Обичате ли чай Ърл Грей (Earl Grey)? Благоуханен черен чай с невероятен аромат на бергамот! Бергамотът е неядлив цитрусов плод, който се отглежда само за извличане на етерично масло. У нас не е много популярен, но лесно ще намерите масло от бергамот в аптеките. Няколко капки ще направят сладкишите ви ароматни и още по-вкусни. Лично аз много обичам да го ползвам във великденските козунаци, а баба ми понякога подправяше с него сладкото от бели череши. Доста от локумите у нас също съдържат бергамот и затова режих, че ако капна малко от ароматното масло в тестото за тези пурички, чудесно ще се върже към локумената плънка. Заслужава си да опитате.
В тестото за локумките няма захар. Достатъчна е сладостта от пудрата захар и локума. Ако го ползвате за други бисквити или сладкиши добавете 60 г пудра захар. Може да смените ванилията с друг аромат по ваш вкус, както и орехите с други ядки. Прибавяйте брашното постепенно за да може да прецените добре мекотата на тестото. В зависимост ог големината на жълтъците и на супените лъжици сметана, брашното може да варира с около 20-30 грама. Това е най-хубавото маслено тесто, което някога съм опитвала. Опитайте го и вие!
Любимият ми шоколад е натурален с чили. Толкова е зарибяващ, че след всяко парченце искаш още едно. И причината за това е леката пикантност, която придава чили-пипера. Който го е опитвал знае, че шоколадът не е лют, а по-скоро има само загатка на пиперливост, която най-вече се усеща като послевкус. Точно такива са и днешните бисквити. Попаднах на рецептата тук. Не знам дали наистина са мексикански или просто са ги нарекли така заради многото шоколад и лютивината в тях. В крайна сметка и двата компонента са традиционни за Мексико. Това е без значение. Важното е, че бисквитите са много вкусни, крехки и нежни. Много шоколадови, с малко мазнина и брашно и с консистенция на брауни. Любителите на пикантните храни ще са очаровани, както и тези, които не обичат люто. Пропуснете пипера, ако не го харесвате или приготвяте сладките за деца.
За маковите подкови може да ползвате изкуствена ванилия, но точно тези сладки стават много по-вкусни с истинска. Ако решите да ги опитате с нея, изстържете вътрешността на шушулка ванилия и я прибавете към брашното. Не изхвърляйте обвивката. Сложете я в буркан със захар и само след няколко часа тя ще получи великолепния аромат на бурбонска ваниилия.
Сладките, които ви представям са много нежни като консистенция и фини на вкус. Трайни са и спокойно може да ги съхранявате затворени в кутия повече от две седмици. Надявам се да ви харесат.
За по-лесно може вместо да стържете марципана на ренде, да го накъсате на парченца и да го затоплите леко в микровълнова фурна. Така ще се спои без проблеми с останалите продукти на хомогенна смес.
Сладките са много вкусни, горещо ги препоръчвам! Марципанът може да омесите с ядки или други сушени плодове. Тъй като тестото не е сладко, непременно ги оваляйте в пудра захар. Сладостта на марципана не е достатъчна. Това тесто дава възможност да направите чудесни сладки с най-различни пълнежи. Единствено трябва да изберете плънка, която да не се разтича много.
Ромови сладки с марципан, които може да оформите според въображението си. Аз направих ролки и малки триъгълници, наподобяващи елхички. Изключително вкусни и ароматни, непременно ги опитайте!
Брецелът има дълга и стара история. За него се говори още през Средновековието. Не може да се каже нищо категорично за произхода му, но една легенда гласи, че в миналото един пекар от град Бад Урах изпаднал в немилост пред своя владетел и бил осъден на смърт. Все пак, господарят му дал последен шанс да спаси живота си и му поставил за задача да направи такова печиво, че слънцето да може три пъти да огрее през него. Може би оттам е и популярната днес форма на брецела. В средновековни рисунки и мозайки има същите изображения. Днес формата е най-различна. Латинската дума brachium е основата на днешната дума брецел. В Италия, както и в много други страни печивото се нарича с най-различни имена, но коренът винаги е един и същ. При християнството брецелът е символ на празнична храна, особено по време на пости. В миналото по коледните празници са раздавали брецели на бедните. Дори днес някои германски градове са съхранили тази традиция. Вкусовите варианти също са много. Има сладки и солени. Днес ви предлагам моите брецели с маслено тесто, шоколад и бадеми. Да ви е сладко!
Докато все още през зимния сезон има хубави тикви, може да опитате тези ароматни масленки с тиквено пюре. Пригответе по-голямо количество пюре и замразете. Така ще имате чудесна добавка към други сладкиши, чийзкейк и бисквити. Подправете пюрето с подправки, които харесвате към тиква. Може да сложите само един аромат или няколко смесени.
