Представям ви руска класика за хрупкави пълнени бисквити с форма на орех. Крехки, хрупкави и с богат пълнеж. Отдавна си мечтаех за преса за орехчета. Колебаех се между ръчна и електрическа. Повече за тези машинки може да прочетете тук. Ръчната ме привличше повече, но по-практична е електрическата, която е досущ като гофретник, но с други форми. Е, най-сетне си купих и моментално се захванах да я изпробвам. Изключително съм доволна, черупките се изпичат за много кратко време-до 2 минути. В руските рецепти съставките са почти 100% еднакви. На която и да се спрете няма да сгрешите. Аз добавих към тестото малко фино смлени небелени бадеми за повече вкус и хрупкавост.
Пълнежите на тези сладки са също доста еднакви. Повечето са напълнени с кондензирано карамелизирано мляко. И аз така направих, но слепих част от черупките с нутела и ганаш. С други думи, задължителни неща няма. Напълнете ги с вашите любими кремове, а тестото овкусете според вкуса си. За по-автентичен вид понапудрих сладките с малко какао. Приятно майсторене!

Любима лятна гозба са пълнените патладжани с кайма. Моето ястие е същото, но изпечено в кексова форма. На вид се получава нещо като терин. Ето как да го направите:

Изобилието на лятото! Слънце и сладост са във всеки плод и си заслужава да направим поне веднъж през сезона плодов пай. Аз избрах праскови, но пай може да се направи с всякакви плодове. Маслената кора е класическа, съставките за пълнежа също. Единственото изменение, което ще ви предложа в тази рецепта, е, че първо сгъстявам отцедилия се прасковен сок и след това го смесвам със самите праскови. Така по време на печене пълнежът не отпуска много течност и е идеално разпределен по всички парченца плод. Проблемът с по-сочните плодове, е, че соковете се събират на дъното на пая. Долната маслена кора става по-мека и лично аз не съм удовлетворена. Но с предварително сгъстяване на сока всеки плодов пай става като по образец! Опитайте!

На вашето внимание представям един великолепен сладкиш, съставен от крехко маслено какаово тесто за основа, шоколадов франжипан за пълнеж и къпинов ганаш за глазура. Бих искала да обърна малко повече внимание на франжипана (Frangipane). Като кулинарен термин думата се появява за първи път във френска готварска книга от 1674 година. Рецептата е била за киш със счукани бадеми или шамфъстък. Много кулинарни историци предполагат, че франжипан има италиански корени и идва от името на римските благородници Frangipani. Един от тях е бил парфюмерист на френския крал Луи XIII и е ароматизирал ръкавиците му с бадемова есенция. Счита се, че този вкусен десерт е кръстен на негово име.
Франжипанът е характерен за френската кухня, особено за коледната. На Богоявление французите приготвят галет на влъхвите с франжипан (Galette des Rois), като вътре крият бобено зърно (или малка порцеланова фигурка). Сладкишът се нарязва на парчета и се раздава на децата. Детето, което намери бобчето става крал (le petit Roi).
Основата за франжипан се прави от масло, яйца и фино смлени бадеми. Добавят се аромати като ванилия, лимонова или портокалова кора, есенция горчив бадем и др. Аз избрах да го направя с шоколад, тъй като смятам, че си кореспондира много добре с къпините. Тартът се получи толкова вкусен, че изчезна за секунди от масата. Ще се радвам, ако и на вас ви хареса!

Малките симпатични оранжеви бомбички ме дариха с 3 плода! Посадих ги в голяма саксия по-скоро за цветен интериор сред другите растения. Може да се каже, че съм горд градинар с богата реколта! Смях не смях, изядохме ги пълнени с риба тон, тъй като у дома тиквичките с ориз или кайма не се тачат много. Ако решите да опитате и вие, може да напълните с пълнежа най-нормални дълги тиквички, издълбани като лодки. От изброените продукти за пълнежа напълних трите кръгли тиквички и една обикновена дълга тиквичка.