Тази ароматна супа събуди любопитството ми заради царевицата. Подходих към нея с леко недоверие, но бях очарована от сполучливия баланс между аромата на сиренето и сладостта на царевицата. По рецепта супата е с много силно на вкус и аромат сирене. Списания Genuss препоръчва рокфор, стилтън или горгонзола. Нека всеки от вас сам прецени какъв вид сирене ще използва, то е изцяло въпрос на вкус. Личното ми мнение, че 200 г толкова остро сирене е много за тази супа. Ако се спрете на рокфор или стилтън бих препоръчала да намалите количеството на 100 г. Но, както споменах, всичко е въпрос на лично предпочитание. Сгответе супата така, че да ви е вкусна. На мен ми беше и горещо препоръчвам да я опитате и вие. Тук може да видите още една рецепта от алпийската кухня.

Почистването на малките пресни симпатични зелчици не е по-различно от почистването на голямата глава зеле. Разликата е само в размера. Подрежете кочанчето и отстранете външните листа, които са по-дебели и понякога разкъсани и леко завяхнали. След това може да сготвите зелчиците както ви харесва.

Копривата има специфичен вкус и аромат. Съответно, не всеки я харесва. Въпреки това всички знаем, че е добре да присъства на трапезата ни, защото е много полезна. Да не говорм, че копривата е едно от първите растения, които показват свежите си листа след зимата. Всички сме зажаднели за пролет и слънце. Както се казва, "да се хванем за зелено". Копривената чорба, която ви предлагам е изключително богата на вкус и много ароматна. Дори тези, които недолюбват копривата ще я харесат, тъй като характерния  и́ вкус изобщо не се усеща. Опитайте!

Костурът е впечатляваща риба с вкусно месо и внушителни размери. Това са едни от причините да бъде предизвикателство за онези, които се увличат по спортния риболов и кулинарията.
Нилски костур (Lates niloticus) е хищен вид пресноводна риба от семейство Latidae.  Обитава основно водните басейни на реките Конго, Нил, Сенегал, Нигер и езерата Чад, Волта, Туркана и други водни басейни. Среща се и в езерото Марют в Египет.
Нилските костури са със сребристо тяло със син оттенък. Имат характерни тъмно черни очи, с яркожълт външен пръстен. Това е една от най-големите сладководни риби, като достигат максимална дължина от близо два метра, с тегло до 200 кг.
Костурът, който обикновено се предлага на пазара е най-вече под форма на филе. То е от по-малки на размер риби, достигащи максимум 3-4 кг. Филето е с приятен розовеещ цвят, но след термична обработка става млечно бяло. Стегнато, постно и сладко на вкус. Подходящо е за супа, печене, пържене, гриловане и поширане. Избрах да го приготвя по възможно най-семпъл начин, за да може максимално да се съхрани вкуса на самата риба. Вижте рецептата!

Предлагам ви една закачка с октопод, която съм убедена, че би спечелила овациите и на най-капризните ви гости. Приготвя се изключително лесно, а резултатът е впечатляващ като визия. Подготвен по този начин, октоподът може да се използва в различни ястия. Вариантите наистина са много и е само въпрос на въображение и личен вкус, как точно ще решите да го приготвите. Аз избрах семпъл вариант за студено предястие. Приготвих го от средни на големина октоподи, около 300-400 г всеки от тях. Преди да видите рецептата, нека кажа няколко думи за октопода.
Октоподът е главоного, което има скъсено тяло и уста, оградена от осем пипала, снабдени с голямо количество смукала от вътрешната страна. Пипалата достигат дължина до 4 метра, а тялото може да достигне до тегло 100 кг.
Цветът му е от розов до кафяво-сив. Когато е сготвен варира в широки граници, но най-често е бял или пурпурен. Месото на октопода е жилаво и трудно за дъвчене, затова е нужна подходяща термична обработка. Той е с умерен или лек аромат. Всички части на октопода могат да се консумират, с изключение на очите, областта около устата и вътрешностите. Може да се яде суров, пържен, във фритюрник, задушен, варен или маринован. При стари или по-големи октоподи се препоръчва кулинарната обработка да е по-продължителна, докато при малките екземпляри времето за приготвяне трябва да е значително по-кратко.
Ако октоподът се приготви правилно, той може да достави невероятно удоволствие на сетивата. Поради тази причина той е любима храна на много места по света, особено в Източна Азия и Средиземноморието. Готвачите от различни точки по света имат свои собствени начини за приготвяне на морския деликатес. В Гърция например бият октоподите в крайбрежните скали или дори ги пускат в центрофугата на пералнята. Освен това го сушат на слънце като пране. Гърците го консумират термично обработен, той е чудесно мезе за узото.
В Испания препоръчват октоподът да се потопи във вряща вода три пъти, след което да се свари в медна тенджера. Италианските готвачи варят октоподите с коркови тапи от бяло вино, а японците ги обтриват със сол и нарязват месото под най-различни ъгли. Всички тези методи са успешни, но много е важно октоподът да се вари на бавен огън. Изберете сами начина на обработка и се насладете на рецептата, която ви предлагам днес.