Сълзиците са любим вкусов спомен от детството ми. Хрупкави, ухаещи на масло и много крехки. Дали е някакво носталгично чувство по отминали времена не знам,  но мисля, че едновремешните Сълцици бяха далеч по-вкусни от тези, които се продават днес. Лесно можем да си ги приготвим сами у дома, при това с вариации. Вместо бяла захар можете да използвате кафява . За по-контрастно тестото може да се наръси с какао. А ако обичате аромата на канелата, не я пропускайте.

От тестото може да направите пурички с пълнеж, да оформите рула с различна дебелина или да свиете венчета.  

Конфитюрът е невероятно ароматен и ухае на Коледа. Добре е да се приготви 2 седмици предварително, за да може всички аромати да се споят максимално. След това може да го използвате като пълнеж в различни сладки, сладкиши и торти. Разбира се, ако нямате толкова време го оставете да престои поне един ден.
Знаете, че най-добре се работи с бутер тесто, ако е много добре охладено. Противно на правилото препоръчвам за тези сладки то да е съвсем меко. Така залепването на кравайчетата е по-лесно, а и се избягва разлистването, което в случая е нежелателно. Глазурата предпазва сладките от изсъхване и гарантирам, че са прелестни и след няколко дена, ако ги съхранявате в кутия. Определете гъстотата на глазурата сами. Ако искате да е по-рядка, разредете с малко мляко. Ако желаете сладките да са изцяло покрити с глазура, направете по-голямо количество.

Основата на класическите ореховки е само от смлени орехи и разбити белтъци. Предлагам ви един по-различен вариант, в който има жълтъци и малко брашно. Мисля, че ще ви харесат толкова, колкото добре познатите ореховки, ако не и повече. Чудесни са и с бадеми. Като всяка изпитана рецепта и тази е от една много стара книжка от 1937 година. Опитайте ги!

Традиционен десерт в цяла Германия по време на Коледните празници е лебкухен (Lebkuchen) . Вариантите са най-различни, формите и украсите също, но на мен най-много ми харесва нюрнбергския. Историята му датира още от далечната 1470 година. По това време Нюрнберг е бил важен търговски кръстопът и градът изживява истински икономически бум. Ароматните подправки от далечни и екзотични земи, донесени от пътуващите търговци бързо стават любими и заемат почетно място в кулинарната история на града. Първите сведения за лебкухен гласят, че е приготвян от монаси. Съставът от ядки, сушени плодове и мед, както и голямата трайност на сладкишите ги правят спасителна лодка по време на бедни и гладни години. По-късно се създава гилдия на лебкухена. Обикновено тези вкусни сладки се пекат върху кръгли тънки оризови подложки, които се наричат облатен  (Oblaten). А историята на Oblatenlebkuchen започва в Нюрнберг под името Elisenlebkuchen и са наречени на името на дъщерята на производителя-Елиза. Днес може да откриете сладкишите и под това име. Нюрнбергският лебкухен става толкова известен, че намира своя път дори в илюстровани книги и картини. Днес тези сладки са защитени от търговската немска асоциация и трябва да съдържат най-малко 25% ядки, не-повече от 10% брашно и никаква мазнина. В повечето рецепти брашно няма. Освен ароматните подправки задължително се слага малко мед, различни цитрусови кори и по желание ром. Лебкухените са великолепни меки бисквити с невероятен аромат и вкус. Трайността им е много голяма и колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Ще се радвам да ги опитате и вие!