Често ме питат "Йоли, блатът ми се начупи, къде греша? Изхвърлих го, на нищо не приличаше!". Днешната публикация е за едно неуспешно руло, което се превърна в торта. С нея специално се обръщам към тези, които също като мен са имали несполука. Не се притеснявайте, всичко може да се превърне във вкусен десерт. Нужни са ви само вяра, въображение и желание. И най-важното! Не се ядосвайте! Освен това, Ева Тонева успя със снимките си да превърне тортата на трохи в прекрасен сладкиш! Еви, благодаря ти от сърце!
Като всеки световноизвестен шедьовър в сладкарството и тази торта води до ден днешен битката за доказване на авторство. Освен изискания вкус и елегантната квадратна визия, може би точно мистерията около нея я правят още по-харесвана. И като всеки подобен бисер, торта "Опера" има не една история, която твърди, че е вярната. Според някои източници тортата се появява за първи път на парижката сцена на едно сладкарско изложение в началото на XX век, представена от Луи Клиши. След това става емблема на сладкарска къща "Клиши", а всички нейни версии се считат само за копия.
Други твърдят, че тортата е сътворена в сладкарска къща "Далоло" и е наречена така специално на френската опера, тъй като е напомняла на сцената и́ . Авторът е Сириак Гавилон. По това време тортата е била покрита с изящна бяла глазура и разбира се, квадратна.
След това историята на торта "Опера" бурно започва да се променя. Дъщерята на Гавилон изменя рецептата, като добавя кафе и шоколад, които са присъщи на днешните вариации. Няколко години по-късно Гастон льо Нотр представя нов вариант на тортата и категорично претендира за авторство. И битките продължават...
Независимо коя от версиите е истина, заслужава си да опитаме тарта "Опера" за да разберем на какво толкова се възхищават французите и защо си е спечелила световна слава. Тортата се състои от бадемови блатове "Мона Лиза", нежен маслен крем с кафе и ганаш. Глазурата обикновено също е от ганаш, но има най-различни варианти. Специална торта за специални случаи! Ще се радвам да опитате и моята вариация на торта "Опера". Рецептата е на Ettore Cioccia.
Тези малки червени плодове са намерили своето приложение най-вече в сладкарството. Киселият им вкус, тънката кожица и костилков аромат отлично се вписват в различни торти, сладкиши и пайове. Могат да се използват пресни, замразени, мариновани или сушени. Почти всяка държава в Европа има своя любима и известна рецепта с вишни. В Германия това е тортата "Шварцвалд", в Португалия ликьорът "Жинжиня", в Унгария вишневата супа с вино и подправки, а у нас може би вишновката и сладкото. За мен вишните са едни от плодовете, които най-добре си поджождат с тъмен шоколад. Ето една великолепна торта с желе от вишни.
Вариант на карамеленото мляко Дулсе де лече можете да намерите в руските магазини "Берьозка" и "Гастроном".
Много хора ме питат, какво точно карамелизирано мляко да купят. Два вида е. Едното е много гъсто и точно това ви трябва за крем. А другото пак е така вкусно, но е по-рядко и ще втечни крема. В края на рецептата има снимка, на която ясно се вижда гъстотата на млякото, както и опаковката.
Другото, което мога да кажа е, че истинската млечна сметана, смесена с млякото разводнява леко крема. Колкото и да ми е трудно да призная, този крем става по-плътен с растителните заместители на сметаната. Въпреки това, не мога да ви препоръчам да ги ползвате. Бих ви посъветвала, ако кремът ви стане леко течен да го уплътните с малко стопен желатин. 1/2 пакетче е напълно достатъчно. Това количество желатин няма да желира крема, а само ще го уплътни. Вкусът също ще остане непроменен.
Получи се много вкусна торта. Съчетанието на кафе и шоколад е чудесно, а като прибавим и орехите вкуса става неустоимо нежен и фин. Шоколадът хрупка и след това бавно се разтапя в устата. Облякох борда на тортата с останалия стопен шоколад и гарнирах с шоколадови стърготини. Тук можеда погледнете, как се прави.
За предстоящите празници - една изключително нежна и ароматна торта. Цялата пролет е събрана в нея!
Синът ми каза, че това е една от най-хубавите торти, които съм правила. А щом детето така казва, майка му хвърчи. Шегата настрана, тортата наистина е изключително вкусна. Съдържа всички компоненти на коктейла Мохито и допълнително е освежена със зелена ябълка. Не мога да ви покажа снимка на разрез от голямата торта. Тя беше за рождения ден на сина ми, а той съответно почерпи приятелите си с нея. Но за да я опитаме и ние у дома направих една мини тортичка. Нея може да я видите отрязана и да добиете бегла представа, как изглежда отвътре. Единственото, което липсва в нея е хрупкавия слой. И тъй като е мини торта съответно блатът и пластът мохито също са малки. При кръгла стандартна торта нещата изглеждат различно. Ето и рецептата, а аз наистина много ще се радвам, ако я опитате.
