Този апетитен конфитюр е много любим у дома. Понякога му прибавям няколко сушени сини сливи. Омекотяват вкуса му и придават лек плодов аромат.

В по-големите магазини, както и тези, които предлатат "гурме" продукти, без проблем ще откриете малки бурканчета с паста от маслини и трюфел. Много е вкусно и определено си заслужава цената. Днес ви предлагам домашен вариант на тази паста, която може да срещнете под името Pesto или Pate di olive nere е tаrtufo nero pregiato. Благодарение на скъпия подарък от Дими и у дома се насладихме на прекрасния аромат на странджанския черен трюфел. Благодаря от сърце за удоволствието, Дими!

Рецептата е от книга на Добрина Венкова. Това е една от най-вкусните баници, които съм опитвала. Тестото е нежно, наситено на масло и прилича на многолистно, но плътността му е различна и си е точно като за българска баница. Пълнежът в средата дава усещане за тутманик. Една много по-различна баница от тези, които сме свикали да правим в ежедневието си. Опитайте, заслужава си да отделим малко повече време за готвене.

Ровейки се из старите бабини тефтери попаднах на рецепта за тесто за баница, което ми се видя доста интересно. Приготвя се много бързо, не изисква точене и е много приятно за работа. Вкусът на масло на вече изпечената баница е великолепен, а консистенцията е пръхка и и нежна. Защо се казва "баница" така и не разбрах. Не прилича на традиционната ни баница с кори, не е и бюрек, нито пък тутманик. Но тъй като доверието ми в старите рецепти е безгранично, оставям името на това печиво като "Друга баница". Количествата на продуктите, които са по-долу са за половин доза и кръгла форма 22 см. За мен това е напълно достатъчно за четири порции, но ако желаете винаги може да ги удвоите. Другото, което мога да кажа е, че тестото е чудесно за солени кифлички с най-разнообразен пълнеж. Ще се радвам да опитате и вие!

Искам да ви разкажа за една страхотна българка-Дешка от Горно Драглище. В подножието на Южна Рила има едно истинско българско местенце с истински хора. Хора, които живеят в "зелена къща", милеят за българските традиции и вкусове, съхраняват ги, опазват ги и ги предават на идните поколения. Обичат красивата ни природа и живеят според нея. Имах щастието да се запозная с Дешка благодарение на Десислава Димитрова, която е координатор на Slow Food за България. Гостувайки в зелената къща на Дешка, имах възможност да опитам традиционните за този край Чекане с кокал, Полейница, Задушено и да видя с очите си как се прави уникалния Нафпавок. Можеби не изписвам съвсем правилно тези думи, защото диалекта там е нещо специално. Толкова различен от всеки друг в България. Колко е малка родината ни, и колко е богат етноса ни! Просто е уникално!
Дешка ни нагости с тиквеник, който днес искам да ви предложа. Тя беше направила  десерта само с кори и тиква. Нищо друго. Нещо много простичко и вкусно. Толкова ми хареса различния начин на приготвяне, че реших да го направя и аз. Сложих в тиквеника неща, които аз обичам, но това не е важно. Знаете, че е въпрос на личен вкус какво да добавиш или отнемеш в една рецепта. Мисля, че спазих технологията на правенето на тиквеника, а именно тя е това, което искам да споделя с вас. Опитайте Дешкиния тиквеник, няма да съжалявате. А аз със сигурност пак ще и отида на гости в Горно Драглище!