Една уникално вкусна българска гозба е свинското със зеле. Кавърмата и друсаният кебап също. Обединих тези ястия, като подготвих пълнеж, сходен като вкус на кавърма и друсан кебап и напълних с него една кисела зелка. Невероятна вкусотия!

По време на печене малка част от сиренето изтича, затова е наистина важно каймата да е добре споена. Всъщност, това, което изтича е по-скоро водата от сиренето. То остава вътре като гъст и нежен крем. Пълнените с крем-сирене кюфтета са много сочни и ароматни. Към тях сервирайте допълнително крем-сирене. Опитайте!

Сервирайте ястието топло с гарнитура по избор. Аз избрах солена подлютена тиква Хокайдо с майорана.

В арабския свят патладжаните са на почит и уважение. Хората ги приготвят по всякакви начини. Като започнем от салати и предястия, минем през основните и стигнем до конфитюри и различни десерти. У нас също обичаме патладжани и доста от рецептите ни са доста сходни с арабските. Разбира се, съществената разлика остава подправянето. Техните гозби са с много ароматни подправки, което придава на вкуса доза екзотика.
Рецептата, която ви предлагам днес не е нещо ново. Почти във всеки български дом се пълнят патладжани. Каймата съм подправила с кимион и малко гарам масала, което е индийска подправка, но всеки може да ползва аромати, които харесва. С други думи, сгответе ги по ваш вкус.
Новото тук, поне за мен бе начина на обработване на патладжана преди пълнене. Супер хитра идея, която веднага приложих, след като я видях в едно кулинарно предаване по немска телевизия. Ще я споделя и с вас, тъй като по този начин има възможност зеленчуците да се напълнят с възможно най-много плънка. А ако решите да опитате на вкус моята рецепта, ето я и нея.

По време на печене на бутчетата не слагайте течност. Хубаво е месото да се изпече само в собствените си сокове и мазнина. Все пак, ако ви се стори сухо или обичате повече сос, налейте малко вода, бира или бяло вино. След като бутчетата са изпечени отстранете клончетата с подправки. Сервирайте месото с гарнитура картофено пюре или сотирани зеленчуци.

Това ми е любимата рецепта за панирано пилешко месо. Толкова добре се съчетават вкусовете, че никой, който е опитал ястието у дома не е останал равнодушен. Може да приготвите пилешките рула ден предварително (съхранявайте ги в хладилник) и да ги изпържите преди сервиране. Преди да ги поднесете ги оставете да отдъхнат десетина минути. Плънката трябва леко да се стегне, това ще спомогне за по-добро нарязване. А и самите аромати ще се усетят по-добре.

За тази вкусна нашенска гозба не са нужни точни количества на зеленчуците. Сложете колкото прецените. Може да промените вкуса на реденото, като ползвате картофи, гъби, моркови и други зеленчуци.

Ако искате повече сос, увеличете продуктите. Сосът е много вкусен с естрагон вместо мащерка. Може да замените заквасената сметана с течна.

Рулото, което ви представям има няколко преимущества. Тъй като е увито във фолио то винаги приема идеална форма след изпичане. С други думи, дори и парчето месо да не е било съвсем равно, след като го развиете от фолиото ще бъде напълно оформено като руло. Другото е, че завивайки с фолио не се нуждаем от готварски канап за да го стегнем. Фолиото позволява рулото да се приготви ден-два предварително. Преди сервиране го развийте, полейте със соса и затоплете. Освен това месото остава сочно, тъй като соковете няма накъде да изтекат. Ако желаете, може да сложите лист хартия за печене върху алуминиевото фолио и след това да завиете месото. Така алуминият няма да се допира до храната. Ако решите да го направите, първо намокрете хартията и я намачкайте с ръка за да омекне. По този начин ще завиете по-лесно месото, а и влагата от хартията ще направи рулото още по-сочно.

За това ястие не слагайте никаква вода докато печете. Самите тиквички пускат достатъчно течност. Отделен сос също не е нужен. Сиренето се разтапя напълно и става на гъст вкусен сос.

Със сигурност няма да намерите никъде в света рецепта с това име. С-4 е пластичен експлозив, който категорично не се използва в кулинарията. Но днешната ми рецепта е рецепта с история, която ще ви разкажа с няколко думи.

По време на печене периодично опитвайте вкуса на сока на соса и сипвайте по малко вода или чорба в зависимост от вашия вкус. Трябва да знаете, че какъвто е той, такъв ще е и вкуса на сармите. Ако месото не е достатъчно мазно налейте малко олио, но е още по-добре, ако ползвате свинска мас. Сармичките трябва да са меки, сочни и да останат на мазнина. Този вкус не може да се получи, ако месото е постно.

След няколко дена е Трифон Зарезан. На празничната трапеза се слага домашен хляб, свинско, пиле, кисело зеле и туршия, ядки и сушени плодове. И разбира се, червено вино! Моето предложение за празника е сочен и ароматен задушен свински врат.

