След като направите вдлъбнатините в сладките може да ги напълните с някакво сладко, желе или конфитюр. Изпечете ги, оставете да изстинат и поръсете краищата им с пудра захар. За пълнеж са подходящи също и различни кремове. Може да са желирани или меки.

Тези сладки са с невероятно наситен вкус на шоколад и лешници. Лично аз намалих количеството на брашното, защото стават малко по-твърди, отколкото на мен ми харесва. Съответно, след като брашното е по-малко сладките леко се разливат при печене. Ако искате добре оформени сладки сложете 150 г брашно. Сладките от снимките са с повече брашно и затова имат хубава форма. След като престоят няколко дена стават изключително крехки. Заслужава си да ги опитате.

Рецептата за тези вкусни сладки е от турската кухня. Знаете, че сусамовия тахан е характерен за Турция, както и за много други източни държави. Имат чудесни рецепти както с него, така и със сусамени семена. Всичко е много ароматно и с една неповторима плътност. Сладките са повече от чудесни, зарибяващи са! Който ги опита каза, че не може да се спре. Като семки вървят. Опитайте ги, ще останете доволни. А аз съм решила следващата рецепта с тахан да е халва.

Бъдете внимателни, когато печете бисквити с какао. Тестото е тъмно и трудно се разбира, кога са готови. Лесно могат да прегорят, затова ги наблюдавайте по време на печене.

Тези бисквитки са ми скъп спомен от една мила дама, която живее в Германия. Последното грижливо опаковано пакетче със сладки, което ми подари беше придружено от малко листче, на което също така грижливо и старателно беше написана рецептата. Виждате го на снимките. Надявам се с тази публикация да зарадвам Frau Knuf, както и всички вас.

Едни вкусни бисквити от книгана "Да печем с любов". Ако слънчогледовата глазура след охлаждане е станала много твърда я затоплете наново и капнете малко сметана, за да се размекне. И обратното, ако след изстиване е много течна е необходимо да я варите още малко.

На вашето внимание представям едни изключително вкусни сладки с пълнеж от сушени смокини. Самите те донякъде приличат на смокини, поне се опитах да ги догодя като форма. Тестото е невероятно нежно и крехко, наподобява текстурата на масленките, но е още по-пръхко. Буквално се топи като го хапвате. Това е благодарение на смесването на масло с олио. Пълнежът може да е от всякакви сушени плодове, които може да ароматизирате с любими ваши подправки. Аз използвах сушени тъмни смокини, за да контрастират със светлото тесто.

Ако ви се заиграва непременно опитайте тези сладки. Крехки и невероятно ухаещи на масло. Тестото е сходно на това за туиля. Много бързо се втвърдява след изпичане, затова, ако искате да придадете на сладките някаква форма, направете го, докато са още топли. За да не се изгорите ползвайте ръкавици.

 Можете да оцветите тези хрупкави дантелките със сладкарски бои. Понякога, преди да сложа сусама разделям сместа на 3 части. В едната слагам бял сусам, в другата бял сусам и зелен чай Matcha , а в третата само черен сусам.Но каквото и да решите да направите общото количество на сусама трябва да е 1 ч.ч. Бисквитките са подходящи за гарнирате на кремове и сладоледи.

Сушените смокини може да замените с други, само спазвайте същите количества. Същото се отнася и до ядките и семената. Все пак горещо препоръчвам комбинацията смокини-розмарин. Много добре си кореспондират и превръщат тези най-прости сухари в зарибяващи хруски. Не са много сладки и са идеални за децата като допълнение към училищната закуска. Съхранявайте ги затворени в кутия на сухо място.

Сълзиците са любим вкусов спомен от детството ми. Хрупкави, ухаещи на масло и много крехки. Дали е някакво носталгично чувство по отминали времена не знам,  но мисля, че едновремешните Сълцици бяха далеч по-вкусни от тези, които се продават днес. Лесно можем да си ги приготвим сами у дома, при това с вариации. Вместо бяла захар можете да използвате кафява . За по-контрастно тестото може да се наръси с какао. А ако обичате аромата на канелата, не я пропускайте.

