Това е един много любим хляб у дома. В общи линии го правя пред ден-два. Коричката е така хрупкава, а средата така мека и еластична, че всяка следваща хапка те кара да затваряш очи и да промърморваш "ммм ...". Хлябът се приготвя без никакво месене, но е нужно дълго втасване. Ако искате топъл хляб на сутринта, забъркайте тестото преди да си легнете вечерта и го оставете да си втаса спокойно през нощта. Ще ви отнеме точно 3 минути. За да се получи истински хрупкава коричка и еластична вътрешност е много важно да се спази технологията на печене, температурите и да не се подценява чугунената тенджера. Именно тя замества изцяло селските пещи, опалвани дълго време с много дърва. Благодарение на нея можем сами да си направим у дома истински селски френски хляб и направо да се пренесем в Прованса. Като последно искам да спомена, че ако решите да направите изцяло бял хляб, намалете количеството на водата с 50 мл.
Това са на-любимите ми соленки! Няма по-вкусни и лесни от тях! Рецептата знам от приятелката ми Тияна, която е полусръбкиня, полуунгарка. Нямам идея дали рецептата е сръбска или унгарска, само знам, че соленките са прекрасни! Оригиналната рецепта е с Frischkäse, което може да замените с друго крем-сирене. Ще се радвам, ако соленките ви харесат и на вас! На Тияна изпращам виртуална целувка!
Пилето става още по-ароматно, ако втриете малко от маринатата под кожата. За целта внимателно я отлепете, како прокарате пръсти между нея и месото там, където е възможно.
Месото на ципурата е снежно бяло, без натрапчив мирис, много сочно и същевременно стегнато. Това позволява успешно експериментиране с най-различни рецепти и я прави предпочитана риба навсякъде по света. У нас ципурата е известна под гръцкото си име, тъй като най-често уловът идва от Егейско море. Също може да се срещне и под името Коца. Един много интересен факт е, ципурата е от мъжки пол през първите три години от живота си, след това сменя пола си и остава женска до края на живота си.
Кое е вярно и кое не? Като всяка наложила се във времето рецепта и тази за любимото италианско Тирамису има своите истории. Десертът наистина е популярен и обичан навсякъде по света и има защо. Самите съставки са невероятно вкусни и добре пасващи помежду си. Една от легендите гласи, че това е сиенски десерт, направен за първи път в чест на тосканския херцог Косимо Медичи. Той буквално се влюбил в сладкото изкушение и го нарекъл "Супата на херцога". Защо супа? На мен ми звучи напълно логично, имайки предвид, че оригиналното тирамису се приготвя в дълбок съд и се гребе с лъжица. Всъщност, малко след това тирамисуто става известно в Англия под имате "Английска супа" и "Trifle". Друга история гласи, че венецианските куртизанки много тачели десерта, който им давал сили за любов през цялата нощ. И това не е напразно. На италиански: tiramisù, „вдигни ме на крака!“, „ободрѝ ме!“, от гл. tira – дърпам, mi – мен, su – нагоре. Маскарпонето прави крема много калоричен, а какаото и кафето действат определено ободряващо. От друга страна историците твърдят, че маскарпонето произхожда от Ломбардия. По това време в разпокъсана Италия хората консумирали най-вече местни продукти и надали са пътували до Ломбардия само за да си купят сиренето Маскарпоне. Днес вариантите на този десерт са десетки и действително не е важно каква е истината. Важното е, че тирамису остава любима сладост из целия свят. Една от вариациите на десерта е и моята торта, която с удоволствие ви представям.
За завършек на тортата направих по идея на Julia M Usher декоративна решенка от тъмен шоколад, която леко напудрих със златна хранителна боя. Тук може да видите как се прави.