За тази рецепта може да смените свинското месо с бяло пилешко или пуешко филе, както и с телешко контра или бон филе. Начинът на приготвяне е същия.

Любима зимна гозба на всички българи е свинско с кисело зеле. Аз обичам да добавям и малко праз за повече вкус и аромат. Ще се радвам да опитате!

Искам да ви представя една чудесна зимна българска рецепта. Точно сега и е времето, когато е студено и на човек му се хапва вкусно свинско и нещо киселко.

Свинското бонфиле е нежно и крехко месо, което се нуждае от минимална термична обработка. Ако го готвите прекалено дълго месото ще стане сухо и на конци.

Елегантно ястие за специални случаи! Приготвя се лесно, може да се подготви 1-2 дена предварително и да се завърши преди сервиране. За да се получи този мраморен ефект, месото се обработва първо в су-вид (sous-vide). Това е метод на гответе на различни продукти под вакуум на водна баня при контролирана температура. Тук може да прочетете повече. Аз имам този мултикукър, който има тази функция и ми дава много по-големи възможности за интересно готвене. 

Най-просто казано, това са говежди кюфтета с плътен гъбен сос. Какво ги прави различни от нашенските пържени кюфтета? Това, че са задължително от говежда кайма, наборът от подправки и историята, която ги съпровожда. Ястието произлиза от Съединените щати и носи името на американския лекар и химик Джеймс Х Солсбъри, известен със застъпничеството си за диета, ориентирана към месото. Той е смятал, че накълцаното месо по-лесно се възприема и усвоява от организма. В началото говеждата пържола прилежно се е накълцвала на малки парченца, но в течение на времето са започнали да я смилат и така се превръща в кайма. Въпреки това името на гозбата остава Стек Солсбъри, а не „Кюфтета Солсбъри“. Има много вариации на тази рецепта, като задължителните компоненти си остават говеждото, бульона, лука и гъбите. Както и гарнитурата от картофено пюре или задушени зеленчуци. Заповядайте един от вариантите.

Обичам старите български рецепти. Винаги ми е безкрайно интересно да пробвам някоя позабравена или пък непозната гозба. Никога не бях яла сушен зелен боб. Бях много заинтригувана и веднага реших да го пробвам. Още повече, че ми беше подарен лично от Ани, която е от Гоци Делчев. Тя ми разказа и за това ястие. Задължителните продукти, освен боба са суджук, кървавица, свински гърди и джолан. Била съм в този край на гости на Дешка от Горно Драглище и знам, че техните колбаси са много специфични. Кървавицата е много ароматна, мисля, че я правят с праз, но не съм сигурна. А суджукът  е от кълцано месо. Всъщност, това са и двете задължителни неща за Капама, която пак е от този край. Приготвих ястието по съветите на Ани. Получи се много ароматна гозба. Надявам се да ви заинтригувам и да опитате и вие.

Неповторимият аромат на тази яхния идва от подправката хмели-сунели. Това е традиционна грузинска смес и името означава „изсушени подправки.” Ще я намерите в руските магазини, но лесно може да си я направите сами. Приготвеното количество съхранявайте на сухо място в буркан. Ето нужните съставки, които трябва да стриете в хаванче или да смелите в блендер:

Помолете месаря да ви отреже големи телешки шницели. Така ще успеете да направите по-големи рулади с много пълнеж. Руладите трябва да се задушават в малко сос, а не да плуват като в супа. Следете количеството течност и съответно или добавяйте по малко вода или бульон, или изпарявайте без капак, ако е в повече. За да стане по-фин соса може да го прецедите през цедка. Ако харесвате по-плътни сосове, сгъстете с 1 ч.л. пшеничено или царевично нишесте, размито в малко студена вода. Ястието може да се приготви и във фурна.

Обожавам тази гозба! Кумът ми я готвеше винаги, когато му ходехме на гости в Боженци, тъй като знаеше какво вкусово удоволствие ми доставя. Беше невероятен в приготвянето на всякакви български вкусотии. Да си оближеш пръстите! Освен тази гозба правеше най-хубавото шкембе, паприкаш и гювеч в света! Много съм научила от него и днес с удоволствие ви представям телешкото с бамя на големия ни композитор Красимир Кюркчийски.

Пачият крак е една от най-вкусните ядливи диви гъби. В различните краища на страната е позната и под имената лютивка, лисичка, лаберка, жълтурка и дивисилка. Пачият крак е доста издържлива гъба и идеално може да се съхранява в хладилник до 10 дни. Продава се и в сушен вариант, но лично аз никак не го харесвам. Пресните гъби са с много приятен аромат на кайсии, който се усеща най-вече в по-големи количества. Хубавото е, че на нашите пазари се продава пресен пачи крак, когато е сезона на тази висококачествена гъба.

Една вкусна гозба от монтанския край, която най-често се приготвя с агнешко или телешко месо. Нарича се Тербелия и това означава, че месото е мариновано или готвено в кисело мляко. Вижте рецептата.

Лек зеленчуков вариант на едно от най-обичаните ястия. Хрупкавата обвивка от бадеми и пармезан ще ви накара да посегнете към още едно парче, и още едно...

Галетата от пресни хлебни трохи е по-лека и хрупкава, затова я предпочитам при печене. Ще стане още по-вкусно, ако я овкусите с пармезан вместо с кашкавал, както и ако и добавите различни подправки по ваш вкус.

Помня, че едно от лакомствата в детските ми години беше цветния оризон. Сега се чудя, какво толкова съм му харесвала, но имайки предвид, че по онова време нямаше кой знае какъв избор по магазините, и оризонът беше нещо специално. Както се казва, понякога и ракът е риба.
За днешната рецепта реших да разнообразя класическата панировка с галета и вместо нея да ползвам натурален оризон. Ето какво се получи:

Черешите, мариновани по този начин може да съхраните за дълго време, ако ги насипете горещи в буркан и веднага запечатате с капачка. Все пак, дръжте ги на студено. Много вкусни стават и са подходящи за печено месо и дивеч.

Тъй като пилешкото месо е леко, почти неутрално на вкус и не твърде мазно, цитрусите му подхождат идеално. Лимоновото пиле е класика, но и с портокали също става чудесно. Свеж вкус, добър баланс между леко кисело и сладко и много аромат. Опитайте!

Убедена съм, че всички обичаме да похапваме от онези вкусни пилета на грил, които така апетитно цвърчат и  се въртят на големите шишове. Хрупкава златиска кожичка, сочно месо и неповторим аромат, който може да го даде само печенето на грил. У дома този ефект се постига при фурните, които имат въртящ се грил. Лично аз нямам такава фурна, но успях да приготвя такъв суперски шпикован джолан, че дори и германците биха ми завидели! Кожичката така се препече, че стана като пуканка. Крехка, хрущяща и невероятно вкусна. Сочно месо, шпиковано с малко чесън и моркови, и това е всичко. При печенето зползвах новия тефлонов протектор за фурна на Fino. Да обясня накратко какво е това и как се използва. Всъщност, много е простичко. Протекторът представлява голям тефлонов лист, който се постила на дъното на фурната. Материалът му е такъв, че отразява топлината и я връща обратно към храната, която се готви. Соковете и мазнините капят по него, но не загарят и не се вдига онази неприятна пушилка от изгорялата мазнина. Месото е поставено направо върху решетката на фурната и топлината, както и вентилацията го обгръщат равномерно от всички страни. По същият начин може да приготвите не само джолан, а и пиле, риба или картофи. Тефлоновият протектор е за многократна употреба и се почиства лесно. Може да се измие дори в миялна машина.