Един от най-големите църковни празници е Сирни заговезни. Поверието гласи, че на този ден небето и земята си прощават. Прощаваме си и ние, хората. Специална е трапезата на Сиропустната неделя.  Приготвят се храни на млечна основа, защото с тях се заговява най-добре преди продължителния пост в годината-великденския. Приготвя се баница със сирене, варят се яйца и се заслажда с бяла халва. След празничната вечеря на Сирни заговезни на червен вълнен конец се връзва парче бяла халва и се "хамка". Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Целта е само с уста, без ръце, да се улови парчето халва. Който го направи пръв, ще бъде здрав през цялата година. Ако пък само докосне вързаната халва, зъбите му ще бъдат бели и здрави.
Като дете много обичах бялата халва. В бакалиите в Бургас я продаваха на големи късове, които ми приличаха на шарени камъни. Когато баба донесеше парче халва, завита в амбалажна хартия, първата ми работа беше да се опитам да изчопля от нея максимално количество фъстъци. След това татко я насичаше на малки парчета, колкото бонбони. Най-много ми харесваше усещането, че дъвча дъвка, когато халвата се поразмекнеше в устата ми. Понякога в нея оставаше по някое разклатено млечно зъбче, но кой ти го гледа това? Важното е, че беше вкусно и страшно забавно.

Рецептата за този ароматен сироп ми е скъп спомен от най-щастливите ми години, докато рибарското селище на устието на Ропотамо все още съществуваше. Там израстнах, там израстна и моето дете. Около рибарските колиби имаше много смокинови дървета с разкошни зрели плодове. Хората правеха от тях сладко, конфитюр, както и този сироп. Уникален е, непременно го опитайте!

Този бърз и лесен десерт може да приготвите и с нектарини. Независимо какъв плод ще изберете, важно е само костилката да може да се отделя лесно.

Само идея...

Ако от някаква рецепта са ви останали два белтъка и се чудите в какво да ги вложите, направете мини торта Пáвлова. Лесна, вкусна и със съвсем достъпни продукти.