Благодаря от сърце на Ванката Пейчев за тази вкусна рецепта. Малко я измених. Неговите сладки са с масло и амонячна сода, както и пропорциите на продуктите са двойни. Аз много обичам сладки с мас и затова избрах нея вместо масло, а амонячна сода нямах и ги направих с бакпулвер. Останалото е по рецептата му. Опитайте ги, наистина са страхотни сладки! Розовата вода прави чудеса с вкуса им, не я пропускайте.
Необичаен начин за приготвяне на маслено тесто. Отнема 2-3 минути, при това без да си изцапате ръцете. Като резултат бисквитите стават изключително крехки и топящи се. Опитайте!
Меденките могат да се направят с 250 г бяло брашно и 250 г ръжено. Оставям избора на вас. С ръжено брашно стават по-твърди, но пък много хора харесват вкуса му. Винаги разточвам меденото тесто върху хартия за печене или силиконово килимче. Използвам брашно само за поръсване, колкото тестото да може да се разточи. Така меденките не поемат допълнително брашно. Като всички бисквити с мед и тези, които ви предлагам е добре да се изпекат 2 седмици или повече предварително. Колкото по-дълго престоят, толкова по-вкусни стават. Ароматите се спояват, меденките омекват и стават невероятно вкусни! След това ги украсете по желание. Тук може да видите рецепта за домашно приготвена Кралска ледена глазура (Royal Icing).
Свързвам детството си с уханието на това медено хлебче. Мама често ми го правеше за закуска с чаша мляко с какао. Изпичаше тестото или на две малки франзелки, или на бисквити. Най-много обичах да правя сладките заедно с нея по Коледа. Имахме едни малки пластмасови формички-елха, звезда, сърце и полумесец. Още си ги пазя, много са ми скъпи. Опитайте хлебчетата, много са вкусни. Или си направете бисквити. Тук може да видите моите коледни сладки с това тесто.
Сладките стават много ароматни. Отвън са хрупкави, а вътре остават меки заради кокосовото мляко. Не усилвайте фурната за да не прегори кокоса. След като изстинат може да ги намажете за блясък с малко хранителна перлена боя. Съхранявайте ги на открито за да не се овлажняват. Колкото по-дълко престояват, толкова по-сухи стават.
Традиционен десерт в цяла Германия по време на Коледните празници е лебкухен (Lebkuchen) . Вариантите са най-различни, формите и украсите също, но на мен най-много ми харесва нюрнбергския. Историята му датира още от далечната 1470 година. По това време Нюрнберг е бил важен търговски кръстопът и градът изживява истински икономически бум. Ароматните подправки от далечни и екзотични земи, донесени от пътуващите търговци бързо стават любими и заемат почетно място в кулинарната история на града. Първите сведения за лебкухен гласят, че е приготвян от монаси. Съставът от ядки, сушени плодове и мед, както и голямата трайност на сладкишите ги правят спасителна лодка по време на бедни и гладни години. По-късно се създава гилдия на лебкухена. Обикновено тези вкусни сладки се пекат върху кръгли тънки оризови подложки, които се наричат облатен (Oblaten). А историята на Oblatenlebkuchen започва в Нюрнберг под името Elisenlebkuchen и са наречени на името на дъщерята на производителя-Елиза. Днес може да откриете сладкишите и под това име. Нюрнбергският лебкухен става толкова известен, че намира своя път дори в илюстровани книги и картини. Днес тези сладки са защитени от търговската немска асоциация и трябва да съдържат най-малко 25% ядки, не-повече от 10% брашно и никаква мазнина. В повечето рецепти брашно няма. Освен ароматните подправки задължително се слага малко мед, различни цитрусови кори и по желание ром. Лебкухените са великолепни меки бисквити с невероятен аромат и вкус. Трайността им е много голяма и колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Ще се радвам да ги опитате и вие!
Това са точно същите на вкус бисквити, като пакетчетата "Обикновени бисквити", които се продават навсякъде. Единствената разлика е, че аз слагам малко лимонова кора в тестото. Страхотни са за малки деца и вместо да им правите попара с купешки бисквити, съвсем ласно може да им приготвите домашни. Ето рецептата.
За да шприцовате по-лесно гъстото тесто сипвайте от него в поша по-малки количества. Ползвайте накрайник с широк отвор.
Тези вкусни сандвич-бисквити идват от град Тортона в италианската област Пиемонт. Класическите Baci di dama са създадени през 19 век и са с лешници, които са емблематични за района Пиемонт. „Baci di dama“ означава "дамски целувки", които се състоят от две бисквитки, свързани заедно с шоколад, представляващи "целувката" на името. Сладките са класифицирани като традиционен защитен пиемонтски продукт и се продават почти във всяка италианска пекарна. Толкова са харесвани навсякъде по света, че рецептите варират. Моят вариант е със запечени орехи и на големина са толкова мънички, че лесно се побират по две сладки в супена лъжица.
За тези сладки може да ползвате всякакво сладко, мармалад или конфитюр. Добре е да е по-гъсто, за да не изтича много сироп по време на печене.
