Сладки

 

Защо това странно име? Защото в тестото има фино смлени чаени бисквити. Вижте рецептата.

 

Украсяването на коледните сладки е един от най-приятните моменти в годината. Този път от медено-шоколадовото тесто реших да направя  снежни човечета. Бисквитите са покрити с белтък, главичките и шалчетата на човечетата са от фондан, а шапките от марципан, потопен в разтопен шоколад. Рецепта за домашно приготвен марципан може да намерите тук.

 

 

Cantuccini или Cantucci са традиционни италиански бисквити, широко разпространени са не само в Италия, а и в целия свят. Казват им Biscotti, където Bi означава "двойно". С други думи, двойно приготвено. Кантучите се пекат веднъж под форма на хлебчета, след което се нарязват на филийки и отново се запичат. Получават се твърди сладки сухари, които са с много голяма трайност. Правят се без мазнина, с ядки, кандирани кори, какао, различни подправки и т.н. Вариантите са много, но класиката е с бадеми.
Произходът на кантучините е от Прато-Тоскана. Традиционно се сервират  с Vin Santo (Свято вино). Това е едно много интересно вино, което се приготвя от полуизсушено грозде, станало едва ли не на стафиди. Е, днес ги хапваме на закуска с кафе или ги приготвяме, като сме на по-дълъг път. Когато ги изпекох синът ми каза, че ще си счупи зъбите, но само след един ден не можеш да спреш да ги хрупаш. Това са едни от любимите бисквити в къщи, ще се радвам да ги опитате и вие. Да спомена само, че най-вече се приготвят по Коледа. Сега е една красива пролет, но катнучите са така вкусни, че не могат да чакат до зимата.

 


Както много други световноизвестни рецепти, така и оригиналната рецепта за тези очарователни бисквити е ревниво пазена от сладкарница "Buonocore" в Капри. В Интернет, готварски книги и списания се срещат най-различни варианти, но никой не може да претендира за истинската рецепта на Caprilù. Все пак всички те са сходни помежду си, като основата винаги си остава бадеми-белтъци-лимони-лимончело. Сладките са без брашно и мазнина, с мека дъвчаща вътрешност, ухаят на бадеми и лимон, вкусът им е свежо накиселяващ и с други думи, неустоими са! Трайността им е голяма, но кой ли ще ги остави да стоят... Непременно ги опитайте, а ако ви се отвори път към средиземноморската перла Капри, посетете сладкарница "Buonocore", за да се насладите и на оригинала.

 

 

 

Croquant de Cordes са плоски хрупкави бисквитки с бадеми и са може би най-продаваните сладкиши в живописния френски град Cordes-sur-Ciel. Дотам, че всяка година в града се организира фестивал в чест на популярното лакомство. Казват, че сладките са изобретени от Жак Сикар в края на 19 век, но стара легенда твърди, че първата бисквитка е направена от майка Бордес, която през 17 век е управлявала хан в средновековното градче.
Без значение кое е вярно, важното е, че сладките са фини и деликатни, хрупкави и леки като перце. Карамеленият вкус и печените едри бадеми са истинска наслада. Бисквитите са така вкусни, а толкова простичко е всичко! От продуктите до приготвянето им. Ето рецептата:

 

 

Аманташ са вкусни сладки, които трациционно се поднасят от евреите на празника Пурим. Казват, че името им означава "Ушите на Аман" (в някои източници може да го срещнете и като Хаман). Една от легендите е, че злият Аман е изгубил ушите си при екзекуция. Друго предположение е, че сладките напомнят за шапката му. Той е бил високопставен служител в еврейския двор, който е разпоредил, че на 13 адар (адар отговаря на месеците февруари и март) всеки може да убие или ограби евреин. Пурим е празник в юдаизма, на който евреите празнуват неуспеха на заговора на злия Аман, целящ тяхното избиване в халдейски Вавилон, както твърди книгата на Естир. Празникът е свързван с веселие и радост. Традиционно на този ден евреите се маскират, организират празненства и карнавали, пият вино и вдигат шум най-често с кречетала.
Други източници твърдят, че най-вероятно името идва от изопачена дума на Идиш означаваща джобчета пълни с маково семе. Лично за себе си приемам тази версия.  Но няма никакво значение кое е вярно. Важното е, че сладките са много вкусни и си заслужава да се опитат. Не знам колко е вярна информацията, която намерих в интернет. Тъй като не познавам еврейската култура, моля за извинение ако има неточности. Ако някой може да предложи по-различна и интересна информация, с радост ще я добавя към написаното. Харесах сладките и реших, че заради маковата плънка са много подходящи за Великден, независимо, че не е Пурим. Ще се радвам да ги опитате.
   

 

Пълнежът за тези тайвански сладки е изключително концентриран на вкус и много ароматен. Обикновено се прави от пресен ананас, но може да се приготви и от консервиран. Ако приготвите по-голямо количество може да го съхранявате в хладилник 1-2 месеца, а още по-дълго, ако го сипете горещ в буркан и затворите по същия начин, както правите конфитюр. Сладките са изключително вкусни, а в Тайван често приготвят тестото със сирене тип пармезан, смляно на пудра.

 

Ако искате сладките да имат правилна форма ги изпечете в силиконови форми. Аз ползвах малки полусфери. Глазурата е по ваше желание: може да ги полеете със стопен бял шоколад или да направите ледена глазура от пудра захар и малко портокалов сок, която да оцветите с хранителни бои. Сладките са изключително трайни и колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Вкусовете и консистенцията им се спояват и ги правят действително превъзходни!  

