Обичам старите български рецепти. Винаги ми е безкрайно интересно да пробвам някоя позабравена или пък непозната гозба. Никога не бях яла сушен зелен боб. Бях много заинтригувана и веднага реших да го пробвам. Още повече, че ми беше подарен лично от Ани, която е от Гоци Делчев. Тя ми разказа и за това ястие. Задължителните продукти, освен боба са суджук, кървавица, свински гърди и джолан. Била съм в този край на гости на Дешка от Горно Драглище и знам, че техните колбаси са много специфични. Кървавицата е много ароматна, мисля, че я правят с праз, но не съм сигурна. А суджукът  е от кълцано месо. Всъщност, това са и двете задължителни неща за Капама, която пак е от този край. Приготвих ястието по съветите на Ани. Получи се много ароматна гозба. Надявам се да ви заинтригувам и да опитате и вие.

Обожавам тази гозба! Кумът ми я готвеше винаги, когато му ходехме на гости в Боженци, тъй като знаеше какво вкусово удоволствие ми доставя. Беше невероятен в приготвянето на всякакви български вкусотии. Да си оближеш пръстите! Освен тази гозба правеше най-хубавото шкембе, паприкаш и гювеч в света! Много съм научила от него и днес с удоволствие ви представям телешкото с бамя на големия ни композитор Красимир Кюркчийски.

Една вкусна гозба от монтанския край, която най-често се приготвя с агнешко или телешко месо. Нарича се Тербелия и това означава, че месото е мариновано или готвено в кисело мляко. Вижте рецептата.

 

Имах удоволствието да съм гост на регионалния форум Тера Мадре Беласица 2013, както и на Фестивала на кестена, който за втора година се проведе в с. Коларово, община Петрич. За събитията може да прочетете по-подробно в списание Меню. Отново открих невероятни гозби, приготвяни от бабите по селата с много любов и уважение към традициите ни. Гозби, приготвени само с няколко простички продукта се превръщаха в истинска наслада. Благодарение на Slow Food и Деси Димитрова имам възможността да опозная и вкуся нашата уникална българска храна. Приготвям я у дома, разказвам за нея и много, много се гордея с традициите и историята ни.
Днес искам да ви представя пет от ястията, които опитах в село Коларово. Четири от тях - Пляска, Мешник, Чолбур и Крайшникнаправих в къщи, а за петото само ще ви разкажа. Казва се Ракарник, а баба Калинка от село Габрене ни показа как се готви. Надявам се да ви допаднат и да ги опитате и вие. Започваме с Пляска.

Още една интересна рецепта от Празника на кестена, общена Петрич. Вкусно печиво, което донякъде прилича на Кюстендилски зелник. Всъщност  е нещо съвсем различно, тъй като тестото е с мая, а пълнежа с пържена риба. Как се прави ми разказаха жените от село Ключ.
Още рецепти от красивата ни планина Беласица: Чолбур, Пляска, Ракарник, Мешник

Това ястие се казва "Мешник" и се приготвя от абсолютно същото тесто, с което се прави "Пляска". Странно е, как на пръв поглед едно и също нещо може да се окаже с абсолютно друг вкус. Лично аз не мога да преценя кое ми харесва повече, толкова са различни двете ястия. Тук плънката е от задушено зеле. Опитайте.
Още рецепти от Празника на кестена: Пляска, Чолбур, Ракарник, Крайшник

Ракарник или Раки с ориз от с. Габрене. Ястие, което хората в селото приготвят на Тодоровден. Поднасят го с красива обредна погача. Баба Калинка го сготви за нас, представям ви с няколко думи начина на приготвяне и снимки на нейната гозба.

Още рецепти от Празника на кестена: Пляска, Чолбур, Крайшник, Мешник

Тази чорба ми стана любима. За добре дошли в с. Яворница ни гостиха с Чолбур. Накараха ме да отгатна що се крие под това име. Какво ли не изредих, но нямаше никога да позная. Днес поразгледах в интернет и видях, че доста хора знаят за тази чорба, макар и по различен начин. Е, за мен беше откритие. Може би и за повечето от вас също ще е нещо ново. Непременно я пригответе, много е вкусна. Представям ви варианта на Рукие.
Още рецепти от Празника на кестена: Пляска,Крайшник,Мешник, Ракарник

