Тортата е истинска наслада за вкусовите сетива. Не се плашете от от дългия текст и от това, че се приготвя два дена. Всяка стъпка отнема не повече от 5-10 минути. Дори бих казала, че е много по-лесно, ако работата по една торта се разпредели в няколко дена. Така разполагаш с време, а когато на човек му е спокойно нещата се получават добре. Тортата е много ароматна заради домашно приготвената портокалова паста, която може да ползвате за всякакви други десерти. Ябълковият пласт придава неповторима свежест, бадемовият мус носи нежността, а морковената основа сама по себе си е чудесен сладкиш. Много е интересна и огледалната глазура, която е без кондензирано мляко и шоколад. Благодаря за рецептата на Maren Lubbe и списание Fou de Pâtisserie.

Представям ви още една рецепта за огледална глазура, която е без кондензирано мляко и шоколад. Може да се използва веднага след като се охлади. Разбира се, може да я направите няколко дни предварително и да я съхранявате в хладилник, плътно покрита със стреч фолио. Преди да залеете тортата трябва само леко да я затоплите.
Глазурата се полага само върху напълно замразена торта или друг сладкиш. Добре е, ако тортата е максимално равна. Преди да я залеете с глазура минете с длани по повърхността. От топлината на ръцете ви тортата ще стане още по-гладка. Ето какво ви е нужно и как да направите млечна огледална глазура.

Палачинки с наситен млечен вкус, които остават нежни и меки дори след дни. Опитайте!

За малки и големи! За всички, които обичат дъвчащи бонбони! С прясно изцеден портокалов сок и агар-агар. Да кажем няколко думи за този желиращ агент. Агар-агар се добива от кафяви и червени водорасли и от векове е широко употребяван в Азия. В превод на български означава "желе". На вкус и мирис агарът е неутрален, което го прави подходящ за солени и сладки храни. С него може да се сгъстят сосове, пудинги, суфлета, мармалади и сладоледи. В по-големи количества агар-агар се използва за плътни желета. Колко агар да сложим зависи изцяло от индивидуалния продукт, към който го прибавяме, затова е важно към всяка рецепта да се посочи точното му количество. Как да го използваме: агарът се разтваря в течност на стайна температура, за да се избегнат евентуални бучки. След това се загрява и се кипва до достигане на 100*С. След кипване на основната течност могат да се прибавят други продукти, ако има описани в рецептата и цялата смес трябва да се доведе отново до кипене. След това желето се излива във форми и охлажда до стягане. Дори и да не сме премерили съвсем прецизно количеството агар и да не се е получило плътно желе, няма страшно. За разлика от желатина агарът може да се кипне наново и да се добави още малко от него.
Бонбоните, които ви предлагам не случайно са с агар-агар, а не с желатин. Желатинът би ги превърнал в бонбоните "гумени мечета", които се продават. А целта е те наистина да са като дъвка. За това помага не само агарът, а и захарта в рецептата. Не я заменяйте с друг подсладител, ако искате да получите дъвчащи бонбони. Като заключение мога да кажа, че моите ученици направо пощуряха по тези бонбони. Вече на всеки урок ме питат, дали има още от тях. Беля си взех на главата ... Ще се радвам и вие да ги опитате.

Тези вкусни сандвич-бисквити идват от град Тортона в италианската област Пиемонт. Класическите Baci di dama са създадени през 19 век и са с лешници, които са емблематични за района Пиемонт. „Baci di dama“ означава "дамски целувки", които се състоят от две бисквитки, свързани заедно с шоколад, представляващи "целувката" на името. Сладките са класифицирани като традиционен защитен пиемонтски продукт и се продават почти във всяка италианска пекарна. Толкова са харесвани навсякъде по света, че рецептите варират. Моят вариант е със запечени орехи и на големина са толкова мънички, че лесно се побират по две сладки в супена лъжица.