Едно изискано предястие от патешки или гъши дроб. На вашето внимание предоставям още две рецепти - Брюле от гъши дроб и Мус от гъши дроб. Насладете им се!

Ако формата ви за терин не е с незалепващо покритие е добре първо да покриете стените и дъното с найлоново фолио и върху него да подредите палачинките. Ако мислите, че няма да ви допадне леко горчивия вкус на палачинките, може да замените бирата с прясно мляко. Добре е при възможност да сложите в пълнежа и диви гъби. Така теринът ще стане по-ароматен. Може да замените подправките според вашия вкус, както и да ползвате кубче зеленчуков бульон.

Със сигурност мога да кажа, че това е моята рецепта-фаворит за приготвяне на тиква. Опитвала съм какви ли не сладки и солени варианти, но повярвайте ми, няма по-добра комбинация от тази! Вкусът е просто неустоим! Ако ми се доверите и опитате буквално ще забравите за швейцарското фондю. Няма значение, че то се приготвя по различен начин и изисква други продукти. Печената тиква с разтопен камамбер, допълнително овкусена с песто и поръсена с орехи е истинска наслада! Да не говорим, че и на вид се получава добре и ще впечатлите гостите си с това изискано предястие.

Не всеки сорт тиква би бил подходящ. Препоръчвам Хокайдо, тъй като тази тиква има плътно месо, запазва формата си, не отделя вода при печене и кората се консумира. Важно качество е ядковия аромат, както и по-ниската захарност при този сорт тиква.

За по-бързо задушаване и след това запичане на тиквата може да ползвате пликовете за печене. Знаете, че са отличен помощник в домакинството. Всъщност, основната причина да пека тиквата в плик е не толкова по-бързото и́ приготвяне, колкото избягването на миризмата, която идва от изгарянето на мазнината. Тъй като намазвам кората на тиквата с малко олио, по време на печене то започва да прегаря и в печката се образува пушек, а това действително мирише неприятно. Да не говорим, че пликът ми спестява и чистенето на фурната след готвене. А е важно кората на тиквата да се намасли, тъй като след печене на вкус е повече от чудесна!

Досега винаги съм приемала тиквата за част от нещо сладичко. Е, открих истинската и́ прелест във вид на солено предястие. Много ароматно, пикантно и вкусно. Отне ми много малко време за приготвяне и изпичане. На мен много ми хареса, надявам се и на вас да ви допадне!

Ако обичате фин пастет може да пасирате рибата. Аз я предпочитам на парченца. Преди сервиране оставете предястието за 30 минути на стайна температура за да омекне леко маслото. Поднесете с препечени филийки.

Камамберът е едно от най-известните видове сирене в света. Историята разказва, че по време на Френската революция 1789 година абат Жан Бонувист, родом от Бри, бягайки от войниците стигнал до Камамбер. Намерил убежища във фермата на Мари Харел и в знак на благодарност и́ разкрил тънкостите при приготвяне на сирене, което правили в неговия роден край. Мари започнала да го прави за семейството си, но променила рецептата. Една от дъщерита и́ месила страхотни питки, в средата на които слагала от сиренето. Веднъж посетила Наполеон III и му занесла от вкусните питки с разтопено вътре сирене. Наполеон бил толкова очарован от вкуса, че наредил то да носи името на града, в който се приготвя. Много бързо Камамберът става известен в цяла Франция, а по-късно и навсякъде по света. Любопитен факт е, че сиренето вдъхновило и самия Салвадор Дали. Той обожавал Камамбер и всеки ден похапвал по няколко парчета. Веднъж го забравил на слънце и то се разтекло от топлината. Дали веднага видял във въображението си нова тема за картина. Така се ражда "Устойчивостта на паметта", в чиито център са разтопени часовници.

Лек и нежен крем от пушена пъстърва и заквасена сметана.

Пастетът може да направите и със свински или телешки черен дроб, но с пилешки е много по-фино като консистенция и вкус. Излишно е да споменавам, че с патешки или гъши дроб трюфелите автоматично ще се превърнат в гурме-храна.

 За да направите фунийки е най-безпроблемно, ако разполагате с метални форми. Но ако нямате лесно може да ги направите сами от няколко ката алуминиево фолио.
 

