Костурът е впечатляваща риба с вкусно месо и внушителни размери. Това са едни от причините да бъде предизвикателство за онези, които се увличат по спортния риболов и кулинарията.
Нилски костур (Lates niloticus) е хищен вид пресноводна риба от семейство Latidae.  Обитава основно водните басейни на реките Конго, Нил, Сенегал, Нигер и езерата Чад, Волта, Туркана и други водни басейни. Среща се и в езерото Марют в Египет.
Нилските костури са със сребристо тяло със син оттенък. Имат характерни тъмно черни очи, с яркожълт външен пръстен. Това е една от най-големите сладководни риби, като достигат максимална дължина от близо два метра, с тегло до 200 кг.
Костурът, който обикновено се предлага на пазара е най-вече под форма на филе. То е от по-малки на размер риби, достигащи максимум 3-4 кг. Филето е с приятен розовеещ цвят, но след термична обработка става млечно бяло. Стегнато, постно и сладко на вкус. Подходящо е за супа, печене, пържене, гриловане и поширане. Избрах да го приготвя по възможно най-семпъл начин, за да може максимално да се съхрани вкуса на самата риба. Вижте рецептата!

Предлагам ви една закачка с октопод, която съм убедена, че би спечелила овациите и на най-капризните ви гости. Приготвя се изключително лесно, а резултатът е впечатляващ като визия. Подготвен по този начин, октоподът може да се използва в различни ястия. Вариантите наистина са много и е само въпрос на въображение и личен вкус, как точно ще решите да го приготвите. Аз избрах семпъл вариант за студено предястие. Приготвих го от средни на големина октоподи, около 300-400 г всеки от тях. Преди да видите рецептата, нека кажа няколко думи за октопода.
Октоподът е главоного, което има скъсено тяло и уста, оградена от осем пипала, снабдени с голямо количество смукала от вътрешната страна. Пипалата достигат дължина до 4 метра, а тялото може да достигне до тегло 100 кг.
Цветът му е от розов до кафяво-сив. Когато е сготвен варира в широки граници, но най-често е бял или пурпурен. Месото на октопода е жилаво и трудно за дъвчене, затова е нужна подходяща термична обработка. Той е с умерен или лек аромат. Всички части на октопода могат да се консумират, с изключение на очите, областта около устата и вътрешностите. Може да се яде суров, пържен, във фритюрник, задушен, варен или маринован. При стари или по-големи октоподи се препоръчва кулинарната обработка да е по-продължителна, докато при малките екземпляри времето за приготвяне трябва да е значително по-кратко.
Ако октоподът се приготви правилно, той може да достави невероятно удоволствие на сетивата. Поради тази причина той е любима храна на много места по света, особено в Източна Азия и Средиземноморието. Готвачите от различни точки по света имат свои собствени начини за приготвяне на морския деликатес. В Гърция например бият октоподите в крайбрежните скали или дори ги пускат в центрофугата на пералнята. Освен това го сушат на слънце като пране. Гърците го консумират термично обработен, той е чудесно мезе за узото.
В Испания препоръчват октоподът да се потопи във вряща вода три пъти, след което да се свари в медна тенджера. Италианските готвачи варят октоподите с коркови тапи от бяло вино, а японците ги обтриват със сол и нарязват месото под най-различни ъгли. Всички тези методи са успешни, но много е важно октоподът да се вари на бавен огън. Изберете сами начина на обработка и се насладете на рецептата, която ви предлагам днес.  
   

Благодаря на Габи за вкусната испанска рецепта!

За тази италианска рецепта рибата трябва да е прясна, дребна и с фино месо. Не всеки вид риба се получава добре, приготвена по този начин. Ще ви дам пример с наши черноморски дребни риби. Ако приготвите дребен сафрид, атерина или барбун няма да получите добро мезе. Костите на тези рибки са твърди и независимо, че сте махнали средната кост, горещото олио не ги омекотява достатъчно. Подберете рибки с меки и тънки кости.
Подправките са изцяло по ваш вкус. Аз сложих розмарин, мащерка и риган. Надявам се да ви хареса този вариант за приготвяне на бърза маринована риба.

Лавракът е хищна риба и може би затова го наричат "Морски вълк". Месото е великолепно! Умерено мазно, стегнато и сладко. Както и сьомгата, лавракът също се отглежда във ферми и слава Богу! И без това е достатъчно скъпа риба, а за див лаврак човек не може и да си помисли! Знаете, че когато купувате цяла риба е добре да се уверите, че очите са бистри, а не помътнели, хрилете са с розово-червен цвят, а не кафеникави и кожата е лъскава и блестяща. Тази проверка дава пълна гаранция, че рибата е прясна. За тази рецепта съм използвала филе от лаврак. Може сами да филитирате рибата или да купите готово филе от магазина. Длъжна съм да ви обърна внимание, ако решите да направите второто. Купувайте филе от лаврак винаги с кожа, тъй като трудно може да се определи дали в действителност това е лаврак или не е. Цената наистина е висока и не си струва да бъдем заблудени.