С лек дъх на лайм и кокос, кремообразна структура от авокадо и крем-сирене, този сладкиш е наистина впечатляващ! Приготвя се без печене и е наслада за всички любители на свежите десерти!

Сладкишът е изключително фин и лек. Нектарините може да замените с праскови или сини сливи.

За този сладкиш броят на крушите зависи от големината им. Ако са малки може да ползвате до 3 круши. Сиропът от поширането може да използвате за други плодове или за сиропиране на блат за торта.

Познавате ревена от мои предишни рецепти. Ще ви припомня някои от тях, ако решите да приготвите нещо с този странен зеленчук. Защото сега му е времето. Ревенът има сравнително кратък сезон, само от март до края на май. След това стеблата не са годни за консумация. Ревен у нас се намира в по-големите магазини, както и в частните ферми. Може да го поръчате и онлайн.
Тартът днес е компилация между мои любими вкусове-бадеми, марципан, ягоди и ревен.

Този великолепен бадемов тарт е още по-вкусен, ако се поднесе с топка ванилов сладолед и полят с балсамова редукция. Ако харесвате аромата на горчив бадем добавете към пълнежа 1-2 капки бадемова есенция.

Тези бадемови квадрати са наистина неустоими! Ухаят на масло, бадеми, коняк и мандарина. Тестото е класическо маслено, което може да ползвате като основа на други сладкиши или от него да изпечете бисквити.

Банановият пай е обичан и предпочитан зимен десерт. Казвам зимен, тъй като сладкиша е доста калоричен и е със сезонен плод. Обикновено се прави с готово карамелизирано кондензирано мляко. Аз ви предлагам още един вариант, ако нямате такова. Може да си направите вкусната карамелена смес сами.

Това не е нито кекс, нито сладкиш, а една голяма бисквита, намазана с крем. Тъй като във венеца няма захар, а само мед, консистенцията на тестото е суха и ронлива. Като всички меденки, колкото повече престоява, толкова по-крехък и нежен става и този сладкиш. Нарязвайки го на тънки парчета получавате една нестандартна вкусна бисквита, намазана с шоколадов крем. Подберете подправките според вашия вкус. Може да ползвате и портокалова кора, както и есенция ром. Колкото и да е сухо тестото не го сиропирайте, защото ще получите попара с бисквити. Просто оставете сладкиша да престои 2-3 дена и тогава го сервирайте. Не е нужно да е в хладилник, тъй като кремът е ганаш. Знаете, бонбоните-трюфели, които се правят от същия крем се съхраняват на стайна температура.

Колоритен, вкусен и ароматен! Свеж и изкусителен! Какво повече да желаем?

За този сладкиш не е нужно да облепяте вътрешността на ринга с хартия за печене или да го мажете с масло. Тестото е достатъчно мазно и след изпичане ще се отлепи без проблеми. Цялата основа може да направите с ръце, без да разточвате тестото. Накъсайте го на малки части ги сложете във формата. Притиснете с пръсти, те ще залепнат идеално едно в друго. По същият начин направете и борда. Тестото е в по-голямо количество от нужното. Ако ви остане изпечете бисквити или замразете, докато ви потрябва отново.

Лек, ароматен и лесен за приготвяне сладкиш. За глазурата лично аз не подслаждам сметаната, но вие преценете, как ще ви хареса. Понякога замествам сметаната за разбиване със заквасена, също става чудесно.

Може би всеки знае този сладиш. Мама често го правеше, когато бях малка. Останал ми е скъп вкусов спомен от детството. Уханието на ванилия, масло и уют. Тя го правеше най-често с компот от кайсии или праскови, а аз днес го приготвих с пресни плодове.

Сладкишът става много сочен, леко киселичък и ароматен. Вишните може да замените с череши. Овкусете ги както на вас ви допада най-много. Подходящи аромати са ванилия, канела, звезден анасон, джинджифил, бергамот, индрише, лимонова кора.

Искам да ви предложа един много популярен немски сладкиш.  Това е традиционен сладкиш, който има най-различни варианти. Тук интересното е използването на кокосово масло. Името на сладкиша идва от това, че вишните потъват тук-там в какаовото тесто, което, смесвайки се с бялото образува вълнички.

Историята на този сладкиш е стара и спорна. Често става така с доказалите се във времето хубави рецепти. Наричат го Сладкиш-дърво (Baumkuchen) и е една от най-обичаните и популярни сладости в Германия. Някои казват, че датира от средновековието, други, че е с унгарски произход, като вид сватбена торта. Трети, че подобна рецепта е измислена още от древните гърци. В крайна сметка рецептата се появява за първи път през 1426 година в италианска готварска книга. А най-старият немски ръкопис с рецептата е открит в Хайделберг и е от 1450 година. След това сладкишът бързо набира популярност в Германия и през 15 век вече е неизменна част от всяка сватба. Интересното в този сладкиш е технологията на изпичане. Постепенното напластяване на тестото след изпичане наподобява структурата на дърво, а оттам и името Baumkuchen. Сладкишът е много траен и колкото повече престоява, толкова по-крехък и ароматен става. Обикновено се глазира само с шоколад. Аз малко се престарах, защото се опасявах, че ще е сух и твърд и направих сметанов крем за гарниране, но не е нужно. Сладкишът наистина е хубав и традиционно се реже на малки трапецовидни парчета, наподобяващи дървени пънчета. Ще се радвам да го опитате, със или без сметанов крем.

Остатъкът от сиропа може да редуцирате и да го ползвате като заливка за други сладкиши или плодове. А ако нямате време да поширате крушите, просто ги обелете и ги сложете в тестото сурови. Когато много бързам правя точно това и пак се получава чудесен есенен сладкиш с круши.

Най-лесно може да размажете равномерно карамелената плънка с намокрена лъжица. Добре е сладкото, което използвате да е червено, за да може добре да се вижда при разрязване. Може да нарежете сладкиша на триъгълници и да потопите ъглите им в стопен шоколад.

Може да ползвате готово изцедено кисело мляко от магазина, но моето мнение и, че то е по-кисело, отколкото е добре за сладкиша. Ако желаете може изцяло да го замените със заквасена сметана, разбъркана с малко пудра захар и ванилия.

Любимо лакомство са печените кестени. Навяват ми детските спомени в Бургас, когато в студените зимни дни циганите печаха в мангалите кестени на площад "Тройката". Умирах баща ми да ми купи фунийка с кестени, а те да горят пръстите ми от нетърпението да ги обеля и хапна. Боже, колко беше хубаво. Никога няма да забравя уханието ми.
Рецептата, която ви предлагам днес е френска, но преди това искам да ви кажа, как аз приготвям пресните кестени за пюре. Разрязвам измитите кестени с остър нож в средата доста дълбоко. Слагам ги в силна загрята фурна за 10 минути, докато се отворят. Кестените просто "разцъфват", както виждате на снимката. След това ги обелвам. Кестените се белят лесно само, ако са топли.

Лично аз рядко приготвям сладкиши с кестени. Трудоемко е да ги обелиш, признавам. Ето тук може да прочетете още една рецепта, както и кратко обяснение, как аз се справям с беленето на кестени.