Представям ви едни лесни елегантни хапки от грозде и зелено сирене. Повечето от вас вече знаят за този уникален наш продукт. Обичам да наричам зеленото сирене "Благородникът от Черни Вит". Преди време това име му бе дадено от списание "Меню" и според мен най-точно го характеризира.

Макарони  (Maccheroni) е общото наименование на различни видове паста на тръбички. Като цяло  пастата е обичана навсякъде и се приготвя в стотици варианти. Произходът е неясен, но историците твърдят, че в египетски гробници, построени през IV в пр.н.е., са открити стенописи на хора, които правят фиде и самото фиде, приготвено за из път към царството на мъртвите. Една интересна статия за историята на пастата може да прочетете тук.

Гарнирайте хапките с настърган жълтък в последния момент преди сервиране, тъй като бързо изсъхва. Хапките можете да приготвите няколко часа предварително, а жълтъците съхранете на студено, покрити с найлоново фолио.

Ако пастета не е достатъчно гъст може да добавите малко галета, която ще абсорбира излишната влага и ще направи сместа гъста и подходяща за шприцоване.

Hashimakiе ястие, което може да се опита на всяко улично парти в Япония. Името произлиза от използваните пръчици (хаши) и подготовката "maki" (ролки).

В Куба през далечната 1492 година  двама моряци от екипажа на Колумб донесли на кораба зърна царевица, силно впечатлени от вида и вкуса на растението. Месните жители го наричали maize. Така царевицата се появява в Европа и много бързо се налага като земеделска култура. Твърде дълго царевицата е наричана в множество европейски страни "турско жито". Причината за това трябва да е било първото наименование, което френският ботаник Жан Рюел и́ дал през 1536 г. - Turcicum fromentum. Странно, че в самата Турция понякога я наричали "Румско (християнско) жито". Всъщност, може би не е чудно, имайки предвид, че в Западна Европа към края на 16 век е било на мода всичко чуждо да се нарича "турско". Кога царевицата се появява и в нашите земи не е съвсем ясно. Историци предполагат, че е около 1532 година, но активно навлиза в битието ни след средата на 17 век. Софроний Врачански описва в своето "Битие", че 1799 година е ял царевица в Плевен. Защо ние я наричаме "царевица"? Етимолози смятат, че произлиза от думата "цар", но на много хора не им се вижда много царско да ядат качамак. Царски или не, ето една чудесна рецепта за по-различно приготвяне на качамак.

 Всъщност, рецепта няма. Само една свежа идея.
 

Ако не искате да пържите лука може да го изпечете на грил. Царевицата също. Ако искате лука да е с по-нежна консистенция не слагайте брашно. Така ще стане задушен и мек. А ако го обичате по-хрупкав  може вместо брашно да го оваляте в царевичен грис за качамак. Овкусете сиренето с любимите си подправки. Чудесно би се получило с крем сирене или фина извара. Благодаря на Вики от Малко Дряново за чудесната идея за тези царевични хапки. Непременно се заредете със салфетки. Царевичките се хапват с ръка.

 

На вкус тиквичките са сравнително неутрален зеленчук, което ги прави идеални за различни предястия. Предлагам ви вариант на солен чийзкейк, изпечен в самата тиквичка. Чисто визуално е по-симпатично да се поднесе в нея, отколкото във форма за чийзкейк. Пълнежът е богат на вкус: шунка, пушено сирене и Philadelphiaс билки. Със същите продукти направих и парти-хапки, оформени като охлювчета и нанизани на шишчета. Всичко може да приготвите часове предварително, тъй като и двете предястия са по-вкусни студени.

Убедена съм, че и  децата, които се мръщят на месото с удоволствие ще се въоражат с такова шишче в ръка и ще го излапат докато се дуалират помежду си. Тази симпатична идея е от малката книжка "Рецепти за здраве" и е дело на сина ми. Много я харесах и реших да я представя и на вас. Опитайте!

Идеята е от списание Lecker. Тяхното предложение е с пушена риба, а моето със сирене. Получи се приятна комбинация, бърза и ефектна рецепта с малко продукти. Надявам се да ви хареса и на вас.