Класическата торта Гараш е любима на всички ни. Предлагам ви един лесен вариант, но с абсолютно същия вкус.
Ако се притеснявате да консумирате сурови жълтъци, първо ги разбийте с малко захар на водна баня за да се темперират. За да получите по-тънък блат и повече крем, отделете за намазване по-голяма част, а останалата смесете с орехите и белтъците и изпечете на блат.
Тортата, която виждате е с размер 20 см. Направих я с половината количества от продуктите. Със сигурност мога да кажа, че е достатъчна за 16 порции. Плътна е на вкус и едно малко парче е достатъчно да ви очарова напълно. Рецептата, която съм написала е за голяма торта с размер 26 см. Изключително вкусна е, горещо я препоръчвам, особено при по-специални поводи.
За бишкоти е добре да ползвате савоярди, а сметаната да е млечна. Не бих препоръчала обикновена извара вместо рикота, както и не бих заменила малините с друг плод. Мисля, че те най-добре си кореспондират с вкуса на шоколада и маскарпонето. Ако не може да намерите пресни малини, без колебание ползвайте замразени. Получава се чудесно и с тях. Не ги размразявайте, просто ги поръсете както са замръзнали.
Основата на тортата е много твърда след като е престояла в хладилника. Шоколадът и маслото се превръщат в истински камък. За да нямате проблеми при отрязването, оставете тортата на стайна температура поне за 1 час. Не се тревожете, целостта и външния вид няма да пострадат. Режете винаги с горещ подсушен нож. След като отрежете първото парче, лесно може да отстраните хартията за печене. Ако все пак не обичате толкова твърда и хрупкава основа, смесете шоколада с малко гореща сметана така, както правите крем Ганаш. След това смесете с бишкотите.
Това е една от най - вкусните торти, които съм правила. Изключително нежна като консистенция и богата на вкус и аромат. Приготвя се лесно, бързо и е без печене. Ще се радвам да я опитате и вие!
Gâteau fraisier с крем Mousseline и блат Gioconda е френска класика, която може да видите като изпълнение в най-различни варианти. Но колкото и да се различават, бадемовият блат, ягодовото пюре и кремът си остават едни и същи. Аз избрах варианта на Ettore Cioccia, който е повече от великолепен както на вкус, така и привличащ поглед с нестандартна визия. Ягодово и малиново пюре може да купите готово, но и да приготвите сами, като сварите пасирани плодове до гъстота на пюре и след това претриете през фина цедка. Ако желаете може леко да го подсладите. Заслужава си да го направите в по-голямо количество. Разпределете пюрето в кутийки или найлонови пликове и замразете, докато ви потрябва за крем, сос или др. Излишно е да споменавам, че домашно приготвеното плодово пюре е хиляди пъти по-качествено, ароматно и вкусно от това, което ще намерите в магазините. При приготвянето на крем Муселин спазвайте необходимата температура! Това е важно за да не се пресече крема. Не забравяйте, половината от маслото се прибавя към горещия крем, а останалото след като е много добре охладен.
Това е много популярна торта. Реших, че цветът и́ е достатъчно празничен и затова избрах да направя именно нея за Нова година. Може да изпечете тестото за блата в по-малки форми и да разрежете блатовете хоризонтално на половина. Така ще получите по-висока торта с четири блата с по-малък диаметър. Добре е да изпечете блатовете предния ден, за да са стегнати, когато започнете да оформяте тортата. Сложете ги в найлонови пликове и съхранявайте на студено.
Ефирна торта с много цвят и вкус, която може да се приготви във всеки сезон. През лятото с пресни плодове, а през останалото време със замразени череши или с компот. Аз използвах плодовете от компот от тъмни череши. Вкусът подчертах с тонка-бобче, което придава много лек и ефирен костилков аромат. Използвате няколко капки есенция бадем, ако нямате тонка-бобче. За тортата е нужно пюре от череши. Ако го направите от пресни или замразени плодове, може би ще е нужно да добавите малко захар. Просто опитайте на вкус и подсладете. Тортата е чудесна и с вишни.
