Един бърз и лесен десерт, който ще искате да излапате скришно сами. От тестото съм направила две по-малки рула, но може да направите едно голямо. Препоръчвам да ползвате за намазване само белтък вместо цяло яйце или жълтък. По този начин коричката става невероятно хрупкава.

Това е един много популярен френски сос за риба, пиле и език. Малко го измених, като му прибавих хрян и зелен пипер, но така се омекоти, а същевременно стана по-пикантен от пипера. Да ви е сладко.

Обичам коледните ми подаръци за близки и приятели да са направени от мен. Наред с традиционните бисквити тази година приготвих и портокалов оцет. Толкова е ароматен, че ти идва да си пийнеш от шишето! Приготвя се много лесно и бързо, а отлежава само 2 дена. Зарадвайте приятелите си с този малък, но ценен подарък! Ценен, защото няма нищо по-скъпо от това да си го направил с двете си ръце. В тях си вложил цялата си обич, старание, вдъхновение и въодушевлението от това, че ще им доставиш удоволствие.

Всеки обича изпеченото на грил месо да е добре овкусено, ароматно и сочно. Често прибягваме до различни маринати, които ни помагат да направим перфектната скара. Вместо течна марината бих искала да ви предложа една суха натривка за месо с много интересен вкус и аромат. Наричат я Dry Rub и може да я намерите най-различни комбинации. Преди години бях купила нещо подобно на това, което ще ви представя и буквално се влюбих във вкуса. Помня, че беше микс Dry Rub от Южна Африка - идеалната суха марината за телешки стек и месо на грил.
Това, което приготвих в домашни условия изключително се доближава до търсетия от мен вкус. Натривката се приготвя за минути и съхранява се като всички останали сухи подправки. Лятото е в разгара си, гриловането също. Пригответе този уханен букет от подправки и насипете в малки шишенца или бурканчета. Със сигурност ще очаровате близки и приятели, ако им подарите малка част от този великолепен вкус!

Вкусовите спомени от детските години остават за цял живот. Само като си помисля за тези соленки ги усещам като аромат и вкус, и виждам една усмихната с две трапчинки на бузите баба. Моята баба! Казват, че връзката между внуците и бабите и дядовците е неимоверно силна. Е, моята беше наистина такава. Баба я няма вече, но всеки ден я споменавам с нещо. Толкова е жива в сърцето и ума ми, че имам усещането, че ей сегичка ще ме повика от стаята си. Ех, тези любими баби... какво ли бихме правили без тях?