Който е бил в Холандия през декември със сигурност е опитал техните традиционни коледни мини-курабийки. Или поне ги е видял във всеки магазин, в който е влязал. Тези хрупкави миниатюри холандците наричат още " Пиперени ядки". Пиперени, тъй като задължително се правят с бял или черен пипер. Ядки, защото точно като тях можеш да грабнеш шепа, да си ги сложиш в джоба и да си хрускаш, разхождайки се по улиците.
Kruidnoten традиционно се правят за 5-и декември, когато е нидерландския Синтерклаас, което е нашия Никулден на 6-и декември. Помощникът на Синтерклаас Зварте Пит (Черен Петър) приготвя и раздава различни традиционни лакомства, между които задължително са тези симпатични пиперливи дребосъци (pepernoten).
Бисквитките са много вкусни, твърди и хрупкави. Съставките са най-обикновени, но ароматите ги правят наистина специални. В никакъв случай не бива да се пропуска пипера. Точно той им дава онзи пристрастяващ вкус, който те кара непрекъснато да посягаш към тях. Kruidnoten са идеално допълнение към чаша греяно вино!

Карамеленият пълнеж може да приготвите ден предварително, но не го прибирайте в хладилник. От студа ще се стегне прекалено и същевременно ще започне да се стапя. Знаете, карамелът не търпи влага.

Тези бисквитки са ми скъп спомен от една мила дама, която живее в Германия. Последното грижливо опаковано пакетче със сладки, което ми подари беше придружено от малко листче, на което също така грижливо и старателно беше написана рецептата. Виждате го на снимките. Надявам се с тази публикация да зарадвам Frau Knuf, както и всички вас.

Сладките са много вкусни, горещо ги препоръчвам! Марципанът може да омесите с ядки или други сушени плодове. Тъй като  тестото не е сладко, непременно ги оваляйте в пудра захар. Сладостта на марципана не е достатъчна. Това тесто дава възможност да направите чудесни сладки с най-различни пълнежи. Единствено трябва да изберете плънка, която да не се разтича много.

Едни симпатични сладки от моето детство. Помня, че много се радвахме на тези таралежчета и обичахме да играем с тях повече, отколкото да ги хапваме. Баба ги правеше различни на големина и с приятелчетата ми измисляхме цели приказки с тях. Какви ли не горски сценки разигравахме...