За всеки българин баницата е любимо ястие. Вариантите са много, от вкусни, по-вкусни. Спях се на банички със спанак. Реших да ги направя като пурички, подходящи както за закуска, така и за парти. Пълнежът също промених спрямо формата им. По този начин може да импровизирате с него:  класиката яйца и сирене, праз-лук, кромид-лук, различните видове зелници и кайма. Или нещо сладичко: с тиква и ябълки. И още много други ...

Рецептата е от книга на Добрина Венкова. Това е една от най-вкусните баници, които съм опитвала. Тестото е нежно, наситено на масло и прилича на многолистно, но плътността му е различна и си е точно като за българска баница. Пълнежът в средата дава усещане за тутманик. Една много по-различна баница от тези, които сме свикали да правим в ежедневието си. Опитайте, заслужава си да отделим малко повече време за готвене.

Ровейки се из старите бабини тефтери попаднах на рецепта за тесто за баница, което ми се видя доста интересно. Приготвя се много бързо, не изисква точене и е много приятно за работа. Вкусът на масло на вече изпечената баница е великолепен, а консистенцията е пръхка и и нежна. Защо се казва "баница" така и не разбрах. Не прилича на традиционната ни баница с кори, не е и бюрек, нито пък тутманик. Но тъй като доверието ми в старите рецепти е безгранично, оставям името на това печиво като "Друга баница". Количествата на продуктите, които са по-долу са за половин доза и кръгла форма 22 см. За мен това е напълно достатъчно за четири порции, но ако желаете винаги може да ги удвоите. Другото, което мога да кажа е, че тестото е чудесно за солени кифлички с най-разнообразен пълнеж. Ще се радвам да опитате и вие!

Искам да ви разкажа за една страхотна българка-Дешка от Горно Драглище. В подножието на Южна Рила има едно истинско българско местенце с истински хора. Хора, които живеят в "зелена къща", милеят за българските традиции и вкусове, съхраняват ги, опазват ги и ги предават на идните поколения. Обичат красивата ни природа и живеят според нея. Имах щастието да се запозная с Дешка благодарение на Десислава Димитрова, която е координатор на Slow Food за България. Гостувайки в зелената къща на Дешка, имах възможност да опитам традиционните за този край Чекане с кокал, Полейница, Задушено и да видя с очите си как се прави уникалния Нафпавок. Можеби не изписвам съвсем правилно тези думи, защото диалекта там е нещо специално. Толкова различен от всеки друг в България. Колко е малка родината ни, и колко е богат етноса ни! Просто е уникално!
Дешка ни нагости с тиквеник, който днес искам да ви предложа. Тя беше направила  десерта само с кори и тиква. Нищо друго. Нещо много простичко и вкусно. Толкова ми хареса различния начин на приготвяне, че реших да го направя и аз. Сложих в тиквеника неща, които аз обичам, но това не е важно. Знаете, че е въпрос на личен вкус какво да добавиш или отнемеш в една рецепта. Мисля, че спазих технологията на правенето на тиквеника, а именно тя е това, което искам да споделя с вас. Опитайте Дешкиния тиквеник, няма да съжалявате. А аз със сигурност пак ще и отида на гости в Горно Драглище!

Преди време ви запознах с Дешка от Горно Драглище, като ви представих нейния тиквеник. Днес искам да ви разкажа за още едно уникално за този край ястие. То се приготвя през зимата и е задължително да бъде на трапезата по време на гудева кът, т. е. времето, когато се колят прасетата (гудетата). А това е времето, когато приготвят и уникалния нафпавок. И да го изречем , както казват там -  "Нафпавок, оти се нафпава". Списание "Меню" ни предлага чудесна статия за този деликатес.
Ще ви разкажа за Полейник. Така наричат едно много семпло и лесно ястие, съставено от прясно изпържено свинско месо и мека питка. Прясно свинско се нарязва на хапки и се изпържва напълно натурално в малко мазнинка от неговата си сланинка. Не се слагат никакви подправки, освен сол. Залага се изцяло на пресния вкус на месото. Изпържените мръвки се отцеждат от мазнината и се изсипват в средата на голям плитък съд, например обикновена тава. Топлата изпечена питка се разчупва на късове и всеки комат се топва в мазнинката от пърженето. Напоеният хляб се подрежда като пръстен около месото. А след това взимаш с ръце парче хляб, няколко пържени мръвки и това е всичко. Сами разбирате вече защо ястието се нарича Полейник. Всичко идва от напоения с вкусен сос от пърженето хляб. Червеното вино никога не стига, смехът не стихва и осъзнаваш, че простичките неща са най-истински. И като добавим и това, че в дома на Дешка се готви само на печка с дърва, щастие!
Имах честта да съм част от това. Баба Вили, майката на Дешка ми предостави удоволствието аз да направя Полейника, имам предвид тестото за питката. Точно това ще ви разкажа днес, как се приготвя самия хляб. При Дешка няма мерки и теглилки, всичко е "на око". Аз ще ви напиша точни количества за ваше улеснение, макар да не са ви нужни. Питката се приготвя за по-малко от минута, няма месене, само разбъркване. Смесих два вида брашно, но вие може да я направите само с бяло, както е истинската питка на Дешка. Често приготвям този хляб, само парче сирене и един домат са напълно достатъчни да му се насладите.  Много ще се радвам да опитате и вие. Да ви е слаадко!