Acquacotta е традиционна тосканска супа от района на Мерема. Думата буквално означава "сварена, преварена вода". В началото Acquacotta е била храна за овчарите и изобщо за по-бедното население. Продуктите са се намирали във всяка италианска ферма-хляб, овче сирене, лук, тоскански зехтин, целина, домати, яйца и босилек. Създадена е, за да се използват дори най-малките остатъци от изсъхнал хляб, който напоен от вкусните зеленчуци се превръща в нещо много вкусно. Супата е гъста, ароматна и наподобява яхния. Готви се на бавен огън, което засилва ароматите и плътността, а италианците казват, че точно в това се крие тайната. От бавното задушаване лукът става невероятно сладък. Готви се в плитък съд, за да може яйцата да останат на повърхността, а не да потънат в дълбоката тенджера. Вариантите днес са много и общо взето всеки я приготвя с това, което има под ръка. Аз ще се придържам към по-класическия вариант с продуктите, които вече изброих. Рецептата е на Валерия Пицини, тоскански готвач с две звезди Мишлен. Опитайте я и вие, а ако имате път към Тоскана непременно се насладете на Acquacotta, приготвена в някоя траттория.

Намислих си да направя палачинкова торта, но се оказа, че нямам продуктите, с които ми се искаше да приготвя тестото. Само млякото и яйцата се оказаха в наличност. Извадих от шкафовете каквото намерих, взех лист и химикалка и съставих напълно ново палачинково тесто. Тъй като исках силен лешников вкус (поради причината, че в хладилника имам един буркан с тахан), ми хрумна не само да сложа лешници в сместа, а и да поръся с тях палачинките по време на пърженето. Няма такива палачинки! Непременно ги опитайте, независимо дали ще направите тортата. Те са великолепни за закуска, както и за самостоятелен десерт. Напълнете ги с плодове, малко сладолед или течен шоколад.

Много харесвам едно кулинарно предаване. Казва се "Kitchen Impossible". Водещата фигура е Тим Мелцер, от когото често черпя вкусни идеи. Ще ви разкажа накратко, защо харесвам това кулинарно шоу.

Вкусов спомен от детството ми. Баба често правеше тези орехови хапки. Понякога изпичаше основата отделно, а след това я намазваше с глазурата и сушеше в слаба фурна. Така белтъкът оставаше бял и лъскав. На мен ми харесваше да е препечен, защото имаше фантастичен карамелен вкус и приятен златист цвят.

Да не повярва човек, колко вкусни може да станат едни бисквити с овесени ядки! И тайната не е в продуктите, а в начина на приготвяне. Предварително запържените в масло овесени ядки стават невероятно ароматни и хрупкави. Опитайте!