Ревенът е древно растение, познато още на старите гърци с лечебните си и вкусови качества. Те търгували с него, а по-късно търговията достига до Римската империя. Хилядолетие след това е известен в Китай, а оттам през 1777 година е пренесен в кралския двор в Англия, където е култивиран.
Въпреки дългата си история ревенът не е много познат у нас. А това е жалко, той като с него се приготвят чудесни сладкиши, напитки и компоти. Тъй като е кисел, винаги се комбинира със захар, но точно в това се крие чарът му. Сладкишите с ревен са много свежи и фини. Ето и една съвсем лесна, но много вкусна рецепта.
Преди да сервирате може да сложите терина във фризера за няколко часа и да го превърнете в сладолед. Леденото удоволствие ще бъде още по-голямо. Бройката бишкоти е относителна спрямо големината формата, с която разполагате. Ако обичате по-напоени бишкоти увеличете количеството на малините и водата, за да получите повече сироп или направете отделно малко количество за глазурата.
Сладкишът Тирамису има различни варианти. Ето един в червено, подходящ за празничните коледни дни.
Една обичана рецепта в Германия, която вероятно приготвя всяка домакиня. Най-често с орехи или смлян мак. Много приятен щрудел, опитайте. Леко топъл е като сладкиш, а като престои ден-два се превръща в страхотни бисквити.
В далечната 1832 година бил създаден един истински шоколадов шедьовър, наречен "Торта Захер". Министърът на външните работа на Австрия поръчва на главния си готвач да създаде вкусен шоколадов сладкиш. За зла беда тей се разболява от грип и тежката задача се стоварила върху плещите на едва 16-годишния помощник готвач Франц Захер. Младото момче прави торта, която буквално се топи в устата. Тя толкова се харесва на императора, че от тогава Захер-торта влиза като постоянен десерт в менюто му. Славата на шоколадовия десерт е толкова голяма, че бързо се става известна навсякъде по света. Истинската рецепта до ден днешен се пази в тайна, въпреки че се прави навсякъде и в различни вариации. Моето прадложение към вас е един от вариантите, сътворен от един много уважаван от мен сладкар-Йохан Лафер. Той оформя десерта в чаши, но от съставките може да се направи нормална торта.
Този емблематичен за Германия сладкиш е създаден 1735 година, а първата описана рецепта е от началото на XX век. Символизира златна корона, а захаросаните череши-рубини. Създаден е да отбележи тържествената коронацията на германските кайзери във Франкфурт. До ден днешен сладкишът е считан за нещо специално, независимо, че е широко разпространен навсякъде по света, продава се във всяка сладкарница и често хората го приготвят сами у дома. За 20-та годишнина от падането на Берлинската стена пекарите са направили 200-килограмов венец с размери 2,60 х 2,20 м и е достатъчен за почти 2000 порции.
Днес има най-различни варианти на Франкфуртския венец. Тестото варира между бисквитено, виенско и пясъчно. Кремът е винаги на маслена основа, но и той има своите вариации. Конфитюрът трябва да е червен-ягодов или малинов. Единствено формата на венец, панирането с крокант и захаросаните череши остават непроменени. Точно те са символа на царствеността и величието.
Сладкишът е голям и е достатъчне поне за 16 порции. Тестото е такова, че колкото повече престоява, толкова по-вкусно става. Кремът е много стабилен и не е нужно да се съхранява в хладилник. Ако все пак държите венеца на студено, непременно го оставете за 2 или повече часа на стайна температура преди да го сервирате. Така текстурата ще стане крехка и нежна, а насладата ще е двойно по-голяма. Крокант може да направите сами или да ползвате готов. Аз панирах сладкиша само с печени бадеми, тъй като не исках да е твърде сладък.
Представям ви един много лек, свеж и лесен за приготвяне десерт. Може да се направи с всякакви плодове, всичко зависи изцяло от вашия вкус. Точна рецепта няма, не е нужна. Направете такова количество, каквото вие прецените. Десертът е вкусен добре охладен и гарниран с лъжица кисела сметана или топка ванилов сладолед. Едно истинско лятно изкушение, опитайте го.
Никога не съм предполагала, че от една консерва царевица може да се получи толкова фин и вкусен сладкиш. Моя позната от Бразилия ме почерпи с него и ми разказа буквално с две думи как се приготвя. Гарантирам, че по-лесен за приготвяне сладкиш няма! Поне аз не бях правила. Споделям го с вас, защото съм убедена, че и вие като мен ще сте любопитни да го опитате. Ще останете очаровани от мекотата, сочността и вкуса на този типичен бразилски сладкиш. Разбира се, нарекох го на нея. Благодаря, Йеда за чудесната рецепта!