 

 

Ако са ви останали белтъци и се чудите какво да ги правите, непременно опитайте тези италиански хрупкави бисквити. Наподобяват кантучините, но всъщност са съвсем различни. Неустоимо крехки, нежни, ароматни и вкусни. Трайността им е като на всички сухари, много голяма. Нужно е само да ги съхранявате на сухо място. Основата е белтъци, захар и брашно. Тестото може да овкусите с лимонова или портокалова кора, ванилия, бадемова есенция и с всичко друго, което харесвате като аромат. Бадемите може да замените с други ядки или да направите микс. Разкошни са, ще се радвам да опитате!

 

С удоволствие ви представям най-любимите хрускави сладки у дома! Сместа, с която са споени бадемите напомня на туиля и италианските флорентини, но сладките стават твърди и крехки като карамелени сусамки. Разбира се, без карамелен вкус. Изключително трайни са, но ги съхранявайте на сухо място. Влагата ще ги направи меки и лепкави. Вкус на печени бадеми, ухание на масло и ванилия, какво повече му е нужно на човек за наслада?

 

Това са постни сладки, подходящи за целия Коледен пост. Много вкусни и колкото повече престояват, толкова по-ароматни стават. Напомнят на италианските кантучини, но не са двойно печени. Рецептата е от книгата "Да печем с любов". Може да ги украсите с разбит белтък със захар за по-празничен вид. Друга подходяща глазура е пудра захар, разбъркана с малко лимонов сок или коняк. Ако решите да направите втората, намажете я върху горещия блат и след това нарежете на бисквити. Ароматите за меденки са изцяло по ваш вкус-канела, кардамон, карамфил, индийско орехче, джинджифил, звезден анасон и бахар.

 

Банановите сладки са най-вкусни леко топли, докато шоколадовия пълнеж не се е стегнал напълно.

 

 


Няма как да не направим за Коледа медени бисквити. Уханието им носи уют и коледна магия. Всеки народ има своя любима рецепта, свой предпочитан набор от подправки и свой начин на оформяне. Рецептите и ароматите са доста сходни, но все пак има достатъчно различия, за да поискаме да опитаме нещо ново.
Представям ви традиционна швейцарска рецепта с мед от кантона Апенцел-Швейцария. Днес сладките лакомства носят симпатичното име Биберлии първите източници за тях идват от 14 век от Цюрих и Базел. Първоначално са се казвали Бимент (Biment), като тази стара немска дума най-общо е означавала „подправка“. Във времето името търпи много промени и днес достига до нас като Бибер (Biber), независимо, че е грешно и няма нищо общо със старата дума за подправка. Бибере голяма плоска бисквита без пълнеж и много често върху нея се щампова изображение на мечка, тъй като тя е част от герба на Апенцел. Малките пълнени меденки се наричат Биберли (Biberli) и пълнежът е винаги ядков. Първата писмена рецепта е открита през 1708 година. Под нея се съветва към питието преди лягане непременно да се хапне малко бибер. Сладко, нали? Днес всеки пекар в Швейцария има своя собствена рецепта за биберли и своя смес от подправки. Тази, която аз ви предлагам е на Марсел Паа, от който често взаимствам вкусни идеи.

 

Най-често правените бисквитени топчета са бързи и лесни рецепти, за които обикновено ползваме някакви бисквити от магазина. Но ако искате истински качествени и вкусни бисквитени топчета, доверете се на тази рецепта. Всичко е домашно приготвено и много вкусно!

 


Тези сладки си имат кръстница. Мислех, че ще успея да ги направя вълнообразни. Да се получи шарка, подобна на сладкиша "Дувнавски вълни", но не стана. Идеята ми беше да ги нарека "Вълнообразни бисквити". Ели Драгомирова като ги видя, рече - "Не, това е криво райе". И така си им остана име на горките. Криво, право, вкусни са. Ще се радвам да ги опитате и вие.

 

Получиха се изключително вкусни бисквити. С мек карамел и вкус на запечен кокос стават много ароматни и изкусително апетитни. Може да замените кокоса с най-различни ядки, отново предварително запечени.

 

 

Сладките, които ви предлагам днес са изключително ароматни и вкусни. Приготвят се с карамелено масло, което само по себе си е чудесно като крем за слепване на бисквити, за измазване на торта или просто да си го хапнеш, намазано на филийка или бриош. Заслужава си да разнообразите коледните сладки с тази рецепта и домът ви да заухае неустоимо на масло и карамел, повярвайте ми!

 

Един от най-хубавите ни празници е Баба Марта. Наред с мартениците, с които ще закичите близки и приятели, може да ги изненадате и с вкусни сладки мартениции с аромат на махлеб. Предлагам ви класически маслени бисквитки, нашарени с белтъчна глазура-айсинг, оцветена в различни цветове. Освен мартенички може да нарисувате всякакви пролетни мотиви. Тук може да прочетете рецептата за домашен айсинг.  Забавлявайте се с децата си и оставете въображението да ви води. Да ви е сладко!

 

Изключително вкусни бисквити с течна шоколадова среда. Препърженото масло придава  ядков аромат, който изключително добре си кореспондира с лешниковия вкус на нутелата. Тестото може да се приготви няколко дена предварително и да се съхранява в хладилник, увито в найлоново фолио. Подходящо е и за замразяване. Тъй като нутелата се размеква много бързо на стайна температура, съветът ми е да замразите бонбоните върху две отделни дъски. Първо направете бисквити с половината нутела, като другата част държите до последно във фризера. За да не се размеква от топлината на ръцете ви отлепяйте бонбоните от хартията с ножче или малка шпатула. За още повече улеснение ползвайте латексови ръкавици.