Месото на ципурата е снежно бяло, без натрапчив мирис, много сочно и същевременно стегнато. Това позволява успешно експериментиране с най-различни рецепти и я прави предпочитана риба навсякъде по света. У нас ципурата е известна под гръцкото си име, тъй като най-често уловът идва от Егейско море. Също може да се срещне и под името Коца. Един много интересен факт е, ципурата е от мъжки пол през първите три години от живота си, след това сменя пола си и остава женска до края на живота си.
Кое е вярно и кое не? Като всяка наложила се във времето рецепта и тази за любимото италианско Тирамису има своите истории. Десертът наистина е популярен и обичан навсякъде по света и има защо. Самите съставки са невероятно вкусни и добре пасващи помежду си. Една от легендите гласи, че това е сиенски десерт, направен за първи път в чест на тосканския херцог Косимо Медичи. Той буквално се влюбил в сладкото изкушение и го нарекъл "Супата на херцога". Защо супа? На мен ми звучи напълно логично, имайки предвид, че оригиналното тирамису се приготвя в дълбок съд и се гребе с лъжица. Всъщност, малко след това тирамисуто става известно в Англия под имате "Английска супа" и "Trifle". Друга история гласи, че венецианските куртизанки много тачели десерта, който им давал сили за любов през цялата нощ. И това не е напразно. На италиански: tiramisù, „вдигни ме на крака!“, „ободрѝ ме!“, от гл. tira – дърпам, mi – мен, su – нагоре. Маскарпонето прави крема много калоричен, а какаото и кафето действат определено ободряващо. От друга страна историците твърдят, че маскарпонето произхожда от Ломбардия. По това време в разпокъсана Италия хората консумирали най-вече местни продукти и надали са пътували до Ломбардия само за да си купят сиренето Маскарпоне. Днес вариантите на този десерт са десетки и действително не е важно каква е истината. Важното е, че тирамису остава любима сладост из целия свят. Една от вариациите на десерта е и моята торта, която с удоволствие ви представям.
За завършек на тортата направих по идея на Julia M Usher декоративна решенка от тъмен шоколад, която леко напудрих със златна хранителна боя. Тук може да видите как се прави.
Оригинална торта Моцарт, също както и Захер-торта може да се опита само във Виена. Това се отнася и за рецептите им, грижливо пазени от австрийските майстори-сладкари. За съжаление никой от нас не може да достигне до тях. Въпреки това, всички искаме да да направим сами вкусен вариант на известните сладкиши. Или поне да се опитаме. Лично аз нямам никаква представа какво представлява оригиналната Моцарт-торта. В рецептата, която ви представям се ръководих от бонбоните "Моцарт", които са не по-малко известно и любимо лакомство навсякъде по света. Имайки предвид, че са направени от лешникова нуга, марципан, шамфъстък и черен шоколад, реших да се опитам да съставя торта. Категорично мога да кажа, че опитът ми беше повече от сполучлив. Това е една от най-вкусните, фини и стилни торти, които съм правила. Ще се радвам да я опитате и вие!
Независимо, че тортата е с желатин, тя е най-вкусна, ако преди да я сервирате я оставите за половин час на стайна температура. Така маслото в блата се отпуска, а кремът се превръща с нежно парфе. Важна помощ за домакините - може да направите тортата дни или седмица предварително и да я замразите. След това я оставете да се отпусне в хладилника и украсете по желание.
Представям ви едно светкавично руло с тиквички, което е с консистенция и вкус на омлет. В него няма брашно и мазнина, което го прави идеална диетична храна. Като заговорих за това бих да допълнила, че може да замените крем-сиренето с извара, а шунката с пушена риба. Така калориите ще бъдат доведени до минимум. Импровизирайте с подправките и пълнежа. Ползвайте аромати, които вие обичате. Ситно нарязани чушки, сушени домати, моркови и грах биха направили рулото изключително цветно и красиво.