Една от историите за появата на този вкусен сладкиш идва от мемоарите на сестрата на поетесата Марина Цветаева-Анастасия. В Таруса те посети семейство Добротворски, техни семейни приятели. Те ги почерпили с чай и вкусен ябълков сладкиш със заквасена сметана, приготвен от домашната им помощница. Предполага се, че семейство Добротворски са споделили рецептата за пирога със сестрите Цветаеви. Впоследствие семейството на поетесата го направи свой фамилен десерт.
Друга легенда гласи, че поетесата лично изпекла пирога за дъщеря си Ариадна Ефон. Самата Ефон пише, че това не е характерно за майка и, тъй като не се славела като добра домакиня. Смята се, че тази версия е по-малко възможна.
Точната рецепта не е запазена. Знае се, че сладкишът е с крехко маслено тесто, ябълки и заквасена сметана. Днес има различни варианти с всякакви плодове. Например, моят прочит е с праскови и тъй като нямах заквасена сметана го направих с течна. Получи се разкошно! Вие може да го приготвите със същото количество заквасена сметана и с ябълки, както е най-известен.
Johannisbeer Baiser-Kuchen е класически немски сладкиш и има многото варианти, които могат да бъдат опитани навсякъде в страната. Сладостта на белтъчения крем чудесно се съчетава с киселото френско грозде. Уханието на канела, свежестта от лимоновата кора и неустоимия вкус на печените лешници правят този обикновен целувчен сладкиш специален. Френското грозде може да се замени с боровинки, касис, малини, кокосови стърготини или маково семе. От пълнежа остава малка част, която може да изпечете на целувки.
Преди доста години прочетох рецептатана този сладкиш. Промених нещата, като доизмесих тестото за основата с малко брашно. Предпочетох я по-тънка и хрупкава, а не мека и плътна. Получи се невероятно приятен и свеж десерт, а като се разреже е красива мозайка от плодове.
Освен с рикота чийзкейкът е чудесен и с фина извара. Ако решите да я ползвате, претрийте я първо през сито, за да стане съвършено гладка.
Изключително приятен сладкиш с вкус на трюфел-бонбони с много ядки.
Шоколад и малини е велика комбинация! Ето един сладкиш, който ще ви накара да затворите очи и да помечтаете....
На вашето внимание представям един великолепен сладкиш, съставен от крехко маслено какаово тесто за основа, шоколадов франжипан за пълнеж и къпинов ганаш за глазура. Бих искала да обърна малко повече внимание на франжипана (Frangipane). Като кулинарен термин думата се появява за първи път във френска готварска книга от 1674 година. Рецептата е била за киш със счукани бадеми или шамфъстък. Много кулинарни историци предполагат, че франжипан има италиански корени и идва от името на римските благородници Frangipani. Един от тях е бил парфюмерист на френския крал Луи XIII и е ароматизирал ръкавиците му с бадемова есенция. Счита се, че този вкусен десерт е кръстен на негово име.
Франжипанът е характерен за френската кухня, особено за коледната. На Богоявление французите приготвят галет на влъхвите с франжипан (Galette des Rois), като вътре крият бобено зърно (или малка порцеланова фигурка). Сладкишът се нарязва на парчета и се раздава на децата. Детето, което намери бобчето става крал (le petit Roi).
Основата за франжипан се прави от масло, яйца и фино смлени бадеми. Добавят се аромати като ванилия, лимонова или портокалова кора, есенция горчив бадем и др. Аз избрах да го направя с шоколад, тъй като смятам, че си кореспондира много добре с къпините. Тартът се получи толкова вкусен, че изчезна за секунди от масата. Ще се радвам, ако и на вас ви хареса!
В никакъв случай не печете сладкиша по-дълго време от оказаното в рецептата. Като го извадите от фурната той все още ще е мек, но когато го оставите да изстине напълно ще се стегне. Трябва да получите твърда коричка и кремообразна фина структура вътре. Изключително лесен и вкусен сладкиш с наситен шоколадов вкус от книгата "Да печем с любов".
Елегантен сладкиш, нарязан на малки пасти. Може да го нарежете на съвсем малки хапки, както и да оваляте в кокосови стърготини вместо в ядки.
Една страхотна рецепта на Йохан Лафер!
Сместа за блата става доста гъста още преди да сте добавили брашното. За да я направите по-лека и кремообразна добавете първо 1-2 с.л. от разбитите белтъци. Разбъркайте добре и след това внимателно прибавете останалите белтъци, като ги редувате с брашното. Размерът на тавата преценете сами. Може да е кръгла, правоъгълна, всякаква. Ако е по-малка сладкишът ще стане по-дебел и обратното. Вместо орехи може да сложите ядки, каквито обичате най-много.
