Това ястие винаги много се е харесвало у дома и често се прави. Не само с агнешко, а и с телешко месо. Но по-пролетен вкус от агнешко с пресен лук, чесън и джоджен няма! Обикновено първо задушавам месото до полуготовност. За кратко слагам лука и чесъна, и чак след това завивам в хартия за печене. Правя това, тъй като хартията прегаря, ако се пече дълго време и след това става трошлива. Освен това е много прегоряла на вид и доста омазнена. При хартия за печене и алуминиево фолио 2 в 1 на Fino тези проблеми не съществуват. Хартията е изолирана от алуминиевото фолио и не е изложена на високата температура на фурната. Фолиото допълнително увеличава топлината при готвене и ястието се сготвя много по-бързо. Да не говорим, че като сервирам храната, пакетът, в който съм увила месото е напълно чист и всичкия сос е останал вътре. Затова агнешкия кебап, който направих е без предварителна термична обработка. Заповядайте рецептата.

Днешната рецепта за агнешки ребърца впечатлява с класическо българско трио от зелении – зелен лук, магданоз и джоджен.
Зеленият лук е богат на желязо, калий, витамин С и антиоксиданта кверцетин, а магданозът има свойството да регулира нормалната фунция на щитовидната жлеза и съдържа повече витамин C от портокалите. Джодженът пък има успокояващо действие върху организма. Май са все полезни неща, но най-важното си остава великолепния пролетен вкус!

У дома този начин за приготвяне на агнешко е любим! Рецептата е скъп за мен спомен от приятелката ми Ели Драгомирова, която за жалост вече не е между нас. Блогът с нейните вкусни рецепти все още съществува. Заслужава си да го разгледате! За това агнешко Ели режеше месото на малки парченца, а на мен ма харесват повече големите мръвки. Гозбата е от тези, за които казваш, че ще си оближеш пръстите. Сега е времето да я приготвите, докато през пролетта всичко е свежо!

Представям ви една неустоимо вкусна идея за приготвяне на агнешко месо. Нужно ви е само малко уханно лятно сено, агнешко и по желание пресни билки. Опитайте и ще останете приятно изненадани от аромата на гозбата.

"Яжте люти чушки за да сте щастливи"! Странно, но капсаицинът в лютите чушки изпраща ясни сигнали до жлезите с вътрешна секреция и те започват да отделят ендрофини, които познаваме като "хормона на щастието". Отново героят капсаицин има способността да кара раковите клетки на простатата са се самоунищожават. Отново той облекчава остеопорозни болки, добре действа при високо кръвно налягане и е незаменим помощник в диетите за отслабване. Поне така твърдят учените в последните години, правейки на пух и прах старата история, колко са вредни лютите чушки. И все пак, хора със стомашно-чревни проблеми трябва да са особено внимателни към лютото, както и тези, коино имат неприятности с бъбреци и сърдечно-съдови заболявания. Така че, хапвайте лютичко, колкото да сте щастливи!

За разнообразие на празничната трапеза на Сирни заговезни, наред с традиционната бяла халва ви предлагам още една лесна и много вкусна рецепта. Това е традиционна испанска халва TURRÓN DE JIJONA, която е с голяма трайност. Добре опакована може да я приготвите и съхраните добре за дълго време.

Традицията повелява на Коледа или Нова година на трапезата да има баклава. Ще споделя с вас класическа рецепта, в която няма нищо изненадващо освен това, че е с шамфъстък и малко орехи (защото не ми стигна шамфъстъка, признавам). По-различното тук е начинът на оформяне. Постарах се да направя кратък клип с надеждата, че така ще е по-ясно. Тези симпатични малки баклавички на плисета са класика в източната кухня и домакитине обикновето ги приготвят с домашно приготвени кори за баклава. Но с готови кори е много по-лесно и уверявам ви, не по-малко вкусно. Ще се радвам да опитате и вие.

У дома за всяка Нова година се правеше баклава. Много хора я приготвят за Коледа, но в нашето семейство традиционната баклава се хапваше на Нова година. Разбира се, правеше я баба ми. Като беше по-млада сама си точеше корите, а като поостаря ползваше готови. Правеше различна на вид баклава, но на вкус винаги беше една и съща. Татко обичаше саралия, мама предпочиташе класическата наложена баклава, нарязана на малки ромбове. А на мен най-много ми харесваха тези охлювчета. Тази баклава баба наричаше "Улорто". До ден днешен се чудя откъде дойде тази дума, търсила съм в Интернет поне нещо сходно, но никъде нищо не открих. Може и аз грешно да съм запомнила, но това са спомените ми. Предполагах, че е нещо гръцко, тъй като този вид баклава се правеше от целия ни гръцки род по дядова линия. Един приятел вчера каза, че "Улуорта" означава открито, пред очите на всички. Но най-вероятното обяснение е, че баба ми явно е произнасяла грешно думата "Рулото". От нея често можеха да се чуят смешни думи, особено, ако бяха по-сложни за произнасяне, нови или чужди. Всъщност, няма никакво значение. Най-хубавото от всичко е, че благодарение на тези ми спомени сега целия ми род нарича тази баклава Улорто. Просто си я кръстихме с това име, само наше си е.
Години не бях правила тези вкусни охлювчета, но братовчедка ми Венци ме запали наново. Истината е, че тя прави Улорто по-вкусно и от баба. Венци има няколко тайни трика, за да стане баклавата наистина неустоима и днес ще ги споделя с вас. Четири са важните неща - много масло, много орехи, температура на сиропа и специално печене. Ето какво ви е нужно.

