Краставицата може да напълните със смес от бяло саламурено сирене. За да е съвършено гладко като текстура и да наподобява крем-сирене го настържете на ситно ренде и добре разбъркайте с 1-2 с.л. гъсто кисело мляко или заквасена сметана.

Класическа е комбинацията круша и сирене. Дали ще е с нашенското бяло сирене, някакъв вид синьо, твърдите ароматни иналиански или меко френско, винаги е перфектна! Крушите могат да се хапват заедно със сирене сурови, поширани или леко запечени. Моето предложение е пълнени круши с лек ароматен крем от рикота и бадеми.

Нещо за хрускане?

Няколко предварителни съвета: Не прекалявайте с майонезата. Нека тортата остане лека и ефирна. Не забравяйте да притискате отделните пластове за да се споят максимално добре. Купете готов миск от маслини. Те са от различни сортове, нарязани и овкусени със средиземноморски подправки. Можете да не украсявате тортата допълнително. Тя изглежда достатъчно елегантно завършена и само с маслините.

Рикотата е традиционно иналианско сирене, което произхожда от района на Рим. Разпространението му се дължи на Свети Франциск, който научил в Лацио, че сиренето се прави от суроватката, която е останала от направата на други видове сирене. Всъщност, името рикота означава "повторно сварен". Но знае ли човек? От друга страна през 1572 година римският философ Галенус пише в книгата си, посветена на храните, че рикотата всъщност е сиренето, което древните гърци са наричали "оксигала". Няма значение кое е вярното, важното е, че тази мека и фина извара е изключително подходяща за всякакви солени и сладки ястия. Нежният млечен вкус е така изтънчен, че човек не може да остане равнодушен като го вкуси. Ето едно великолепно руло с рикота!

Може да приготвите тези апетитни рулца с патладжан вместо с тиквичка.

Ако разполагате със сурови необелени скариди първо трябва да отстраните главите и обвивките. А ако скаридите са едри е нужно да махнете и жилката, която се намира в средата на "гръбнака". Лесно може да я отстраните, като с върха на остър нож направите надлъжен срез по "гръбнака". След това лесно ще я издърхате, като я захванете с върха на ножа. Разбира се, може да не правите това, но има опасност скаридите да загорчат, ако жилката не се отстрани.  

Оризовите кори са лека храна, полезна за храносмилането и се правят изцяло от ориз . Много е важно, че са подходящи за диабетици и за хора на по-специален хранителен режим, тъй като не съдържат глутен. От тях се правят китайските пролетни рулца, но може да направите дори баница. Подходящи са за задушаване на пара, за пържене или за сурова консимация.

Няма много за обяснение. Лесно и бързо, но затова пък вкусно!

Една идея без точни мерки. Направете толкова, колкото ви се хапва. Това може би е един от най-популярните варианти на предястие със смокини.

Сладоледът е любимо лакомство за малки и големи. В съвремието ни рецептите са безброй, от вкусни по-вкусни! Бих искала да ви предложа и един малко по-нестандартен вкус - солен сладолед. Това е едно великолепно лятно предястие, много свежо и ароматно. Тук има една чудесна статия за историята на сладоледа. Прочетете я и след това се насладете на моята рецепта.

Тортата е изцяло измислена от мен. Получи се разкошно леко предястие. Може да импровизирате с различни пълнежи и зеленчуци. А защо не и с месо? Да ви е сладко! Надявам се да ви хареса.

Древните римляни смесвали семената на руколата с настърган пащърнак и корени на орхидеи, кедрови ядки и шамфъстък. Считали тази смес за афродизиак. Днес руколата се олицетворява най-вече със средиземноморската кухня. Характерният пиперлив привкус, напомнящ вкус на ядки е предпочитан за всякакви салати, сосове и гарнитури. Ети и една рецепта за вкусен солен кекс, който лесно може да превърнете в парти-хапки.

За това вкусно руло може да ползвате и замразен спанак. Размразете и отцедете добре от излишната вода.
Нарежете рулото на кръгчета докато все още е леко замръзнало. Така парчетата ще останат с идеална форма.