За приготвянето и́ са необходими два дни. Нужно е вътрешният слой да бъде замразен преди да се сложи върху основния крем. Може да направите това много по-рано. Например, аз го подготвих две седмици преди да сглобя изцяло тортата. Това е голямо улеснение, ако човек не разполага с много свободно време. Готовата торта също се замразява, ако искате да бъде полята с огледална глазура или да се напръска с велур спрей за торти. Ако решите да я украсите само с пресни плодове и сметана е достатъчно да я оставите да се желира в хладилника, след което да я освободите от формата. В този случай е добре да се използва разтегателен пръстен за торти и ацетатно фолио, което да сложите от вътрешната страна по стените на пръстена.
Синът ми ми подари истинска шамфъстъкова паста. Казвам истинска, тъй като e 98% чист шамфъстък. На консистенция наподобява сусамов тахан, на цвят е жълто-зеленикава и не е подсладена. Продуктът е напълно натурален. Ползва се в малки количества, тъй като е силно ароматна и много мазна. Скъпа е, но като се има предвид цената на шамфъстъка не може да се очаква друго. След като се отвори е най-добре да се съхранява в хладилник, за да не се ограни шамфъстъковото масло. Така трайността е голяма, а ако се сложи във фризер може да се използва с години. Разбира се, засърбяха ме ръцете да направя торта. Няма нужда да ви увещавам, че стана великолепна. Всяко нещо, приготвено с тези малки зелени ядки е вкусно, фино и ароматно.
Може би много от вас са опитвали тази торта в Икеа. Емблематична за Швеция, но позната и харесвана в цял свят. Предлагам ви рецепта за домашна торта, която е много по-вкусна от всяка, която може да се купи по магазините. Великолепна е, залужава внимание!
На вашето внимание презентирам една много интересна и ароматна торта. На пръв поглед десерт с розмарин е нещо необичайно, дори стряскащо, но ароматът на средиземноморската билка отлично се съчетава шоколад. Този крем, комбиниран със свежестта на портокалите е великолепен, а сушените кайсии придават изключително приятна консистенция на всяка хапка. В средата на тортата има лешников блат, а най-отдолу хрупкава коричка. Всеки компонент без шоколадовия мус може да приготвите дни или седмици предварително, и да замразите. След това сглобяването е бързо и лесно. Като последна стъпка остава само да направите шоколадовия мус. Като пример мога да кажа, че моята торта направих минимум преди две седмици, а всеки отделен компонент дори още по-рано. Понякога човек няма време да се заиграе в кухнята и е много удобно, ако всичко може да се приготви предварително. Тортата е напръскана с кафяв велур спрейи е украсена изключително семпло с лента от шоколадово тесто за моделиране. Ще се радвам да я приготвите за някой от предстоящите празници.
Обикновено разделяме подправките като подходящи за солени или сладки ястия. Рядко експериментираме, като нарушаваме това. Но в света все по-често се срещат храни, които на пръв прочит дори бихме отхвърлили. Скоро ядох салата от домати с ванилия и честно казано, никак не ми хареса. Може би самата подправка не беше дозирана правилно. В крайна сметка в добрата храна всичко е въпрос на баланс между компонентите. За сметка на това много обичам черен пипер в различни бисквити, както и лют пипер. Съчетават се фантастично, изострят сетивата и остават след себе си една малка експлозия от вкусове. Комбинирането на люто с тъмен шоколад е може би най-силния пример. Аз го намирам за нещо много вкусно и мога да кажа, че лютите шоколади са ми любими. Те са съвсем леко пикантни, колкото да не искаш да спираш да ги хапваш. Днес ви предлагам една торта, много леко пикантна и изумително вкусна и ароматна. Опитайте я!
Бях дете, когато научих рецептата за този блат. Гостувахме с баба на роднини в Пловдив и ни почерпиха с "Черна торта", така я наричаха. Тортата представляваше този блат, чиято рецепта съм написала, издълбан и напълнен със заквасена сметана. Отгоре беше посипана с трохи от издълбаната част и това беше всичко. Много я обичах и вече години наред ползвам рецептата за блата за най-различни други торти. Ще се радвам да опитате и вие!
Това е специална торта, приготвена по специален повод за един специален човек. Мама! Няма нищо по-голямо на света от нея, нищо по-значимо и любимо! Честит рожден ден, маме. Обичам те безкрайно!
Когато правим торти често е нужно ацетатно фолио или някакъв подобен материал, от който лесно може да се отлепва всичко. С тези ленти се обличат страниците на формата отвътре. Предлагам ви един напълно изпълним вариант, ако не може да намерите ацетатно фолио. В случая ползвам пластмасови папки, които се продават във всяка книжарница или офис-магазин. Папката трябва да е пластична и гладка. Нарежете я на ленти, съединете ги с телбод и облечете с получената дълга лента вътрешната страна на ринга. Когато режете лентите нека бъдат по-високи от самия ринг.