Разнообразието на баниците у нас наистина е голямо. Неутралните на вкус кори позволяват най-различни пълнежи. Както сладките, така и солените импровизации са винаги вкусни. С други думи, Баницата с главно "Б" остава любимо българско ястие. Ето и един вариант за баница с кайма и праз, който е по-подходящ за обяд или вечеря, отколкото за сутришна закуска. Аз обичам да преобладава месото и правя баницата с почти 1 кг кайма, но винаги може да намалите количеството по ваша преценка. За мен целият вкус идва от праза и комбинацията свинска мас-масло. Ще се радвам да опитатте.

Интересното в рецептата е кафявото масло (beurre noisette), което придава на баничките ядков вкус и неповторим аромат. Пригответе предварително по-голямо количество и го съхранявайте в хладилник като всяко нормално масло. Така винаги ще имате под ръка чудесна ароматна добавка към всяка храна, в която има масло, независимо дали е сладка или солена. Кафявото масло е незаменимо към паста, риба, морски дарове, пиле, сладкиши и много други ястия. Лесно ще го направите, само съблюдавайте температурата на котлона да е ниска. Сложете масло в подходящ съд, добре е да е по-дълбок, за да не пръска. Оставете го на котлона на слаб огън. Като пример мога да посоча, че моите котлони са с 9 степени. Приготвям кафяво масло на 3-та или максимум 4-та степен. Маслото ще започне бавно и постепенно да се топи. Колкото повече време минава, толкова по-лимонено жълто и златисто става на цвят. Водата ще започне да се изпарява и ще се образува пяна. Маслото бавно ще потъмнее до карамелено и на дъното ще започнат да се виждат кафеви млечни частици. Ароматът ще започне да напомня на печени ядки и пяната ще намалее. Вашето кафяво масло е готово! За да прекъснете процеса на готвене го пресипете го в друг съд (ако желаете го прецедете), оставете го да изстине и го приберете в хладилника. При употреба наново го затоплете до течно или меко състояние.
Процесът отнема от 5 до 20 минути, в зависимост от силата на огъня. Лично аз предпочитам по-дългия вариант. Не го разбърквам, оставям всичко да се случи от самосебе си. Преценете сами, как на вас ще ви е по-удобно. Само да повторя още веднъж, не гответе на силен огън. Маслото бързо ще прегори без да се изпари ненужната вода, ще образува пяна и ще изкипи. Бъдете търпеливи, за да получите отличен резултат.

Няма по-любима българска класика от домати, краставици и сирене! Като нов експериментален вариант съчетах тези три продукта в ледена лятна салата. Доматите превърнах в гранитé с леко пиперлив вкус и напълних с него краставици. Всичко това гарнирано с бучка сирене. Свежо, интересно и вкусно.

Кавърмата е любимо българско ястие и често присъства на трапезата ни. Понякога приготвям ястието с пилешко месо, което готвя в гювечета и сервирам на персонални порции. Но сега вместо в тях реших да я направя в чушки. Целта ми беше пилешкото месо да остане сочно и крехко, а чушките да имат вкус на пържени.  За да получа този ефект ги намазах отвън с малко олио. Получи се вкусно и свежо ястие, което съвсем скоро ще повторя с удоволствие. Вижте рецептата.

Една много лесна и бърза торта от старите тефтери на бургаските госпожи.

Любимото "домати със сирене" е също много подходящ пълнеж за различни тестени изделия. Тук го виждаме в красив венец от пухкаво и нежно тесто.

Кое е вашето любимо българско ястие? Може би ще се затрудните да отговора. Аз не бих могла да кажа категорично, коя е моята любима българска гозба. Те са толкова много, толкова вкусни и различни от всички други ястия по света! И все пак? Сармички, мусака, пълнени чушки или баница?
Гъбите с ориз са често предпочитано ястие. Идеално е за хора, които не консумират месо, идеално е по време на пости, идеално е и за гарнитура. И аз го обичам, но с много гъби и малко ориз. Гозбата е чудесна и студена. Ето моят вариант.

В Черни Вит хората приготвят този гъст сос от слънчогледови семки. Изключително вкусно нещо е, непременно опитайте! На мен много ми напомня на скордалята, която баба правеше, но с орехи. Благодаря на Цонка от Черни Вит за тази вкусна идея. Тя прави този дип само с олио, слага повече мазнина за да може да стане кремообразна консистенция. Аз малко промених нещата, сложих малко олио и разредих с мляко. Наистина става много вкусно и с кисело, и с прясно мляко, вие изберете. Поднесете дипа с пръчици сурови зеленчуци. Много подхожда и на пържени тиквички, както и на постна пържена риба. Да ви е сладко!

Любимата българска класика "Домат със сирене" в нов прочит. Лесно и вкусно лятно ястие. Опитайте!

Ровейки се из старите бабини тефтери попаднах на рецепта за тесто за баница, което ми се видя доста интересно. Приготвя се много бързо, не изисква точене и е много приятно за работа. Вкусът на масло на вече изпечената баница е великолепен, а консистенцията е пръхка и и нежна. Защо се казва "баница" така и не разбрах. Не прилича на традиционната ни баница с кори, не е и бюрек, нито пък тутманик. Но тъй като доверието ми в старите рецепти е безгранично, оставям името на това печиво като "Друга баница". Количествата на продуктите, които са по-долу са за половин доза и кръгла форма 22 см. За мен това е напълно достатъчно за четири порции, но ако желаете винаги може да ги удвоите. Другото, което мога да кажа е, че тестото е чудесно за солени кифлички с най-разнообразен пълнеж. Ще се радвам да опитате и вие!

Изключително вкусно ще стане, ако имате възможност да сложите диви гъби. Начинът на сгъване на корите позволява между пластовете да се задържи повече въздух, което прави баницата много пухкава и въздушна.