Реших да изпека тези бисквити съвсем малки и да ги поднеса с настъргана краставица, крем-сирене със зелен лук и парченце пушена сьомга. Аранжирах всичко в лъжици. Една-две каперси, малко чили чушка и бисквитките се преобразиха в празнично предястие. Разбира се, рецептата е само за бисквитите, но ако се доверите на въображението си може да ги превърнете в нещо наистина специално. Импровизирайте!

 Рецептата е от немско списание и кремът от сьомга се прави с шманд. Това е млечен продукт, който за мен е нещо средно между маскарпоне и заквасена сметана. Тъй като трудно ще се намери шманд в България съм написала рецептата със заквасена сметана. Разбира се, ще стане много по-фино, ако ползвате маскарпоне или някакво натурално крем сирене, тип "Филаделфия". Заквасената сметана е по-течна като консистенция ит шманда и маскарпонето. Ако решите да използване нея и сместа стане по-рядка, сгъстете с 1 с.л. галета. Кремът от сьомга е чудесен да се поднесе и отделно като мус. Да ви е сладко!

Пармезанът може да замените с друго ароматно твърдо сирене, а семената резене със семена от копър.

 От галетата винените топките стават хрупкави. Ако искате да са по-меки не ги овалвайте в галета, а ги намажете само с яйце. Плънката може да е най-различна. Експериментирайте и направете пълнеж, който най-много би ви се усладил. Винените топки са по-вкусни студени, което означава, че могат да се приготвят доста време предварително, а това е истинско улеснение за всяка домакиня.

В Куба през далечната 1492 година  двама моряци от екипажа на Колумб донесли на кораба зърна царевица, силно впечатлени от вида и вкуса на растението. Месните жители го наричали maize. Така царевицата се появява в Европа и много бързо се налага като земеделска култура. Твърде дълго царевицата е наричана в множество европейски страни "турско жито". Причината за това трябва да е било първото наименование, което френският ботаник Жан Рюел и́ дал през 1536 г. - Turcicum fromentum. Странно, че в самата Турция понякога я наричали "Румско (християнско) жито". Всъщност, може би не е чудно, имайки предвид, че в Западна Европа към края на 16 век е било на мода всичко чуждо да се нарича "турско". Кога царевицата се появява и в нашите земи не е съвсем ясно. Историци предполагат, че е около 1532 година, но активно навлиза в битието ни след средата на 17 век. Софроний Врачански описва в своето "Битие", че 1799 година е ял царевица в Плевен. Защо ние я наричаме "царевица"? Етимолози смятат, че произлиза от думата "цар", но на много хора не им се вижда много царско да ядат качамак. Царски или не, ето една чудесна рецепта за по-различно приготвяне на качамак.