по-скоро се сушат, отколкото се пекат. 15 минути са достатъчни, за да станат хрупкави отвън и меки и въздушни отвътре.

За ваше улеснение разточвайте маслено тесто върху хартия за печене или силиконова подложка. Така няма да има нужда от допълнително брашно или може би съвсем малко.

Сладките стават много колоритни и понякога приличат дори на стъклен витраж. Тези малки украшения са чудесен вкусен коледен подарък.

Тези сладки си имат кръстница. Мислех, че ще успея да ги направя вълнообразни. Да се получи шарка, подобна на сладкиша "Дувнавски вълни", но не стана. Идеята ми беше да ги нарека "Вълнообразни бисквити". Ели Драгомирова като ги видя, рече - "Не, това е криво райе". И така си им остана име на горките. Криво, право, вкусни са. Ще се радвам да ги опитате и вие.