Може да оставите тортата само с млечно-шоколадовата глазура. Аз реших допълнително да я напудря с какао. Украсих семпло с няколко захаросани лешника и това е. Може да видите как съм ги направила ето тук. Вие украсете по ваше желание. Надявам се, че ви хареса тази торта. Понякога си заслужава човек да се потруди малко повече, за да се получи хубава торта с много богати вкусове. Да ви е сладко!

Бих искала да ви покажа няколко начина за работа с шоколад. Лесни, забавни, приятни и ефектни. Много пъти са ми задавали въпроси за шоколадовите панделки. Реших нагледно да ви покажа как се правят, а също и пурички, стружки, звездички, елхички и т.н. Наистина е много лесно и всеки от вас ще се справи без проблеми. А ако случайно нещо се счупи, напука или  не ви хареса, не се притеснявайте. Винаги може да вложите шоколада в сладкиш, бисквити или просто да си го хапнете.

Получи се страхотна торта. Синът ми много обича  бонбоните Toffifee и аз исках да му направя торта за рождения ден с подобен вкус. Мисля, че успях да се доближа до деликатното съчетание и отличен вкус между карамел, лешници и шоколад.  Да ви е сладко!

Една великолепна бърза торта. Блатът сам по себе си е много вкусен като сладкиш. Тортата не се нуждае от сиропиране. Благодарение на плодовете и олиото тестото е влажно, сочно и много меко. За разлика от повечето торти тази не се нуждае от стягане с ринг или отлежаване в хладилника. Може да се консумира веднага. Не пропускайте солта в рецептата. В случая е много важна за баланса между сладостта на кафявата захар, карамела и шоколада.
Карамелен сос може да купите от магазина. За тези, които искат да си го приготвят у дома препоръчвам рецептата на Диди от фантастичния блог "Опитайте". Заповядайте линк.
А ако решите да си приготвите у дома сами Дулсе де лече, мисля, че рецептата на Йоана е точното нещо, което ви е нужно. Лесна, прекрасно обяснена в стъпки и много вкусен краен резултат.

Тези симпатични мини-рогчета може да приготвите и с нормален кашкавал, но с пушен са по-ароматни. Рецептата ми е спомен от бабата на моята приятелка Деси Попова. Винаги, когато тръгвахме някъде на турне с оркестъра, баба Минка ни правеше от тези соленки за из път. Ех, че хубави времена бяха...