Ефектни и вкусни сладки под форма на сърце.

Едни симпатични сладки от моето детство. Помня, че много се радвахме на тези таралежчета и обичахме да играем с тях повече, отколкото да ги хапваме. Баба ги правеше различни на големина и с приятелчетата ми измисляхме цели приказки с тях. Какви ли не горски сценки разигравахме...

Наближава Великден и е време да приготвим сладките. Тази година ще ви изненадам с ново тесто, от което може да ги направите. То е с меласа и има фантастичен карамелен вкус. Меласата е тъмен гъст сироп, остатъчен продукт от производството на захар от захарна тръстика. Качеството и́ зависи от товаq колко зряла е била суровината, колко захар е била извлечена от нея, както и какъв метод на извличане и бил използван. Има 3 вида меласа-светла, тъмна и черна. За тестото са подходящи и трите, но лично аз предпочитам по-тъмнатаq заради по-малкото захар в нея и уникалния вкус на карамел и леко опушено. Меласа може да откриете във всеки магазин за био-продукти, както и в големите супермаркети. Аз направих тестото с петмез от захарно цвекло, което също наричат меласа. То е със сходна консистенция и вкус като продукта от захарна тръстика. В България може да се купи от Лидл, както и Хит. Не знам дали го има в момента, но със сигурност и него ще намерите в био-магазините.  Ето снимка как изглежда.

Коледа наближава и е време да приготвим традиционните сладки, ухаещи на канела, джинджифил и кардамон. Какъв по-коледен аромат от този! Това са бисквитите, които са изключително подходящи за украсяване и няма човек, който да не им се зарадва.   

Специални бисквити с пухкав трюфел крем. Съхранявайте ги на стайна температура, не трябва да са на студено. Така кремът ще остане мек и нежен, като същевременно ще се втвърди достатъчно, също като при класическите трюфел-бонбони.

След като сместа за трюфелите се охлади и ви се стори недостатъчно гъста за бонбони, означава, че виното е дошло малко в повече. Не се притеснявайте, просто я затоплете отново и добавете още малко шоколад. Той ще я сгъсти почти веднага.

Малките фини маслени бисквитки с форма на плочка са любими навсякъде по света. Подредени една зад друга имитират керемиди по покрив, а оттам и името. На български е прието да се казават "туиля", но може би е по-правилно да ги наречем "тюил". Ако сред вас има френско говорящи ще съм признателна, ако ми окажете малко помощ по правилното произнасяне и изписване. Но както споменах, приели сме да ги наричаме "туиля, туили".
Ще откриете много рецепти за това фино лакомство. Както сладки варианти, така и солени. Незаменими са към сладоледи и кремове, като гарнитура към солени предястия и ястия или просто за хрускане. Представям ви един класически прочит на туили, но в крак с настъпващата есен съм ги оформила като листа. Ще се радвам да ги опитате.

Ако не харесвате толкова тънки и хрупкави бисквити увеличете брашното с 50 г и пропуснете бакпулвера. Може да смесите тестото с ядките, но аз предпочетох да ги поръся отгоре за да се виждат. Върху някои от бисквитите поръсих маслени трохи. Бяха ми останали 1-2 с.л. от поръската на един сладкиш. Трохите се сляха с тестото и се получи интересна шарка. Понякога така се раждат нови идеи, просто виждаш какво имаш в хладилника и в шкафа.  

Едни от любимите коледни сладки в Германия се казват Falsche Butterbrote, което означава Фалшиви сандвичи. Всъщност, това са вид меденки, но с много ядки, което ги прави още по-вкусни. Като всички подобни сладкиши с мед и те стават по-хубави, ако престоят. Ароматите се спояват и бисквитите омекват. В случая няма нужда от чакане това да стане, тъй като моето предложение е да ги слепите две по две с крем от Philadelphiaс бял шоколад. Сладките поемат от влагата на крема и стават крехки, въздушни и меки. Ще се радвам да разнообразите празничните лакомства, които приготвяте за Коледа с още една рецепта.