Ароматна гозба със свински джолан, която се приготвя бързо и лесно. Сосът е изключително ароматен, а месото е крехко и сочно. Гъбите се прибавят предварително запържени най-накрая, когато ястието е напълно готово. В тях се крие много голяма част от вкуса. Доверете ми се и не ги слагайте в началото заедно с останалите зеленчуци.

Моят приятел Йори мъдро казва "Няма лоша бира, има само по-хубава". Е, аз непрекъснато го цитирам, абсолютно е прав! Лято е, горещо е, жадно е. Какво по-хубаво от ледена бира с хрупкава пържена цаца нейде по морето? И на мен ми е бирено и реших да приготвя нещо вкусно с тази обичана напитка. Знаете, че бирата, наравно с виното е може би най-ползвания алкохол в готварството и рецептите с нея са неизброими. Няма човек, който да не е готвил с бира! Но преди да видите рецептата искам да ви разкажа няколко любопитни факта за кехлибареното питие.
Бирата е може би една от най-старите напитки в света. Смята се, че шумерите, които започват да приготвят пиво, наречено "сикару". По-късно те го предават на вавилонците, а от тях го взимат египтяните. По онова време варенето на бира е било сред най-уважаваните професии, а най-добрите майстори в приготвянето на питието били жените (тази част ми допада особено много). И представяте ли си, историческите сведения сочат, че асортиментът на вавилонската бира бил доста богат - тъмна, светла, червена, с пяна, без пяна, трипластова. Говорим за 6-то хилядолетие преди Христа!!!  Да, дълга и стара история има бирата. Бих искала да отбележа нещо много съществено: през 1516 г. баварските херцози Вилхелм IV и Людвиг X създават Закон за чистотата на пивото. В текста се посочва, че производителите трябва да използват само ечемик, хмел и чиста натурална вода. Спирт в немската бира не се допуска! Миналата година в Германия честваха 500 г от създаването на този закон. С други думи, бирата е нещо не само освежително, а и полезно. И за да не ме оборят заклетите въздържатели ще кажа няколко думи и за това.
Тъй като бирата е продукт с изцяло натурален характер съдържа антиоксиданти, витамини и минерали, които са в основата на пълноценния хранителен режим. Хората, които приемат нормално количество бира са по-жизнени, по-щастливи и по-позитивни. Затова в скандинавските страни бирата е официално разрешен антидепресант. Според американския журнал по кардиология, една чаша бира на ден повишава нивото на "добрия холестерол". Пивото е и изключително богато на антиоксиданти, които се усвояват лесно и бързо. В2, В6, В9 и В12 са основните витамини от В групата, които се съдържат в бирата. Те предпазват от сърдечносъдови заболявания. За вегетарианците умерената консумация е още по-полезна, защото пивото е естествен източник на витамин В12. Разбира се, не казвам, че от сутрин до вечер трябва да пиете бира. Като всяко нещо на света, и бирата е полезна само в нормални количества. Въпреки, че придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска... ха ха.  А жителите на няколко квартала в полския град Бидгощ осъмнали един ден с течаща бира, вместо вода в домовете си. Причина за това станала повреда в разпределителния винтил в местния пивоварен завод. Кеф, нали? След проверка в затвора на италианския град Форли се оказало, че трима затворници липсват. Персоналът се хвърлил да ги търси и ги открил в най-близката бирария, където празнували рожден ден заедно с началника на затвора.
Е, стига толкова. Пийте бира с удоволствие и с мярка. Насладете се и на рецептата ми, ще се радвам, ако я приготвите и ви хареса. Наздраве на всички и весело лято!
   

Сервирайте месото топло с лека гарнитура. Аз го сервирах с джинджифилови моркови, леко сготвени за 5 минути в малко масло и поръсени с черен сусам. Ако желаете ястието да стане по-сочно, пригответе допълнително сос, който обичате.

Сушеният лук е идеален за всякакви пълнежи. Той е сладък, с много активен аромат и без никаква острота, за разлика от пресните видове лук. Хлебно-лученият пълнеж е подходящ за пиле, пуешко или телешко месо. Най-вкусен става със сушен пържен лук. Все пак, ако не разполагате със сушен лук задушете на бавен огън 1 глава ситно нарязан кромид-лук. Задушавайте само в масло действително на слаб огън дълго време. Лукът трябва да се карамелизира, да стане сладък на вкус, но в никакъв случай да не прегаря. След това може да го ползвате за пълнеж или ароматно масло.

Лесно може сами да направите брашно от манатарки или други диви гъби. Нужни са ви добре изсушени гъби, които може да купите от пазара. Смелете ги фино с мелничка за подправки (аз ги меля в кафемелачка) и приберете в буркан на сухо място.

Любима българска зимна гозба е свинско с кисело зеле. За да стане истински вкусно е нужно месото да е по-мазно. Моят предпочитан вариант е с цяло парче бекон с кожа, която като се препече става хрускава като пуканка. Неустоимо е!

Сушеният лук е чудесен за готвене, а за лучен сос е повече от великолепен! Той е с много наситен концентриран вкус и аромат, а същеверменно е мек и не е лют. Може да купите сушен лук в магазините за подправки, както и в супермаркетите на щанда за сушени плодове и зеленчуци.