Изварата прави този хляб по-тежък от обикновения. Благодарение на нея той не изсъхва и дни наред остава мек и еластичен отвътре. Изисква по-дълго печене и е най-вкусен леко топъл или напълно изстинал.

Реших да направя хляб с бира. Получи се фантастично, но преди да прочетете рецептата ще ви разкажа още няколко любопитни факта за бирата.
Бирата е една от най-старите напитки в света. В шумерските писания молитвата към богинята Ninkasi е служила едновременно като молитва и като метод за помнене на рецепта за бира. Върху един от най-старите исторически документи на шумерите – „Монумент Блау” (два релефа върху камък от около 4000-3500 г. пр. Хр.) също са изобразени хора, които почистват зърнени култури за приготвяне на пиво.
При египтяните се появяват специални работилници за производство на малц, големи пивоварници и прочути пивоварни градове, известни с търговията на пиво, като например град Пелусий (Суни) на устието на река Нил.
За мен бе много интересно да науча, че в периода, за който говорим, жените са майсторите на пивото. Приготвянето на кехлибарената напитка е било част от задълженията на стопанката на дома. При това питието е било толкова любимо, че  има своя богиня – да подчертаем – отново жена! Възможно е през този период бирата да е приготвяна от хляб. За аромат и вкус са добавяни треви, а може би и хмел.
Не случайно на вавилонците принадлежи поговорката: „Пивото е течен хляб”. Затова избрах днешната рецепта да не е ястие, а хляб с бира. Повечето от хлябовете с пиво са без мая, а с бакпулвер или малко сода бикарбонат. Приготвят се много бързо и могат допълнително да се овкусят с маслини и лук. Защо не е нужна мая? Защото дрождите в самата бира сами по себе си са достатъчни и им е нужна съвсем малко помощ, за да се активират. Лично аз обичам хляб с мая и днес ще ви предложа един ароматен хляб с ръжено-пшеничено брашно.
Иска ми се да спомена и нещо за историята на бирата в България. След Освобождението швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които  работят по строежа и експлоатацията на Баронхиршовата железница се заемат и с фабрично производство на бира. Така в периода 1879 – 1881 г. е построена пивоварната фабрика в Пловдив. Една година по-късно в Шумен, а след това в Русе, София, Велико Търново, Лом, Стара Загора отварят врати все повече пивоварни. И така до ден днешен – производството се развива и радва българите с все повече и по-хубава бира, която неизменно присъства на нашата трапеза.
Време е за рецептата. Хлябът е така вкусен, че не му е нужно нищо повече от парче сирене, домат и чаша студена бира! Наздраве!
   

С лек дъх на лайм и кокос, кремообразна структура от авокадо и крем-сирене, този сладкиш е наистина впечатляващ! Приготвя се без печене и е наслада за всички любители на свежите десерти!

Рецептата за този хляб е изключително лесна. Всичко се приготвя с миксер само за минути. Въпреки това трябва да имате търпение, тъй като тестото втасва много дълго. На практика багетите са готови след 2 дена. Лично аз съм очарована от качеството и вкуса на хляба и го приготвям доста често. Маята в рецептата е много малко, а течността много, което прави тестото изключително лепкаво и не може да се обработва с ръце. Всичко това, както и дългото втасване спомагат за образуването на големи шупли и невероятна еластичност на тестото. Като краен резултат са получава хляб с твърда кора и жилава вътрешност. Не препичайте багетите, тъй като коричката ще стане наистина много твърда. Поради тази причина във фурната се слага купичка с вода, която донякъде предотвратява изсъхването на хляба.  Вече спометах, че тестото е много лепкаво, почти течно. Това изисква ползването на някаква форма. В противен случай тестото ще се разлее в тавата и ще стане като плоска питка. Ако нямате форма за багети може да изпечете хляба в продълговата кексова форма. Аз често го правя кръгъл, като изпичам тестото наведнъж в чугунена тенджера. Ще се радвам, ако багетите ви харесат и споделите мнението си!

Ако желаете да гарнирате супата с оцветени в червено резенчета карфиол, както съм направила аз, отделете 1-2 розички и ги сложете при червеното цвекло. За да се оцветят добре са нужни няколко часа. Не варете карфиола, хубаво е да хрупка приятно. Нарежете го на тънки филийки и сложете върху супата.