Искам да ви разкажа за една страхотна българка-Дешка от Горно Драглище. В подножието на Южна Рила има едно истинско българско местенце с истински хора. Хора, които живеят в "зелена къща", милеят за българските традиции и вкусове, съхраняват ги, опазват ги и ги предават на идните поколения. Обичат красивата ни природа и живеят според нея. Имах щастието да се запозная с Дешка благодарение на Десислава Димитрова, която е координатор на Slow Food за България. Гостувайки в зелената къща на Дешка, имах възможност да опитам традиционните за този край Чекане с кокал, Полейница, Задушено и да видя с очите си как се прави уникалния Нафпавок. Можеби не изписвам съвсем правилно тези думи, защото диалекта там е нещо специално. Толкова различен от всеки друг в България. Колко е малка родината ни, и колко е богат етноса ни! Просто е уникално!
Дешка ни нагости с тиквеник, който днес искам да ви предложа. Тя беше направила  десерта само с кори и тиква. Нищо друго. Нещо много простичко и вкусно. Толкова ми хареса различния начин на приготвяне, че реших да го направя и аз. Сложих в тиквеника неща, които аз обичам, но това не е важно. Знаете, че е въпрос на личен вкус какво да добавиш или отнемеш в една рецепта. Мисля, че спазих технологията на правенето на тиквеника, а именно тя е това, което искам да споделя с вас. Опитайте Дешкиния тиквеник, няма да съжалявате. А аз със сигурност пак ще и отида на гости в Горно Драглище!

Торта Гараш се приготвя почти във всеки дом. И всеки има своя предпочитана рецепта. Независимо, че тортата е създадена от австроунгарец, тя се смята за българска. Коста Гараш я прави за първи път в Русе през 1885 година. По това време талантливия сладкар ръководи тогавашния хотел „Ислях хане“. Тортата, която носи неговата фамилия подслажда живота на люде с висок ранг и бързо става известен и предпочитан десерт. По-късно Коста Гараш се премества в София и управлява хотел „Панах“. Само в сладкарницата на хотела столичани са можели да опитат парче от сладкото изкушение. За масовата публика тортата се появява за първи път в книгата на Поликсена и Христо Семерджиеви. От 1935 година до ден днешен е любима на всички българи и обикновено се прави по специален повод.
Като всяка известна торта и тази търпи различни вариации, но основните съставки остават винаги едни и същи-орехи, шоколад и сметана. Моят вариант не е по-различен от множеството рецепти, но у дома е многократно изпробван и резултата е великолепен. Ще напиша рецептата и ще споделя с вас как я правя аз, за да се получи съвършено равна торта. Малките хитринки ще допринесат за перфектна визия. Заповядайте!

Една от любимите ми баници е с праз. Рецептата е класическа, няма нищо ново. А и всеки предпочита да прави баниците, които най-много харесва. Тук по-скоро бих искала да ви предложа по-различен начин на оформяне. Обикновето така усукваме тесто за хляб, но и с кори за баница се получи чудесно. Що се отнася до моята рецепта, освен задушен праз, яйца и сирене, добавям малко мащерка. Мисля, че отлично си подхожда с праза.

Представям ви едни лесни елегантни хапки от грозде и зелено сирене. Повечето от вас вече знаят за този уникален наш продукт. Обичам да наричам зеленото сирене "Благородникът от Черни Вит". Преди време това име му бе дадено от списание "Меню" и според мен най-точно го характеризира.

Сезонът на левурдата започна. Да освежим трапезата с тези невероятно ароматни и пухкави хлебчета.

Много чесново и разяждащо! Подходящо за колбаси, студени меса, както и като съставка за различни салатни дресинги. Вкусът е доста силен, ползвайте малки количества от пастата за да подправите различни салати и ястия. Опитайте!

Моята кръстница ме гости веднъж с тази чорбица и оттогава просто съм влюбена в нея! Есенните зелени домати са не само за туршия. Опитайте тази супа и ще ми повярвате. И вие като мен, няма да искате да спирате да я хапвате.

Искам да ви представя една любима моя супа. Баба ми я приготвяше винаги с тарос и аз я обичах най-много студена. Естрагонът, или тароса, както го наричат в много краища на България не се използва много често в нашето домакинство. Това е типична подправка от Балканджийския край на България. Моята баба е от там и аз познавам тази подправка още от малка. Чудесно си кореспондира с картофи, агнешко, пилешко и зелен боб. Само няколко стръкчета естрагон правят гозбата наистина специална.
   

Чушките бюрек са любимо българско блюдо и всеки ги приготвя с удоволствие у дома. Научих от свекърва ми един трик за предварително леко втвърдяване на яйцата, което не позволява на плънката да изтече от чушките.  Но най-важното е, че така в пълнежа могат да се сложат повече яйца. Освен това двойната панировка допълнително ги подсигурява от изтичане. Истината е, че вкусът на чушките, приготвени с повече яйца е просто великолепен!

Има най-различни рецепти за печени червени чушки с прясно мляко. Повечето са с брашно, слага се яйце и понякога натрошено сирене и чесън. Този вариант с карамелизирането на млякото е просто великолепен! От години приятелката ми Тони ми говори за тези чушки, та чак сега се наканих да ги направя. Е, имам си още една любима българска гозба! Благодарско, Тони!