Холандия е една от държавите, в които най-много се консумират крокети. Всяка година се продават 300 милиона от обичаното лакомство, като това не включва тези, които се приготвят домашно. Вероятно те също са милиони. Любимият крокет на холандците се приготвя от месно рагу, което се изстудява за да се втвърди и оформи. След това се панира и пържи в маслена баня. Получава се вкусна закуска с мека и сочна вътрешност и хрупкава коричка.
Разбира се, крокети има в цял свят и са не по-малко обичана храна. В Испания най-популярни са от пилешко, в Бразилия от говеждо, в Куба от свинско, а в Индия от картофи и т.н. Днес крокетите са изключително разнообразни като съставки и са вкусни както пържени, така и на фурна. Ето и моето предложение.

Харесвам сухарите на Maretti с манатарки. Много по-вкусно е, ако си ги приготвите сами в къщи. А е и лесно. Може да пробвате най-различни вкусове. С пармезан, различни подправки и лют пипер. Вариантите са много, импровизирайте.

Източници твърдят, че родината на сушито всъщност не е Япония, а Китай. Първите сведения датират от II век и едва VII-VIII век е пренесено в Япония. Въпреки това сушито така навлиза в ежедневието на японците, че в днешно време няма човек, който да не знае, че това е традиционна и емблематична за страната храна. В древността суши не е било точно ястие, а технология за консервиране на риба. За да съхранят по-дълго суровата риба японците са я поставяли между пластове сол и ориз. Така рибата равномерно ферментирала и след няколко месеца била годна за ядене, а оризът бил изхвърлян. Оризът пречел на рибата да се развали, тъй като при ферментацията си отделя млечна киселина. Японците започнали да смесват двете си любими храни - ориз и риба, тъй като считали, че изхвърлянето на ориза е разхищение. Времето на ферметнация било драстично съкратено и оризът също влязъл в ястието с риба.
Днес разновидностите на суши са безбройни, а приготвянето му си остава истинско изкуство. До неотдавна майсторите на суши са минавали през 10-годишно обучение, което за мен напълно затвърдява истината, че добрият кулинар трябва да знае, че има неща, които е по-добре да не прави. Въпреки всичко и аз като много други почитатели на суши го приготвям у дома. Или поне се опитвам. Вкусно е, но трябва да съм честна и да призная, че никога и по никакъв начин не бих могла да се доближа дори и мъничко до съвършенството на японските майстори. Тук има една чудесна статия с много любопитни факти за историята на сушито, прочетете я. А ако и вие като мен искате да се опитате да го приготвите у дома, ето моят прочит на рецепта за суши.

Червеният хайвер е истински деликатес! Съответно е и скъпо удоволствие. Въпреки това, няма лошо понякога да се поглезим с него. Съдържанието на полиненаситени киселини и Омега 3 в него го правят истински полезен за човешкото здраве. Червеният хайвер се добива от различни риби. Ето някои от тях: Кета-един от най-широко разпространените видове тихоокеанска сьомга. Наричат хайвера от Кета "царски" и има защо. Диаметърът на зрънцата достигат 9 мм и са изключителни на цвят и вкус. Хайвер от Горбуша-също от сьомговото семейство. Това е може би най-разпространения червен хайвер. Зрънцата са с размер 2-2,5 мм в светло-оранжев цвят. Хайвер от Нерка-отново семейство Сьомги. Малки зрънца с по-горчив вкус. Хайвер от Сьомгова пъстърва-сладководна риба от сьомгови. Хайверът е дребен, леко тръпчив и нагарчащ, което го прави пикантен. Цветът му зависи изцяло от времето и мястото на добив.

 
Реших да изпека тези бисквити съвсем малки и да ги поднеса с настъргана краставица, крем-сирене със зелен лук и парченце пушена сьомга. Аранжирах всичко в лъжици. Една-две каперси, малко чили чушка и бисквитките се преобразиха в празнично предястие. Разбира се, рецептата е само за бисквитите, но ако се доверите на въображението си може да ги превърнете в нещо наистина специално. Импровизирайте!

Никога не съм го правила хайвер по точна рецепта, а така, както го правеше баба и днес майка ми - "на око". За да нямате трудности, ще се опитам да напиша по-прецизно рецептата и да посоча точни количества на нужните продукти.