Лавандулово и боровинково време е. Дъх на лято, свежи цветове и много вкус. Кексчетата, които ви предлагам са много ароматни и вкусни, тъй като съчетават в себе си крехко маслено тесто, аромат на лавандула и свежест от боровинките. Леката соленост на крем-сиренето отлично обединява и балансира всички вкусове. Точно по тази причина не го подслаждам, но ако обичате по-сладко добавете малко мед или пудра захар. И още нещо, за разлика от повечето кексчета тестото се сипва във формите до горе, дори с връх. Стават невероятно сочни, непременно ги опитайте!

Наричат тези сладки "Хонконгски кокосов тарт". Изключително популярни и обичани навсякъде по света, тези ароматни тарталети са най-вкусни леко топли, докато златния кокосов пълнеж е още хрупкав.

Това невероятно вкусно пиле е традиционно блюдо за грузинската, руската и арменската кухня. Не знам какви са корените на гозбата, но самата дума идва от арабски „tabbaq“, което означава плосък. А името на самото ястие идва от съда, в който се приготвя. Това е специален тиган с капак, който се нарича "тапак". Правилно е и името на ястието да се казва "Пиле тапакá", но е по-разпространено като табакá. Тиганът представлява тежък съд със специален капак, който служи като преса. Това позволява месото буквално да се сплеска, да се изтъни максимално и след като се изпържи в масло и чесън да получи най-вкусната хрупкава коричка, възможна за ястие с пиле. Ето снимка, как изглежда тиганът.

Един от любимите ми летни коктейли е Аперол-шприц. Приготвя се от три части вино Просеко, две Аперол и една част газирана вода. Разбира се, много лед и резен портокал. Представям ви го във вариант на десерт. Комбинацията от плътния сладък крем и леко горчивото желе е изумително вкусна. Надявам се да допадне и на вас. Наздраве!
    

Acquacotta е традиционна тосканска супа от района на Мерема. Думата буквално означава "сварена, преварена вода". В началото Acquacotta е била храна за овчарите и изобщо за по-бедното население. Продуктите са се намирали във всяка италианска ферма-хляб, овче сирене, лук, тоскански зехтин, целина, домати, яйца и босилек. Създадена е, за да се използват дори най-малките остатъци от изсъхнал хляб, който напоен от вкусните зеленчуци се превръща в нещо много вкусно. Супата е гъста, ароматна и наподобява яхния. Готви се на бавен огън, което засилва ароматите и плътността, а италианците казват, че точно в това се крие тайната. От бавното задушаване лукът става невероятно сладък. Готви се в плитък съд, за да може яйцата да останат на повърхността, а не да потънат в дълбоката тенджера. Вариантите днес са много и общо взето всеки я приготвя с това, което има под ръка. Аз ще се придържам към по-класическия вариант с продуктите, които вече изброих. Рецептата е на Валерия Пицини, тоскански готвач с две звезди Мишлен. Опитайте я и вие, а ако имате път към Тоскана непременно се насладете на Acquacotta, приготвена в някоя траттория.