Казват, че българското лято започва, когато от дворовете на къщите замирише на печени чушки. Наистина няма такъв аромат! Мирише на уют, на вкъщи! Добре, че печените червени чушки са подходящи за съхранение и като зимнина - дали в буркани или замразени, няма значение. Важното е, че можем да им се насладим и посред зима. Днес предложението ми с печени червени чушки не бяга много от класиката "Чушки бюрек". Разликата е само в оформянето, топеното сирене вътре и това, че стават и за парти-хапки.

От спаначения блат могат да се направят две рула, тъй като диаметъра на желираната пана кота е малък. Разбира се, преценете сами каква да бъде големината. Ако искате по-дебело руло увеличете количествата на крема и съответно го сипете в по-широк цилиндър. На мен повече ми харесва поднесено на малки хапки, като миниатюра. В крема може да сложите и друг вид ароматно сирене, което да овкуси добре сметаната.

Често ме питат "Йоли, блатът ми се начупи, къде греша? Изхвърлих го, на нищо не приличаше!". Днешната публикация е за едно неуспешно руло, което се превърна в торта. С нея специално се обръщам към тези, които също като мен са имали несполука. Не се притеснявайте, всичко може да се превърне във вкусен десерт. Нужни са ви само вяра, въображение и желание. И най-важното! Не се ядосвайте! Освен това, Ева Тонева успя със снимките си да превърне тортата на трохи в прекрасен сладкиш! Еви, благодаря ти от сърце!

Често използваме рулца от раци и винаги се питаме от какво са направени. На всички е ясно, че раци няма. Ето каква е истината. Рулцата се приготвят от пречистен рибен белтък, който най-често се прави от бяла риба, хек, тилапия или акула. Рибеното месо се смила на пюре и след това се сварява. Добавя се малко нишесте, но не повече от 10%. В противен случай консистенцията ще стане трошлива, а е нужно да е съвсем еластична. Вкусът на раци идва от рачешки екстрат, който се добива от тихоокеански раци. А цветът е от червен пипер и кармин. В общи линии това е, което открих като информация. Честно, все си мислех, че рулцата са от соя. Вече знам, че са от риба.   

При японската техника на паниране "темпура" продуктът се покрива с много тънка обвивка от тесто. След фритиране това прави панировката изключително хрупкава и лека като текстура. Лесно е да се направи такава панировка, само трябва да се спазват някои правила. Панировката трябва да е съвсем прясна и да се направи с много студена или направо ледена вода. Не пестете мазнината, нужно е кратко фритиране в добре загрята на 170-180*мазнина. И не слагайте прекалено много продукти наведнъж. Това ще намали температурата и храната ще започне да ври в олиото, а не да се пържи. Съответно, панировката ще стане мазна и тежка.