Като дете помня, че баба често приготвяше различни домашни ликьори. Един от най-любимите на всички бургаски госпожи беше "Айро-коняк". Винаги съм се чудила, откъде идва името на този яйчен ликьор. И се замислих, да не би да е нещо изкривено и недоразбрано от немския език? Ще ви кажа защо. Най-традиционния ликьор в Германия е яйчения. Също както и бирата, това е национално питие, но за дамите. От векове е заложен в немските традиции и не минава празник без яйчен ликьор. Рецептитите са същите като у нас. "Eier" на немски означава яйца и на мен побългарено ми звучи направо като "айро". Предлагам ви немска рецепта за това питие, което освен, че е вкусно, е и много подходящо за всякакви сладкиши. Тук може да видите една торта с яйчен ликьор, а ако знаете нещо по въпроса с името, моля да споделите. Наздраве!

Скоро правих на баща ми един от любимите му сладкиши "Агнеса". Тестото на този сладкиш е толкова вкусно, че реших да го пробвам на торта. Направих го с бадеми вместо с орехи и малко промених пропорциите. Сиропиране в случая не е подходящо. Блатът е много маслен и нежен и чудесно се споява с крема, стига да имате търпение да изчакате тортата поне за един ден. Колкото повече престоява, толкова по-вкусна става! Яйчен ликьор може да си купите готов или да си направите сами. Ако решите да пробвате, заповядайте линк към моята рецепта. Тортата е покрита с бадемов марципан. Рецепта за домашно приготвен марципан може да видите тук. Украсата е от желатинови топки, които наподобяват украшения за елха. Сини са, защото в момента всичко ми е синьо. Просто съм в такъв период. Няма смисъл да ви разказвам как се правят. Мисля, че е най-добре да разгледате някое от клипчетата в You Tube. Надявам се да ви хареса моето предложение за Новогодишна торта. Весели празници на всички!

Вариант на карамеленото мляко Дулсе де лече можете да намерите в руските магазини "Берьозка" и "Гастроном".  
Много хора ме питат, какво точно карамелизирано мляко да купят. Два вида е. Едното е много гъсто и точно това ви трябва за крем. А другото пак е така вкусно, но е по-рядко и ще втечни крема. В края на рецептата има снимка, на която ясно се вижда гъстотата на млякото, както и опаковката.
Другото, което мога да кажа е, че истинската млечна сметана, смесена с млякото разводнява леко крема. Колкото и да ми е трудно да призная, този крем става по-плътен с растителните заместители на сметаната. Въпреки това, не мога да ви препоръчам да ги ползвате. Бих ви посъветвала, ако кремът ви стане леко течен да го уплътните с малко стопен желатин. 1/2 пакетче е напълно достатъчно. Това количество желатин няма да желира крема, а само ще го уплътни. Вкусът също ще остане непроменен.

Това е една от най-хубавите торти на света! Поне според мен. Не е лека торта, но се сервира на малки парчета. Вкусът е великолепен, консистенцията на блата и кремовете също. Оригиналната визия на тортата е дълъг и тесен правоъгълник, който след това се нарязва буквално на филийки. Затова съм написала, че блатът се пече наведнъж в голяма правоъгълна тава, най-добре тази от фурната. След това се нарязва на три ленти. Правила съм тази торта десетки пъти, дори и като сватбена. С други думи, формата не е задължителна. Винаги може да я направите кръгла или квадратна. В няколко снимки ще ви покажа различни варианти. Другото, което мога да кажа е, че става голяма. На първата снимка с джуджетата съм направила половин доза от посочените продукти, а на последната снимка , правоъгълната съм я направила както е описана рецептата. Непременно я опитайте! Истинска класика е!

Една много лесна и бърза торта от старите тефтери на бургаските госпожи.