Имах удоволствието и честта отново да бъда в състава на журито за определяне на годишните награди за кулинарни блогове 2016, организирани от "Блоговодител". Тъй като нямах възможност да присъствам на събитието се включих онлайн. Създателите на "Блоговодител" - Илиян и Иво ме изненадаха изключително приятно, като ме удостоиха с един много висок приз. Да си носител на наградата "Кулинарно вдъхновение" е нещо повече от приятна изненада. Това е истинско признание, чест и отговорност. Много, много съм щастлива и поласкана. Благодаря от сърце и на двамата за доверието и добрите думи. Благодаря на всички мои последователи, които успявам да вдъхновя. Това е симбиоза, аз се вдъхновявам от вас, вие от мен. Да споделяш с приятели това, което ти е на сърце и най-хубавото нещо. Да споделяш означава да обичаш. Благодаря, че ви има, скъпи мои читатели. Честити награди на всички победители в тазгодишния конкурс на Блоговодител. Напълно заслужени признания! Моите адмирации за всички вас! Продължавайте да творите все така красиво и вдъхновено. Продължавайте да бъдете все така вкусни хора! Много ми се иска да направя и аз нещо за "Блоговодител", да отвърна по някакъв начин на жеста им. Наричам тази торта "Блоговодител" и пожелавам на създателите на това чудесно кътче много здраве, усмивки и любов. Да продължават да ни водят из вкусния свят на българските кулинарни блогове!
Това са може би едни от най-вкусните соленки, които съм опитвала. Рецептата е от старите пожълтели бабини тефтери и не си знае годините. Соленките стават изключително меки и нежни отвътре, а отвън се покриват с хрупкава коричка. И съответно изчезват за миг. Може да овкусите тестото с подправки или семена, които харесвате. Обикновено разделям тестото на две или три части, които подправям различно. След това оформям топчетата и ги овалвам в кашкавал. Така от едно тесто се получават различни на вкус соленки. Кашкавала може да замените с друго твърдо жълто сирене.
Преди да оваляте соленките в сусам може да ги намажете с разбито яйце. Така сусамът ще полепне добре по тях и няма да пада след като ги изпечете. А ако ги намажете само с белтък ще получите по-хрупкава коричка.
"Смятам, че готвенето е любов, а вие? Най-хубавото нещо, което можете да сготвите за обичан човек, е най-хубавата валентинка, която можете да му подарите."
Джулия Чайлд
Джулия Чайлд! Име-легенда, вдъхновител на всички, които обичат да готвят и велик учител!
Имам удоволствието да държа в ръцете си книгата и́. Прелиствам я от седмица и се чудя откъде да започна. Със сигурност трябва да е нещо с масло и френско сирене-два любими мои вкуса. Всъщност, във френската кулинария маслото е основен продукт и няма място за чудене. Много често казвам, че тази кухня е мой фаворит, тъй като има перфектен баланс между продуктите, с които е приготвено дадено ястие. Никога не е прекалено кисело, или безсолно, много сладко или люто. Точно оттам идва и изискаността на вкуса на френските ястия.
Книгата на Джулия е една истинска кулинарна Библия! Съдържа 524 рецепти и много вариации към тях. Съвсем в стила на французите, както и на самата Джулия, всяко ястие е придружено от препоръка за най-подходящото вино, с което може да бъде поднесено. Книгата започва с истински полезна информация, какви трябва да бъдат кухненските съдове и прибори за да се получи перфектното ястие, как да подбираме продуктите, как да ги нарежем правилно, кои са точните мерки и разбира се, отново какво да е виното. Следва богат набор от рецепти, подредени по групи. Изключително логично обяснени стъпка по стъпка. Във всяка от рецептите има знак *, което означава, че до този етап ястието може да се приготви предварително. Намирам това за изключително удобно, имайки предвид заетостта на хората в последните години. Има и чудесни съвети. Ще цитирам нещо, което много ми хареса: " Научете се да използвате ръцете и пръстите си, те са чудесни инструменти".
Няма как да преразкажа цялата книга, а и не е нужно. Исках да ви запозная с нея, тъй като наистина мисля, че е богатство във всеки дом да има наръчник с рецептите на Джулия Чайлд. Първата рецепта, която приготвих е "Бисквити с камамбер". Ще я напиша дословно, както е в книгата, а след това ще споделя моите коментари.
