Цветница наближава. Моето предложение към вас са тези сладки, които донякъде приличат на пъпка на лале. Пълнежът може да е всякакъв: конфитюр или сладко, шоколад, ядки, локум, халва, сушени плодове и др. Изберете сами. Аз ги направих със сладко от вишни и малко орехи. Тестото е много пластично, запазва чудесна форма след печене и от него могат да се направят най-различни други сладки. Всичко е въпрос на въображение. Ще се радвам да опитате!
От мазнината на авокадото бисквитите стават много крехки и нежни като консистенция. Тъй като авокадото е неутрално на вкус, непременно добавете аромати към тестото. В случая то допринася за мекотата на бисквитите, но не и за вкуса им. Може да добавите и ядки за по-богат вкус. За съжаление свежия зелен цвят, който се получава в суровото тесто се изгубва след изпичане. Ако не ви харесва така може да добавите малко зелена сладкарска боя.
Тези сладки са с невероятно наситен вкус на шоколад и лешници. Лично аз намалих количеството на брашното, защото стават малко по-твърди, отколкото на мен ми харесва. Съответно, след като брашното е по-малко сладките леко се разливат при печене. Ако искате добре оформени сладки сложете 150 г брашно. Сладките от снимките са с повече брашно и затова имат хубава форма. След като престоят няколко дена стават изключително крехки. Заслужава си да ги опитате.
Рецептата за тези вкусни сладки е от турската кухня. Знаете, че сусамовия тахан е характерен за Турция, както и за много други източни държави. Имат чудесни рецепти както с него, така и със сусамени семена. Всичко е много ароматно и с една неповторима плътност. Сладките са повече от чудесни, зарибяващи са! Който ги опита каза, че не може да се спре. Като семки вървят. Опитайте ги, ще останете доволни. А аз съм решила следващата рецепта с тахан да е халва.
Тези бисквитки са ми скъп спомен от една мила дама, която живее в Германия. Последното грижливо опаковано пакетче със сладки, което ми подари беше придружено от малко листче, на което също така грижливо и старателно беше написана рецептата. Виждате го на снимките. Надявам се с тази публикация да зарадвам Frau Knuf, както и всички вас.
На вашето внимание представям едни изключително вкусни сладки с пълнеж от сушени смокини. Самите те донякъде приличат на смокини, поне се опитах да ги догодя като форма. Тестото е невероятно нежно и крехко, наподобява текстурата на масленките, но е още по-пръхко. Буквално се топи като го хапвате. Това е благодарение на смесването на масло с олио. Пълнежът може да е от всякакви сушени плодове, които може да ароматизирате с любими ваши подправки. Аз използвах сушени тъмни смокини, за да контрастират със светлото тесто.
Можете да оцветите тези хрупкави дантелките със сладкарски бои. Понякога, преди да сложа сусама разделям сместа на 3 части. В едната слагам бял сусам, в другата бял сусам и зелен чай Matcha , а в третата само черен сусам.Но каквото и да решите да направите общото количество на сусама трябва да е 1 ч.ч. Бисквитките са подходящи за гарнирате на кремове и сладоледи.
Сушените смокини може да замените с други, само спазвайте същите количества. Същото се отнася и до ядките и семената. Все пак горещо препоръчвам комбинацията смокини-розмарин. Много добре си кореспондират и превръщат тези най-прости сухари в зарибяващи хруски. Не са много сладки и са идеални за децата като допълнение към училищната закуска. Съхранявайте ги затворени в кутия на сухо място.
Сълзиците са любим вкусов спомен от детството ми. Хрупкави, ухаещи на масло и много крехки. Дали е някакво носталгично чувство по отминали времена не знам, но мисля, че едновремешните Сълцици бяха далеч по-вкусни от тези, които се продават днес. Лесно можем да си ги приготвим сами у дома, при това с вариации. Вместо бяла захар можете да използвате кафява . За по-контрастно тестото може да се наръси с какао. А ако обичате аромата на канелата, не я пропускайте.
Наближава Великден и е време да приготвим сладките. Тази година ще ви изненадам с ново тесто, от което може да ги направите. То е с меласа и има фантастичен карамелен вкус. Меласата е тъмен гъст сироп, остатъчен продукт от производството на захар от захарна тръстика. Качеството и́ зависи от товаq колко зряла е била суровината, колко захар е била извлечена от нея, както и какъв метод на извличане и бил използван. Има 3 вида меласа-светла, тъмна и черна. За тестото са подходящи и трите, но лично аз предпочитам по-тъмнатаq заради по-малкото захар в нея и уникалния вкус на карамел и леко опушено. Меласа може да откриете във всеки магазин за био-продукти, както и в големите супермаркети. Аз направих тестото с петмез от захарно цвекло, което също наричат меласа. То е със сходна консистенция и вкус като продукта от захарна тръстика. В България може да се купи от Лидл, както и Хит. Не знам дали го има в момента, но със сигурност и него ще намерите в био-магазините. Ето снимка как изглежда.